Що е то "дезинформация":

Невярна, неточна или подвеждаща информация, предназначена, представена и оповестявана с цел печалба или умишлена вреда на обществото. Това може да застраши демократичните процеси и ценности и да навреди конкретно на редица области, например здравеопазване, наука, образование и финанси.

Това е определението, записано в окончателния доклад на експертната група на високо равнище, посветен на онлайн разпространението на фалшиви новини и дезинформация. Групата, която бе създадена от еврокомисарката по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел, е връчила днес резултата от работата си под формата на доклад, съобщиха от Европейската комисия. 

Габриел пита Европа какво да прави с фалшивите новини

Докладът от 39 страници на експертната група на високо равнище насочва вниманието най-вече към проблеми, свързани с онлайн дезинформацията, а не към фалшивите новини.

"Изказваме благодарност на експертната група на високо равнище и на професор Мадлен де Кок Бюнинг за отличната работа при ръководенето на групата и спазването на кратките срокове. Благодарение на събраните мнения и богатия колективен експертен опит сега разполагаме с разнообразни материали, които ще ни помогнат да изготвим няколко конкретни варианта на действие за преодоляване на рисковете, свързани с онлайн дезинформацията", заяви Габриел след като получи документа.

В него се предлага явлението "фалшиви новини" да получи определена дефиниция. Отправят се и редица препоръки. Документът допълва първите изводи от обществена консултация и проучване на "Евробарометър". Според данните от цитираното изследване, също публикувано днес, 83% от анкетираните европейци заявяват, че фалшивите новини представляват заплаха за демокрацията.

40% от българите изобщо не вярват на вестници и сайтове

Подчертано е и значението на качествените медии, като анкетираните смятат, че най-достоверни източници на информация са традиционните медии като радио, телевизия и печатни издания.

Материалите ще бъдат използвани при изготвянето на Съобщение за борбата с онлайн дезинформацията, което Комисията ще публикува през пролетта, става ясно още от съобщението на ЕК.

Експертите подчертават необходимостта от участие на всички свързани страни във всевъзможни действия, като на първо място се препоръчва подходът на саморегулиране.

Групата препоръчва също така да се насърчава медийната грамотност за борба с дезинформацията; да се разработят инструменти за борба с дезинформацията специално за потребители и журналисти; да се гарантират многообразието и устойчивостта на европейските новинарски медии; да продължават научните изследвания на въздействието на дезинформацията в Европа.

Франция ще обезврежда фалшивите новини със закон

Друго предложение е да се създаде Кодекс на принципите, с който да се ангажират онлайн платформите и социалните мрежи. В доклада са посочени 10 основни принципа - например, че онлайн платформите трябва да гарантират прозрачност, разяснявайки как работят алгоритмите за подбор на новини, както и да се вземат ефективни мерки, за да бъде насочвано вниманието към надеждните и достоверни новини и да се улесни достъпът на потребителите до тях.

В резултат на обявената обществената консултация по темата, стартирала през ноември 2017 г., ЕК е получила почти 3000 отговора. Според анкетираните двете сфери на влияние, където фалшивите новини могат да причинят вреда на обществото, са умишлената дезинформация, целяща да повлияе на изборите, и миграционните политики.

Според обществената консултация всеобщото мнение е, че разпространяването на дезинформация в социалните мрежи е лесно, защото фалшивите новини действат на емоциите на читателите (88 %), разпространяват се, за да дават определена насока на обществения дебат, (84 %) и се смята, че водят до печалба (65 %). Половината анкетирани смятат, че проверяването на фактите след публикуването на дезинформацията не е решение на проблема, тъй като не достига до хората, прочели първата информация.