Вън от съмнение е, че на президентските избори в Русия, насрочени за 18-и март, победител отново ще е Владимир Путин. По повод вота и политическите събития в страната и света влиятелният германски всекидневник «Франкфуртер алгемайне цайтунг» (FAZ) публикува интервю с експертката по Русия Ангела Щент. Как Путин гледа на Запада и каква ще е Русия след него? Предлагаме ви акценти от разговора с журналиста от FAZ Маркус Цинер.

През август 1999 г. Владимир Путин за пръв път беше избран за премиер на Русия. Оттогава управлява страната, на 18 март му предстои преизбиране за президент. В какво състояние се намира Русия днес?

Това е страна, в която има малко истински действащи институции. Това по принцип не е необичайно. Но през послединте 100 години в Русия е имало рядко период, при който институциите да са били толкова незначими. Важни са личните контакти, трудно е да се разбере как се взимат решения.

Дори в сравнение със Съветския съюз?

Да. И там имаше неформална мрежа, но същевременно съществуваха ключови институции, като компартията, ЦК или секретариата. Налице беше разпределение на компетенциите. Това с края на Съветския съюз се срина. Някогашният президент Борис Елцин не създаде нови институции, но същевременно никога не разтури тайната служба КГБ.

Днес това са ФСБ, СВР...

Да, той формално създаде нови организации, но службите все още са тук и действат. Ето защо онези, които идват от тези организации и до днес имат голяма власт. Това започва от президента Владимир Путин, но важи и за мнозина от обкръжението му. Но да погледнем и другите институции. В действителност Думата не е независим парламент. По същество прави това, което задава президентът. Няма и правова държава. Не съществува и независима правосъдна система. Ето защо липсват институции, които биха могли да се противопоставят на властта на Кремъл.

Доколко Путин промени страната през изминалите близо две десетилетия?

Той искаше отново да придаде важност на центъра, да възстанови реда, да подобри икономическото положение, при което да му помогне увеличаването на цените на нефта. Той наложи вертикалата на властта – ясна структура отгоре надолу. Гледаше на себе си като на човек, който може да възвърне старото величие на Русия.

За сметка на демократичните достижения в периода след 1990 г. Как да си го обясним?

Спомнете си откъде идва Путин. През 1989 г. той беше офицер от КГБ от среден ранг. Берлинската стена рухва, източногерманците демострират пред централата на Щази (тайната полиция на ГДР – б. р.) и КГБ в Дрезден, където той служи. Напуска страна унижен и се връща в Ленинград, днешния Санкт Петербург. Там Путин лично преживява сгромолясването на великата сила - Съветския съюз.

В Санкт Петербург Путин отива в администрацията на Анатолий Собчак, тогавашния кмет.

И отново разбира що е то поражение. При оспорваните избори през 1996 г. Собчак губи. Путин е наясно колко непредвидими могат да са избори. Когато иде реч за демокрация, този факт, както и биографията му на офицер от КГБ, го настройват скептично. Защо това е важно? Защото свидетелства за обстановката в днешна Русия. Имаме работа с управлявана демокрация – система, която само привидно е демокрация.

Ако предположим, че на Путин му предстои последен управленски мандат, мисли ли кой би го наследил?

Мисля, че стремъжът на елитите на Кремъл е да запазят властта си. Самият Путин би казал: «Целта ми е хората да кажат, че съм възвърнал величието на страната.»

Ще се оттегли ли Путин след приключване на четвъртия му мандат?

Никой не знае. По конституция трябва да се оттегли. Но пък той може да промени конституцията, както вече се случи през 2008 г., когато президентският мандат беше удължен от 4 на 6 години.

Да се опитаме да надникнем в бъдещето. Каква Русия ще остави Путин, ако действително през 2024 г. слезе от политическата сцена?

Ще бъде една Русия, която не отговаря на съвременната икономика. Има клонове, като в областта на IT, които са много добре развити. Икономиката на Русия обаче разчита на нефта и на износа на нефтени продукти, Русия е петролна държава. В дългосрочна перспектива това не може да доведе до модернизиране и благоденствие, от което Русия се нуждае.

Да поговорим за ценности. Кои са руските ценности и по какво се различават от западните?

Да вземем за пример националната идея, която създаде Путин – Русия има несравнима история и ето защо е различна от Запада. Русия като закрилница на традиционни стойности. Спомнете си какво каза Путин:

"Християнството на Запад се отклони от правилния път, след като много западни държави подкрепят сключването на еднополови бракове".

Твърди се, че през 90-те години на миналия век и в началото на този Русия се е обърнала на Запад, но той не е прозрял шанса и така от приятели руснаците са се превърнали в противници на Запада. Истина или лъжа?

Когато Путин дойде на власт, той действително беше заинтересован да подобри отношенията със Запада. Спомнете си речта му пред германския парламент – Бундестага. Тогава германците наистина бяха заинтересовани да се подобрят отношенята с Русия. Същото важи и за времето след атентатите на 11 септември 2001 г. Путин се обърна към американския президент Джордж Буш и го подкрепи. Путин винаги е изхождал от това, че в крайна сметка Западът ще прозре, че Русия вече не е Съветския съюз, но пак е велика сила.

Как да разбираме Путин? Дали той мисли, че западната демокрация е слаба, неспособна да взима бързи решения?

Когато днес Путин отправя взор към Запада, той съзира безредие. Вижда какво става в САЩ – поляризация, която няма изгледи да отмине. Подбона е и картината в Европа. Това за него е възможност да укрепи мястото на Русия в света.