Франция, която превърна в своя търговска марка "Войната на религиите" през XVI век, има нов проблем с фундаментализма. И той е свързан не с твърдолинейните ислямисти, а с войнстващите привърженици на светската държава.

Твърдолинейните, сред които бивш премиер, философи, видни феминисти, фигури от токшоутата и политици, обявиха война срещу посегателствата върху обществения живот от страна на ислямистите. Това е добре. Но когато демонизират исляма като цяло, както правят често, те тласкат младите мюсюлмани в ръцете на фанатиците, които ненавиждат.

И за да е още по-зле, тези аятоласи на светската държава заплашват усилията на президента Еманюел Макрон да демонстрира по-разнообразно и всеобхватно общество, при което ислямът - втората религия в страната след римокатолическата - би се чувствал уютно като християнството и юдаизма.

Всеки трети френски мюсюлманин отрича светските закони

Президентът заяви, че иска да преустрои мюсюлманската вяра във Франция, като промени нейните представителни институции и ангажира религиозните лидери в национален диалог по въпроси като медицинската етика.

Заложена е способността на самообявилата се "родина на човешките права" да интегрира близо 5,7 милиона граждани от мюсюлмански произход (8,8 на сто от населението), повечето от които са потомци на имигранти от бившите френски колонии в Северна Африка. Други западноевропейски страни са изправени пред същите предизвикателства, но за Франция те са по-силни поради неизлекуваните рани от колониалното минало и Алжирската война през 1954 -1962 г.

"Искам да положа основите на цялостна реформа на исляма във Франция", заяви Макрон пред в. "Журнал дьо диманш".

Той продължава да провежда консултации, но съветниците му казват, че иска да реформира начина, по който се избира Френския съвет на мюсюлманската вяра, за да го отвори за по-съвременни, интегрирани и млади водачи и да намали влиянието на Саудитска Арабия, Катар, Турция, Алжир и Мароко, които финансират джамии, имами и асоциации във Франция.

Бившият президент Никола Саркози, който създаде съвета, експериментира с по-скромни действия преди десетилетие за насърчаване на мюсюлманите, но бързо се отказа в полза на политиката на идентичност в рамките на закона и реда под натиска на крайно десния Национален фронт. По-либерален и по-малко поривист по темперамент, Макрон бе подложен на кръстосан огън от светските снайперисти.

Хомофоби и ислямофоби се борят на местния вот във Франция

Макрон разбуни гнездото на осите, когато наскоро изрази опасения, че привържениците на светската държава стават прекалено "радикализирани". Като кандидат-президент той предупреди за "реваншистка визия на секуларизма, кйто отгоре на всичко налага забрани, предимно към една отделна религия".

"Призракът на гражданската война надвисва навсякъде", каза бъдещият лидер през 2016 г. в интервю за сп. "Шаланж".

Той не спомена имена, но бе ясно, че има предвид философи като Ален Финкелкрот и Паскал Брюкнер, които разпалиха културна война с твърденията, че френските идентичност и ценности са атакувани от исляма изобщо, а не от фундаменталистите.

Към тях се присъединиха политици, сред които бившият премиер социалист Манюел Валс и лидерката на Националния фронт Марин льо Пен, които са против мюсюлманките да обличат плажните "буркини", носенето на забрадки в студентските градчета, време за плуване само за жени и "халал" храна в училищата.

Две скорошни случки показват начина, по който ултрасекуларистите движат реда на изключването.

Правителството отмени номинирането на активистката Рохая Диало в новия Национален съвет за дигитално приобщаване след протести заради нейните връзки с "Коренни жители на Републиката" - организация, водеща кампания срещу институционализирания расизъм.

Тогава Менел Ибтисем - 22-годишна певица със звезден блясък в очите и син тюрбан, която предизвика сензация с арабската версия на "Алилуя" на Ленард Коен, бе изгонена от телевизионното състезание за таланти "Гласът", след като светски активист разкри, че е писала туитове след атаката с камион в Ница през 2016 г., които оспорват кой в действителност стои зад инцидента и твърдят, че "истинският терорист е нашето правителство".

Идеята за съвет на чернокожите лидери или старейшини на мюсюлманската обност, която е част от обществото в САЩ, е анатема за светските пуритани, чиято традиция за хомогенизиране е още от времето на разгара на якобинството на Френската революция, когато е гилотиниран католически свещеник, отказал да се отрече от църквата.

Отделянето на църквата от държавата със закон през 1905 г. е кулминацията на продължителна борба на антиклерикалните републиканци срещу клонящата към монархията Римокатолическа църква, дискредитирала се с подкрепата си за антисемитите в аферата "Драйфус".

Но линията е по-неясна. Официално Франция може да държи религията настрани от обществения живот, но въпреки това християнството обхваща голяма част от френското общество. Училищните празници например са отражения на християнския календар, като мюсюлманските и еврейските фестивали биват игнорирани.

Докато публичният дебат е фокусиран върху въпроси като нерегулираните със закон стаи за молитви на салафитите и училищата, разпространяващи субкултурата на радикалния ислям, твърде малко внимание се обръща на реалността с рутинната дискриминация, срещу която са изправени французите от мюсюлмански произход при търсенето на работа или жилище.

Двете неща не са несвързани помежду им. Много млади френски мюсюлмани се чувстват изолирани поради липсата на икономическа възможност и расова дискриминация от страна на полицията и враждебността към исляма, подклаждани от политиците и медиите. Отчуждението и желанието за отмъщение, предизвикващи възхищението зад граница на джихадистки групировки като "Ислямска държава", тласна радикалния слой на младите мюсюлмани да извършат атентати, при които от 2015 г. насам загинаха над 220 души.

Мари-Ан Валфор - изследователка от Парижкото училище по икономика, описа кошмара за търсещите работа мюсюлмани, особено носещите забрадки. Макар законът да не забранява носенето на религиозни атрибути на работното място, нейните примери показват, че "презумпцията за принадлежност по-скоро към мюсюлманската, отколкото към християнската религия е важен дискриминиращ фактор на френския пазар на труда".

Това тласка много млади мюсюлмани да търсят работа и жилища в собствената си общност, като засилва сегрегацията и дискриминацията, от която те страдат във Франция.

Тези, които се опасяват, че изолирането на талантливи млади мюсюлмани може да отчужди съществена част от населението и да бъде от полза за фундаменталистите, биват наричани от секуларистите "ислямо-левичари" или "хора от комуните".

"Мюсюлманинът замени арабина като враг, - казва Нора Хамади, радиожуналистка, работеща  младежки асоциации по проект за жилищно настаняване в предградията. - Невероятно е как първоначалното определение на секуларизма се превърна в интелектуално оръжие."

Хамади, дъщеря на алжиски имигранти, родена в парижко работническо предградие, смята себе си за "атеистка, пълна с вино и свинско". Но законът от 2004 г., забраняващ носенето на забрадки в училищата, "бе възприет като антимюсюлманска атака" за разлика от уважението към разнообразието в САЩ или Великобритания.

За да се излезе от френския порочен кръг и се насърчи развитието на умерения "ислям по френски", някои френски политици и мюсюлмански лидери просто намекват за роля на държавата в обучението на имами и някаква форма на обществено финансиране на изглаждането на джамии и центрове за общността. Леко облагане на продажбите на "халал" храна би могло да финансира такива дейности, както сега се прави с храната "кашер", с която се финансират еврейски институции.

Историкът Бенжамен Стора - председател на Музея на историята на имиграцията, азва, че Макрон би могъл да насърчи интегрирането на млади мюсюлмани, без да се съобразява с фундаменталистите и от двете страни, като стои твърдо зад светските ценности и гарантира, че историята на фреската колонизация се преподава по-честно в училищата.

"Никога не говорим за кланетата и подтисничеството, - заяви Стора. - Това позволява на ислямистите да кажат: "Западняците са гадове, които винаги са ни мразили." Те стъпват на това поле."

Той обаче допълва, че истеричният френски обществен дебат съдържа по-окуражаваща реалност. Франция може все още да има твърде малко хора от африкански или мюсюлмански произход в телевизиите и парламента, но никога преди не е имала толкова много младежи от имигрантски произход, интегрирани чрез образование в националния елит.

"Проблемът е забавянето във времето между тези промени, които помогнаха да се стигне до избирането на Макрон, и отразяването на този факт в медиите и парламента", каза той.

Светските кучета могат да си лаят, но керванът на интеграцията си върви.

------

* Авторът е сътрудник на "Политико", където е публикуван коментарът.