Предлагаме ви част от разговора, който проведоха депутатът от БСП Славчо Велков и Илияна Беновска в предаването на Канал 3 "Беновска пита" в неделя. Следващите редове със сигурност ще ви разсмеят. Те обаче са и тъжни, защото показват равнището на профанизация, което може да превземе медиите, когато тяхната цел не е да служат на обществото, а на комфорта на политиците. Във видеото тази част от разговора започва на 13:20 мин.

Приятно четене:

Славчо Велков: Ние имаме скромната претенция да представляваме скромна част от този народ.

- Ако позволите, не сме в сферата на народната музика и на танците и песните...

Славчо Велков: Да, но вие говорите за популизъм.

- Аз го употребявам в един по-широк смисъл...

Славчо Велков: А защо да не сме в сферата на народната музика, като вече се появиха хитове като „Вечер лягам с Калинка"...

- Ой, Шу-шу-шу-ша-нааа... (тук водещата Беновска запява.)

Славчо Велков: ...сутрин се събуждам с Гинка...

- Това ли?

Славчо Велков: Не. Не я зная тази, която я пеете. Между другото, имате разкошни ботуши. Направи ми впечатление, искрено го казвам. Сигурно са от еленска кожа.

- Не, от неопрен са.

Славчо Велков: Ааа, значи аз трябваше да си сложа очилата.

- Сложете си очилата.

Славчо Велков: Но са много добри и са в тон с...

- Аз съм веган и не употребявам кожа.

Славчо Велков: Така ли?

- Да.

Славчо Велков: Това е добре.

- Не, не разводнявайте разговора. Питах ви...

Славчо Велков: Не разводнявам разговора.

- Оставете ми ботушите на мира. Сега ще пишат, че Славчо Велков и Беновска си говорят за ботуши.

Славчо Велков: Аз ги свързвам с конкретен повод.

- Какво например? Каква еленска кожа?

Славчо Велков: Във връзка с един такъв известен въпрос и разбрах, че вие сте против употребата на кожите на животни в обувната...

- А каква е еленската кожа?

Славчо Велков: Една от най-добрите.

- Какво общо имат ботушите ми с ЧЕЗ?

Славчо Велков: Най-хубавите обувки и най-хубавите ботуши са от еленска кожа, това имах предвид.

- Г-н Велков, какво общо имат ботушите ми с ЧЕЗ?

Славчо Велков: Ами, имаше същите г-жа Върбакова. Подобни. Не по цвят, а по вид. И бяха нейните, предполагам, от еленска кожа.

- Вие питахте ли нейните от еленска кожа ли са?

Славчо Велков: Абе, аз говорих с нея между другото на почивката.

- А нея питахте ли я?

Славчо Велков: Не, не я питах. Там имаше доста навалица.

- А защо ме свързвате с Върбакова? Това са ботуши от неопрен. Ето, да ги покажа. Дайте, колеги, близък план... (Повдига крака си и показва ботушите.)

Славчо Велков: Много са хубави.

- Върбакова какво общо има с моите ботуши?

Славчо Велков: Казах ви, че имаше подобни хубави луксозни ботуши.

- Какво значение има това?

Славчо Велков: Има значение. Аз съм ценител на женската красота.

- Я се изправете! С каква марка сако сте? Много хубаво сако, хареса ми. (Повдига ревера на сакото му.) Какво е това „Джоп“? (вероятно JOOP)

Славчо Велков: Немско е. Има си „джоб“.

- Вие сте много елегантен също. Какво да кажа по тоя повод.

Славчо Велков: Благодаря ви, благодаря ви. Питайте ме от какъв плат ми е сакото.

- Не ви питам. От какъвто искате да е.

Славчо Велков: Радвам се, че го оценявате.

- Добре, благодаря ви за този разговор. Дайте ми подаръците.

Славчо Велков: Той не е един. Видях, че не ми хвърляте ябълка тоя път.

- Е, колко пъти ще я хвърлям? Може да е изгнила сигурно.

Славчо Велков: Тук има една книга чудесна – Мъдростта на имам Али ибн Аби Талиб. Написано е, отдолу и на персийски. Това е специално за вашето предаване.

- Който... какво е това?

Славчо Велков: Това е един цитат.

- „Който събира различните мнения, знае къде са грешките.“ Хубаво е.

Славчо Велков: Да, точно така.

- Вие събирате ли различните мнения.

Славчо Велков: Разбира се. Ето, тук ви давам едно камъче на мъдростта от Персия. Виждате ли, може да се огледате в него.

- Ако е от еленска кожа като ботушите на Върбакова, не искам да го вземам.

Славчо Велков: Не, не е от еленска кожа. Ще се почувствате по-мъдра. И съм ви донесъл една краставица, ето я тука.

- Какво да я правя тая краставица?

Славчо Велков: Ами, мислех, че ще ми хвърляте ябълка.

- А краставицата какъв символ има?

Славчо Велков: Тя, символът беше това – ей така да я направя. (Поставя я на масата и я чупи с откосен удар с дясната ръка.) И да ви напомня, че в ЧЕЗ има едно име – Каратиста. Да се сетите за какво става въпрос, а вие я ползвайте по предназначение.

- Това може би трябва да го дадете на някой друг. Аз краставици, г-н Велков, не употребявам. (Потупва го по рамото.)