Защо държавите от Западните Балкани трябва да се присъединят към ЕС и какво би последвало, ако това не стане? На този и други въпроси отговаря християндемократът Дейвид Макалистър (47 г.) в интервю, дадено за германския в. «Ди Велт».

Той е бивш премиер (2010 – 2013 г.) на германската федерална провинция Долна Саксония, от 2014 г. е евродепутат, а от 2017 г. председател на парламентарната комисия по външни работи на Европарламента. Макалистър е с двойно гражданство – германско и британско, баща му е англичанин.

Предлагаме ви интервюто на Дейвид Макалистър с незначителни съкращения.

Господин Макалистър, защо Косово, Босна и Херцеговина и още четири държави от Западните Балкани непременно трябва да станат членки на ЕС?

Шесте държави могат да се присъединят към ЕС, когато изцяло са изпълнили правните, икономически и политически предпоставки. Европейскят съюз има отколешен интерес за добри отношения със страните от Западните Балкани. Или ще изнасяме стабилност в тези държави, или нестабилността в региона ще застрашава останалата част от континента.

И това може да се постигне единствено с членство в ЕС?

Става въпрос за европейски държави, които са заобиколени от членки на ЕС. Те имат дългосрочна европейска перспектива. Новата стратегия на Еврвопейската комисия по разширяването трябва да окуражи тези страни неотклонно да следват пътя по посока на ЕС и да проведат необходимите реформи.

Страни като Босна и Херцеговина са на светлинни години от членство в ЕС.

Действително някои от държавите в региона са твърде далеч от присъединяване към ЕС. Но това не е причина да загърбим  Балканите. Ако бихме го направили, ще дойдат други, които да заемат мястото ни. Те отчасти вече са там.

ЕС опитва да си върне влиянието на Балканите. Иначе идат Русия и Турция

Кого визирате?

Балканите се превърнаха в център на геостратегически интереси. От години наблюдаваме нарастваща активност от страна на Турция, Русия, Китай и на държави от Близкия Изток. Интересите са твърде разнопосочни, но в крайна сметка винаги става въпрос за разширявне сферата на влияние.

Русия е разтревожена, че Западните Балкани все по-ясно се ориентират към Запада. Съзирате ли опасност Москва да се опита да дестабилизира региона?

В някои западнобалкански държави Русия изгради медийното си присъствие. Чрез дезинформационни кампании се правят целенасочени опити за влияние. Това е повод за загриженост.

Съзирате ли риск, че по подобие на Крим Русия би анексирала области на Западните Балкани, за да гарантира сигурността си?

Не. А и изобщо не става дума за анексии. Но нарастващата активност трябва да се държи под око.

На Балканите Москва търси съюзници и доставя на Сърбия танкове и бойни самолети.

По традиция Белград има тесни връзки с Москва. Същевременно Сърбия участва в учения на НАТО, както и  в цивилни и военни операции на ЕС. Такъв е примерът в Мали.

Възможни ли са руски военни доставки за държава кандидатка за членство в ЕС?

Държава, която иска да влезе в ЕС, е длъжна постепенно да се приближава до общата външна политика на ЕС и тази по сигурността. Това важи и за Сърбия. В крайна сметка държавите членки на съюза единодушно решават дали страната кандидатка за  членство е изпълнила предпоставките.

ЕК назова като дата 2025 г. за възможно присъединяване към ЕС на Сърбия и Черна гора. Разумно ли беше да се оповестява конкретна дата? Така се събуждат очаквания.

Може да се спори дали е било разумно или не. Но това е политически сигнал за окуражаване. Повтарям – присъединяването към ЕС зависи единствено от това, дали една страна действително е изпълнила политическите, правните и икономически предпоставки.

Но как ЕС иска да спечели сърцата на хората?

В редица държави се наблюдава голяма подкрепа. Ние обаче трябва ясно да говорим за положителното. Само в Сърбия между 2014 и 2020 г. ЕС влага 1,5 милиарда евро – в болници, училища и пътища. Ние сме най-големият спонсор.

Въпреки това пътят до членство в ЕС е дълъг.

Така е. Въпреки това сега трябва да се взимат под внимание интересите на шестте държави от Западните Балкани. Това примерно важи при вътрешния пазар, при изграждането на пътната инфраструктура или на енергийните мрежи. Става въпрос за това регионът да се обвърже с ЕС. Когато хората доловят, че стъпка по стъпка има напредък, то тогава се увеличава и готовността за реформи.