ЧЕЗ ще помисли дали да пусне държавата в сделката с "Инерком"

Чешката компания ЧЕЗ е приела да обсъди предложението на българската държава постфактум да бъде допусната в сделката за продажбата на активите на чешката група у нас на пазарджишката компания "Инерком". Това става ясно от съобщение на енергийната група, публикувано на сайта й в петък. В него се посочва, че са приключили тазседмичните преговори със собственичката на "Инерком" Гинка Върбакова, чиято основна цел е била подготовката на документите за внасяне на искането за разрешаване на концентрация в българската Комисия за защита на конкуренцията, чието одобрение ще финализира сделката. По време на разговорите Върбакова е представила официално запитване дали настоящата ситуация позволява включването на българската държава в транзакцията. "Макар българското правителство да не прояви интерес за влизане в процедурата по продажбата, проведена през миналата година, ЧЕЗ ще разгледа искането, представено от нашия бизнес партньор, и ще проучи възможностите”, се казва в съобщението на чехите. Готви се комплексен анализ "С оглед на ограниченията, наложени от вече подписания договор между двете компании, ЧЕЗ и "Инерком” решиха да изготвят комплексен анализ на всички варианти и възможни последствия от потенциалното влизане на българската държава в процеса. След няколко седмици преговорите ще продължат”, посочват от ЧЕЗ. Очаква се адвокатите на чешката компания да преценят възможностите за държавен контрол върху придобиваните от Върбакова активи, най-важният от които е електроразпределителната мрежа в Западна България. Очакванията са новият рунд от преговори по темата да се състои в края на март или началото на април, когато ЧЕЗ ще е готова с позицията и вариантите си. Държавата не е в позиция да взема решение по сделката за българските активи на ЧЕЗ, докато тя е между две частни компании, коментира хода на продажбата финансовият министър Владислав Горанов. Той заяви, че ако от страна на ЧЕЗ са водени преговори с представител на правителството относно поканата за включване на държавата в процедурата за продажба, трябва да има писмена следа от тях. Преди ден вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че по време но нито едно от трите правителства на ГЕРБ от чешката компания не са отправяни покани за участие в покупката на активите й. Ако това е ставало по кьошета, в неформални разговори, или с някои от другите правителства ,ние нямаме такава информация, каза Дончев. Горанов: Няма да има извънсъдебно споразумение с ЧЕЗ Владислав Горанов заяви още, че сделката по никакъв начин няма да се отрази върху воденото от ЧЕЗ арбитражно дело срещу България за това, че не е защитила инвестициите й. Същото бе обявено и от продавача, когато стана ясно, че "Инерком" е избрана да купиб бизнеса й у нас. "По никакъв начин, защото се появиха такива спекулации, държавата няма да води неформални разговори за някаква извънсъдебна, мога да го нарека, въпреки че тук става въпрос за арбитражна процедура, и да прави някакви отстъпки във връзка с възникналия спор между българската държава и чешкото дружество", зарече се Горанов. Така на практика сагата със сделката на Върбакова с ЧЕЗ ще продължи още известно време, преди да стане ясно влиза ли държавата в нея или "Инерком" ще е единственият собственик на енергийните активи. Добрев: Енергийният регулатор е държавният контрол в ЧЕЗ Държавата има механизъм за контрол върху дейността на придобиваното от "Инерком" електроразпределително предприятие в Западна България от чешката ЧЕЗ и това е Комисията за енергийно и водно регулиране, коментира преди това председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев от ГЕРБ. В интервю за в. "24 часа", публикувано в петък, той се съгласява с мнението на финансовия министър Владислав Горанов, че добре трябва да се помисли дали държавата да влиза в съдружие със собственичката на "Инерком" Гинка Връбакова за дял от придобивания бизнес. Офертата на премиера Бойко Борисов за придобиването на контрол от страна на държавата в електроразпределителното дружество бе отправена миналата седмица, но как точно ще бъде реализирана остава неясно. Според неофициална информация, за да избегне евентуално несъгласие от страна на ЧЕЗ за такава опция, държавата обмисля директно да придобие 34 на сто от самата "Инерком". "Не зная подробности по предложението, не зная дали са 34%, или друг процент. В крайна сметка, ако има политическо решение на коалиционния съвет, всички ще се съобразим с него. Но аз в голяма степен съм съгласен с финансовия министър Владислав Горанов, че държавата трябва да прецени дали да участва в едно такова предприятие", посочи Делян Добрев. "Държавата има друг механизъм за контрол и това е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), на която са дадени огромни правомощия. Не само че държавата чрез регулатора контролира услугата, тя определя и цената на тази услуга. Новият собственик не може от утре да каже, че услугата по разпределение ще струва два пъти повече, защото не зависи от него", отбеляза депутатът. Съображения относно проверки от КЕВР върху продажба на енергийни активи По негово мнение в Закона за енергетиката има достатъчно правомощия, които гарантират качеството и обоснованата цена на услугата. Той изрази съображения срещу предложението на "Патриотите" енергийният регулатор подобно на БНБ да се произнася за сделки по придобиване над 20 процента от енергийни компании. "Ако ние сега разрешим подобни текстове в Закона за енергетиката, както има за БНБ и за Комисията за финансов надзор, коя е следващата стъпка? По тази логика да въведем такива текстове и за Комисията за регулиране на съобщенията или КЗК. Да дадем на всички регулатори възможността да се произнасят предварително по сключването на една чисто частна сделка. Къде спираме? Държавата трябва ли да регулира такива чисто частни отношения? В случая с БНБ и КФН има логика те да одобряват сделки за банки, защото в тях има спестявания на хората. Държавата трябва да се погрижи за тези средства. ЕРП-ата предоставят услуга, няма наши пари, с които те се разпореждат", коментира Добрев. "Оттам нататък, ако се дават допълнителни правомощия, следва въпросът само това ли трябва да регулира? В България някой може да каже, че и хранително-вкусовата промишленост трябва да се регулира, тоест преди частният бизнес да сключи сделка да купи един хлебозавод или хлебопекарна, някой в държавата трябва да одобри сделката. В случая КЕВР регулира и услугата, и цената, което го няма при хляба, защото електроразпределението е естествен монопол, а хлябът не е", допълни той. По думите му сметката, която Върбакова трябва да плати за активите на ЧЕЗ ще набъбне до 500 млн. евро, заради задължителното търгово предложение към малките акционери, както за изплащането на заема на ЧЕЗ Разпределение към ЕБВР за 116 млн. евро. ДАНС и разузнаването без притеснения за парите на Върбакова Финансирането на покупката остава най-голямата въпросителна по сделката и именно то предизвика обществения и политически скандал, довел на желанието на държавата да влезе в нея директно или чрез участие в "Инерком". По думите на Добрев, шефовете на ДАНС и на държавната агенция "Разузнаване" нямали притеснения за произхода на средствата. Върбакова на свой ред отрича парите й да идват от офшорки, както съобщиха чешки медии, и твърди, че се преговаря за синдикиран банков заем. Междувременно чешки издания, част от които на премиера в оставка Андрей Бабиш, продължават да изнасят подробности около договора между ЧЕЗ и "Инерком", който Върбакова ревниво пази в тайна заради клаузи за конфиденциалност. Според публикации от четвъртък в контракта има клауза, според която новият собственик трябва да съдейства на ЧЕЗ за решаване на арбитражното дело, заведено от чехите срещу България за застрашени инвестиции. "Звучи логично те да имат условия към купувача за съдействие на стария собственик, при положение че ЧЕЗ води арбитраж срещу държавата. Вероятно да предоставя документи, да позволява на експерти от дружеството да се явяват като свидетели в арбитражното дело. Предполагам, че това са условията", коментира Делян Добрев. Продажба на 66% от ЕРП-тата = по-нисък интерес от купувачи Относно коментарите за приватизацията на 67 на сто от електроразпределителните дружества, което лишило държавата от контрол върху вземаните от мажоритарния собственик решения, Добрев посочи, че ако е била запазена блокираща квота, интересът към предприятията е щял да бъде по-малък. В Търговския закон има текстове, според които има три вида решения, които се вземат с квалифицирано мнозинство и това са прекратяване на дружеството, увеличение или намаление на капитала и промяна в устав, припомни той. Според него искането на БСП за прокурорска проверка на сделката е заради политически амбиции, а не защото се интересуват от подробности. "Виждате, че в сряда яхнаха протеста пред Министерския съвет с призиви за оставка на правителството. Те използват всяка една тема, която вълнува обществото, за да искат оставка на правителството", посочи депутатът и бивш енергиен министър от първото правителство на ГЕРБ.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/chez-shte-pomisli-dali-da-pusne-darzhavata-v-sdelkata-s-inerkom-news276479.html

Свързани новини: