Анализът в този доклад изхожда от общото разбиране, че дезинформацията като феномен надхвърля ограничаващото и подвеждащото понятие „фалшиви новини“.

Така започва последната част от доклада на Експертната група на високо равнище по „фалшиви новини“ и дезинформацията в интернет.

Доклад до Мария Габриел даде дефиниция на "дезинформация"

Дезинформация е всяка форма на фалшива, неточна или подвеждаща информация, създадена, представена и популяризирана умишлено да навреди на обществото или за печалба – това гласи дефиницията на експертната група. Понятието не включва клевета, реч на омразата или подбуждане към насилие, които са престъпления.

Въпреки това обаче дезинформацията може да навреди на гражданите и обществата.

Експертната група предупреждава, че е срещу простите решения и бъдещите действия трябва да се съобразяват с основните принципи на свобода на изразяване, свобода на пресата и плурализма.

Препоръките на Експертната група стъпват на 5 принципа:

1. Засилване на прозрачността на дигиталната информационна екосистема;

2. Популяризиране и засилване на медийната грамотност;

3. Разработване на инструменти за овластяване на потребителите и журналистите;

4. Защита на разнообразието и устойчивостта на европейската медийна екосистема;

5. Съобразяване на ефективността на мерките в зависимост от продължаващите изследвания на дезинформацията.

Краткосрочни и средносрочни препоръки

Те целят постигането на прозрачност, отговорност за алгоритмите на платформите (става дума за Facebook, Google, Twitter и т.н. - б.р.) и действия за засилване на доверието.

Платформи, новинарски медии и организации за проверка на фактите

- Създаване на Коалиция от онлайн платформи, новинарски медии и организации на гражданското общество с опит в проверката на фактите, които да изработят свой Кодекс на практиките;

- Дефиниране в този Кодекс на конкретните правила и функции на платформите, новинарските медии и организациите за проверка на факти. Кодексът трябва да се основава на изредените по-горе принципи.

Ролята на властите:

Европейската комисия трябва да:

- Подпомогне сформирането на Коалиция срещу дезинформацията и да помогне за създаването на Кодекс на поведението и за оценка на неговата ефективност;

- До март 2019 г. да разгледа възможности за допълнителни действия;

- Подкрепи създаването на Европейски центрове за изследване на дезинформацията на национално равнище;

- Засили усилията за финансова подкрепа на иновативни медийни проекти.

Държавите членки трябва да:

- Подпомогнат дейността на Европейските центрове за изследване на дезинформацията като осигурят финансиране;

По-дългосрочни препоръки:

Тези препоръки имат за цел да подобрят медийната и информационна грамотност в Европа и да подкрепят разнообразието и устойчивостта на екосистемата от новинарски медии. Те основно призовават властите, национални и на ниво ЕС, да засилят усилията си, но те изискват също взаимодействие между гражданското общество, медийните организации и платформите.

Европейската комисия трябва да:

- Засили действията в подкрепа на медийната и информационна грамотност за всички граждани, включително обмяна на най-добрите практики и обучение на преподаватели (например чрез програмата „Еразъм+“, „Образование и обучение 2020“ и подобни схеми), както и засилване на присъствието на медийната грамотност в учебните програми в ЕС и класацията PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Специално внимание трябва да бъде обърнато на специфичните нужди на някои под-региони (например Балтийските страни или Източна Европа);

- Следва примера за сътрудничество, вече постигнат в областта на младите хора (например Центровете за безопасен интернет, Schoolnet.eu), и да обсъди увеличаване на помощта за изграждане на европейска общност от експерти в областта на медиите. Такова финансиране може да бъде разпределяно чрез публично-частно-гражданско партньорство при пълно зачитане на независимостта на бенефициента;

- Увеличи финансирането в подкрепа на качествената журналистика, включително международни партньорства и журналистика, основана на отворени данни;

- Гарантира, че значителни ресурси от настоящата „Хоризонт 2020“ и бъдещи програми са на разположение в подкрепа на изследвания и иновации, целящи технологично обновяване на онлайн медиите и модернизация на редакциите;

- След като Европейската комисия има изключителното право да одобрява държавна помощ, Комисията може да даде насоки на държавите членки за възможностите в медийния сектор. Без да ограничават съществуващите форми на държавна помощ, тези насоки може да включват например ДДС или други данъчни облекчения. Такива насоки трябва изрично да включват обективни и прозрачни условия за оказване на помощ за обучение на журналисти, медийни иновации, международно сътрудничество, създаване на центрове за медийни иновации и журналистически инкубатори, за да не бъде компрометирана независимостта на журналистите и новинарските медии, както и да не допуска неоправдана нелоялна конкуренция.

Държавите членки трябва да:

- Засилят действията в подкрепа на медийната и информационна грамотност, включително включване на темата в обучението на учителите и в националните учебни програми;

- Се въздържат от намеса в редакционната независимост на медиите и да работят за бързо изпълнение на препоръките на Съвета на Европа от 2016 г. за защита на журналиснтиката;

- Увеличат публичното финансиране, в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ, за подобряване на дългосрочната устойчивост на плуралистичния медиен пейзаж. Това трябва да включи преглед на съществуващите форми на подкрепа, сред които ДДС или други данъчни облекчения, и да създаде нови целенасочени форми за подкрепа на новинарската дейност. Фокусът на тази подкрепа може да включва обучение на журналисти в дигитални умения, иновационни технологии в онлайн медиите, издания с бизнес модели, които не разчитат на приходи от реклама или насочени към по-малки езикови пазари.

Има препоръки и към организациите на гражданското общество, които трябва да разработят различни подходи за постигане на медийна грамотност, съобразени с възрастта; да подпомагат изработването на технологични инструменти и да популяризират значението на медийната грамотност.

Платформите трябва да:

- Разработят инструменти за споделяне на информация към потребителите относно медийната грамотност.

Новинарските медии трябва да:

- Сътрудничат с академичната сфера за използване на съобразени с възрастта подходи за повишаване на медийната грамотност;

- С помощта на външно финансиране да продължат да инвестират в качествена журналистика и да оборудват редакциите с инструменти за верифициране на информацията при разпространението на аудио-визуална и текстова информация;

- Гарантират най-високо равнище на спазване на етичните и професионални стандарти, за да поддържат плуралистична новинарска медийна система, която има доверието на гражданите.