От ЦИД обобщават, че освен чисто политическите причини за ограничаването на престъпния пазар на тютюневи изделия след 2014 г. има две основни икономически предпоставки.

Първата е, че вече не е необходимо България да увеличава с големи стъпки от по 70-80% минималните си нива на акциз при тютюневите изделия, за да достигне нивата на страните от ЕС. След 2015 г. страната е вдигнала акцизите в рамките на 2-5 %. Акцизният календар предвижда, че следващото увеличение ще е през 2018 г. и нов ръст на минималния акциз върху тютюневи изделия не се очаква до 2021 г.

Втората предпоставка е, че доходите на населението за първи път след 2001 г. се увеличават по-бързо от ръста на акцизите. Между 2015 и 2017 г. средната заплата нараства с около 10% годишно.

Експертите уточняват още, че по отношение на тютюневите изделия България се характеризира с висока интензивност и масовост на потреблението. Според различни национални представителни проучвания, страната е на второ място в ЕС по употреба, като средният процент на пушачите през периода 2006–2017 г. е между 35-39%.

Данните на Евробарометър от 2017 г. показват, че активните пушачи в страната са 36% от населението, а България е втора след Гърция (37%.) сред страните в ЕС по този показател. В същото време пушачите употребяват средно 15,9 цигари на ден, което е над средното за ЕС – 14,1. Това, което прави впечатление е, че нивото на потребление леко е нараснало спрямо 2014 г. и се е върнало на нивата от 2006 г.

Представителите на институциите са единодушни, пишат от ЦИД, че свиването на пазара на незаконни тютюневи изделия е значителен успех, особено като се имат предвид ограничените им ресурси в сравнение с тези на добре организирани престъпни играчи, инвестиращи сериозен капитал в тази дейност. Като резултат от положените усилия се спира откритата продажба на незаконни тютюневи изделия на обществени места и в магазини, а престъпните елементи се пренасочват към реализирането на малки количества. От друга страна обаче, допълнителното свиване на незаконния пазар е предизвикателство за институциите поради трудността да се следи и контролира продажбата на рязан тютюн, коментират още от ЦИД.

В същото време поддържането на досегашните ниски нива на незаконния пазар изисква постоянно противодействие, тъй като всяко изместване на вниманието на институциите бързо води до възобновяване на незаконната търговия.

От Центъра за изследване на демокрацията посочват няколко съществени риска пред страната и пазара на тютюневи изделия.

Основният риск е намаляването на политическия натиск към институциите за ограничаване на контрабандните канали и производства на незаконни цигари в страната. Подобно развитие би предизвикало сериозни сътресения в приходната част на бюджета. „Свиването на законния пазар на тютюневи изделия по време на политическата нестабилност в страната към края на 2016 г. и началото на 2017 г. показа, че този риск продължава да съществува“, се посочва в доклада. Вторият риск е свързан с промените в престъпните пазари в страната. Рязкото ограничаване на бежанския и мигрантския натиск към България след 2016 г. създава потенциал за връщане на лица от криминалния контингент към разпространение на незаконни тютюневи изделия.

Третият рисков фактор отново е политически. Непрозрачните коалиционни договорености дават основание да се прогнозира, че институции, чиито функции са да ограничават незаконната търговия с акцизни стоки на национално ниво, могат да намалят активността си заради определена политическа група или формация. Четвъртият риск, който се очертава, е свързан с административния капацитет на институциите, което най-ясно се проявява на регионално ниво. Търсенето на политически баланс създава впечатлението, че някои местни администрации са корупционно по-уязвими от средното в страната.

Според ЦИД съществува и реална опасност промяната в политиката на някоя от съседните страни да доведе до нови източници на незаконни тютюневи изделия.

По статията работиха: Ралица Пейчева, редактор Виктория Тошкова