Коя е датата, която обединява българите

„Едно от условията, на които трябва да отговаря националният ден, е да изразява отношение и към другите две български държави. В смисъл да отразява приемствеността между тях. Идеята за такава приемственост не е рожба на днешната национална държава.“

Веселин Кандимиров

Възраженията срещу датата 3 март като Национален празник на страната започват още с обявяването ѝ за такъв.

Нека припомним: решението за това беше взето в началото на 1990 г. от комунистическото Народно събрание, изживяващо последните си дни и търсещо спешно да замени с нещо друго неприемливия вече 9 септември. Четиридесет години по-рано същият този орган беше заличил Трети март като празник.

Съображенията за избора на тази дата са прозрачни: тя трябваше все пак да е хем неутрална политически, хем обвързваща по някакъв начин с идеологическата опора на отиващата си власт – Русия.

Това обстоятелство беше и продължава да е в основата на критиките срещу този избор. Освен това трети март е и рожденият ден на една илюзия, попарена няколко месеца по-късно, когато българското землище е разпокъсано на пет части, не без участието и на самата Русия.

В общи линии върху това се градяха протестите срещу Трети март като национален празник. До тази година, когато посещението на руския патриарх подлюти раната. То беше замислено като подкрепа на проруската и антиевропейска ориентация на България, но слонските действия на патриарха доведоха до обратното. Те предизвикаха не само вътрешен, но и международен скандал. Стигна се дотам един бивш президент на България, Петър Стоянов, да заяви: „Какъв е този национален ден, който разделя българите?“

Когато от такова място биват казани такива думи е редно да се замислим дали наистина въпросната дата става за национален празник. Затова по-долу ще споделим още някои причини тя да не е такъв. Досега те са оставали извън общественото внимание, но не защото не са съществени. Общественият дебат се е водил по линията русофилство-русофобство, пренебрегвайки други, принципни положения. И така:

Първо. Българите не случайно се гордеят, че имат една от най-старите държави в Европа. България отсам Дунав е на повече от 13 века. Към тях трябва да добавим още няколко десетилетия държавност в степите на Украйна – от възцаряването на хан Кубрат. Като съберем всичко това, може би вече трябва да отбележим и четиринадесет вековното си съществуване.

Третата българска държава, чието начало отбелязваме на 3 март, е само един епизод, при това – не най-славният. Като приемаме тази дата за национален празник, ние заявяваме, че фактически България е една постосманска държава като Гърция, съществуваща от 1878 година, а останалото е само национална легенда. В действителност, възстановяването на българската държава през 1878 г. не е по-важен акт от възстановяването ѝ пред 1185 г. А и двете дати отстъпват по важност на една неизвестна дата от 7-ми век – началото на българската държавност.

Следователно, едно от условията, на които трябва да отговаря националният ден, е да изразява отношение и към другите две български държави. В смисъл да отразява приемствеността между тях. Идеята за такава приемственост не е рожба на днешната национална държава. Още цар Иван Асен II е имал предвид същото, когато е наредил да пренесат колоните на Омуртаг и Симеон от Плиска и Преслав в построената от него църква в Търново. Сегашният национален празник не изпълнява това условие.

Второ. България има значително население от турски произход. У тези хора датата 3 март не предизвиква положителни чувства. Всъщност, ако трябва да сравняваме, те приемат поражението на Турция през 1878 г. по начин, сходен с начина, по който българите приемат поражението на България в Първата световна война. А очакването да празнуват Трети март е като очакване българите да празнуват подписването на Ньойския договор.

Така стигаме до второто условие, на което трябва да отговаря националният ден: да обединява нацията. Сегашният не обединява, а разединява – по такъв съществен признак, като етническия.

И чак на трето място идват останалите, изказвани досега възражения.

Изреченото до тук, мисля, е достатъчно да ни убеди в непригодността на Трети март за национален празник. Той би трябвало да остане като Ден на възстановяването на Третата българска държава. За национален празник трябва да търсим друга дата, отговаряща на горните изисквания. Далеч сме от мисълта да предлагаме такава. Тя трябва да се роди след съществен обществен дебат. Тук можем само да обсъдим пригодността на някои от предлаганите досега заместители.

Една от тях е 22 септември, Денят на независимостта. В някои страни това е национален празник. Но ако имаме предвид страна като Съединените щати (както обикновено се подразбира), това е и денят, в който се ражда съответната държава. Същото не може да се каже за Денят на българската независимост. Той е обвързан единствено с Третата българска държава, както и денят на Съединението.

Друга предлагана дата, денят на светите братя Кирил и Методи, удовлетворява първото изискване, но не и второто. Той не е атрактивен за неправославното (или нехристиянското) население на България.

Очевидно се нуждаем от нещо друго. Кое е обединителното звено за всички българи? Думата имат историците.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител