Противоречията около ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като „Истанбулската конвенция”, се превърнаха в най-обсъжданата тема в българското обществено пространство в началото на 2018 г. Публичните дискусии по казуса се характеризират със силна поляризация и допускане на крайни мнения, включително и от страна на политици и лидери на мнение. Но каква е ролята на медиите в провелите се дебати?

За да даде отговор на този въпрос, компанията за медийни анализи "Перспептика" анализира публикациите по темата в най-популярните онлайн медии в страната през месец януари, оценявайки отношението им както към Конвенцията, така и в по-широк план към ЕС и Запада. Анализът е публикуван от Асоциацията на българските журналисти.

"Галъп интернешънъл": Не харесваме Истанбулската конвенция, но харесваме акция "Лукс"

Изследването ясно очертава както оформянето на различни групи от медии спрямо техните позиции по противоречивия въпроси, така и генезиса и развитието на „скандала” в медийното пространство, основните говорители по темата, тяхната популярност, и доминацията на скандалното над експертното говорене за Истанбулската конвенция.

Методология

Анализът се фокусира върху медийните публикации в българското онлайн пространство, споменаващи Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция). За целта на изследването за медийни публикации се считат тези в реални новинарски сайтове, което изключва т.нар. агрегатори на новини, които само и единствено препубликуват статии от реални медии, без да добавят нищо авторско. Анализът обхваща периода между 1 декември 2017 г. и 31 януари 2018 г. (включително).

От публикуваните в периода 7387 статии, екипът на компанията за медийни анализи „Персептика“ подробно анализира 10% или 739 от тях. Статиите са оценени според отношението им към Истанбулската конвенция и към ЕС/Запада.

Кукери срещу конвенция

При оценяване на отношението (позитивно, неутрално, негативно) се взимат предвид както авторски коментари, в които ясно проличава позицията на конкретния журналист, така и начинът на отразяване на крайни мнения на политици, партии, експерти и публични лица. Така, безкритичното отразяване на крайни позиции ("ВМРО скочи срещу нова провокация: Международни лобита натискат България да узаконим „третия пол“!"), се счита за негативно за целите на доклада. При оценката са взети предвид и някои индиректни методи за демонстриране на отношение към темата, употребата на курсив текст, минало деятелно причастие (щяла, искали) и други.

По-особено внимание в анализа е отделено на 23 специално подбрани медии. Това включва 20-те най-популярни и активни по темата онлайн медии в България. Изборът им е направен въз основа на три фактора: 
• популярност според alexa.com* 
• популярност според броя последователи във Facebook 
• броя статии за Истанбулската конвенция, публикувани в разглеждания период.

Към така съставения списък от 20 източника бяха добавени и трите уебсайта извън тях, които са най-често цитирани от онлайн медиите. Макар и да не са сред най-популярните източници според размера на аудиторията си, техните публикации по темата се разпространяват активно от други медии. Трите уебсайта са glasove.com, bultimes.com, skandalno.net.

Основни наблюдения

Истанбулската конвенция реално почти отсъства от българското медийно пространство през м. декември. Преди Асоциация "Общество и Ценности" да излезе с подписка срещу ратифицирането на Конвенцията, отразяването ѝ е спорадично и неизменно положително. Първата статия през разглеждания период, в която става дума за някакъв проблем с документа, идва от репортаж на БНР за подписката от 14 декември 2017 г.

Първите негативни реакции идват в същия ден от glasove.com и bultimes.com, които предупреждават, че Конвенцията е "опит за легализирането на гей браковете". Дори и тогава обаче повдигнатата тревога остава в ограничен кръг от сайтове, включващ kanal3.bg, blitz.bg,epicenter.bg, trud.bg.

Първата по-голяма вълна публикации идва в резултат на реакцията на ВМРО. Като цяло партията и нейните представители са един от основните двигатели на дискусията, като се споменават в близо 10% от всички над 7000 публикации. Този период се характеризира със запознаване на обществеността с темата. Извън декларацията на ВМРО преобладава неутралното отношение, тъй като голяма част от журналистите и обществеността все още не е формирала свое мнение. В самото начало на годината започва да се наслагва мнението, че Кабинетът се опитва да наложи "третия пол".

Считаме за редно да се уточни, че "трети пол" не е коректно понятие от социална и биологична гледна точка. То произтича от правото и уредбата в някои държави на трета опция за пол в документите за гражданско състояние (напр. документите за самоличност, акта за раждане и др. под.). Това означава освен "мъж" и "жена" във формулярите на тези документи да има и трета опция - "друг(о)".

През последните месеци обаче, то масово бе употребявано както за трансджендър и интерсекс хората, така в отделни случаи и хомосексуалните и бисексуалните хора. Същите нюанси доби и джендър, което понятие почти никога не бе употребявано със смисъла, влаган в него от социологическата наука, а се превърна в синоним на обобщаващата абревиатура ЛГБТИ.

За това спомага и по-нататъшното политизиране на проблема след намесата на БСП. Получава се изключително силна негативна вълна, в която почти встрани от общественото внимание остават мненията на застъпниците за Конвенцията, сред които са министрите Екатерина Захариева и Лиляна Павлова. 

Негативните мнения са толкова всеобхватно разпространени, че последвалата ги реакция в защита на Конвенцията надали постига очаквания резултат. В седмицата между 5 и 11 януари се отразяват активно протестите в защита на Конвенцията, мнения на политици (предимно от ГЕРБ), специалисти (сексолози, социолози) и представители на НПО.

Обществеността обаче вече е предварително настроена, че правителството (под натиск отвън и от НПО-та) се опитва да приеме Конвенцията в ущърб на обществения интерес. След 10 публикации как документът цели да разбие българското семейство, новината, че Илияна Йотова приветства приемането на Истанбулската конвенция от кабинета по-скоро би довела до по-ниско доверие в г-жа Йотова отколкото до по-високо доверие в Конвенцията.

Оттам нататък дебатът в медиите почти не оставя място за неутрални мнения. Медиите и публикациите им стават все по-крайни и очертават общите настроения в обществото. Под 30% от всички публикации са в защита на Конвенцията, а повече от половината (54%) са против нея.

Най-големият пик в отразяването идва след включването на Светия синод на Българската православна църква в дебата и в дискусията, провела се в Софийския университет на 23 януари. Това още повече ожесточава дебата, като се появяват обвинения срещу църквата (Светият синод се държи като "Ислямска държава", actualno.com) и обвинения срещу обвинителите на Църквата ("Платените мекерета на Сорос масирано ОПЛЮХА Българската Църква", skandalno.com). Като цяло БПЦ е спомената (предимно в положителен план) в не по-малко от 1000 публикации (над 14% от всички статии за Истанбулската конвенция).

Изключително интересни са позициите, които най-популярните медии заемат спрямо отношението си към Конвенцията. Ясно се очертава групата на про-европейските, про-западни медии като dnevnik.bg, clubz.bg, btvnovinite.bg, dnes.dir.bg и offnews.bg, които заемат и еднозначна позиция в подкрепа на документа.

Въпреки че заемат приблизително еднакви позиции и при тях се открояват някои съществени разлики. Така например, dnes.dir.bg, който е един от най-популярните новинарски уебсайтове, публикува цяла поредица, посветена на жени, подложени на домашно насилие. В сравнение с мненията на политици и психолози и политици обаче, тези материали не се радват на особено голям интерес.

Clubz.bg пък е единствената медия от тази група, която публикува и крайно негативни коментари за Конвенцията като тези на Петър Москов ("А дали не се нарушават права на бели, хетеро, християни") и Огнян Минчев ("Либералните матросовци накърняват образа на Европа").

Налице е и група медии, оглавявана от 24chasa.bg и novini.bg, които публикуват почти всичко за Конвенцията (и положителното и отрицателното), но остават про-европейско настроени. В тази графа, но почти напълно неутрални и спрямо ЕС и спрямо Конвенцията, попадат и dnes.bg и сайтът на Българската национална телевизия (bnt.bg).

*Размерът на балоните се определя от броя статии за Истанбулската конвенция, публикувани от съответната медия. Така най-големият балон е този на epicentre.bg (274 статии), а най-малък – този на skandalno.net (10 статии). 
** В зелено са отбелязани десетте най-популярни новинарски уебсайта в България според данни от alexa.com и броя последователи във Facebook.

Сайтовете в негативния края на спектъра предлагат любопитна динамика. На първо място се оформя тройката skandalno.net, bultimes.com и glasove.com. И трите са с изключително анти-западна насоченост, като bultimes.com е настроен и против управляващите. Именно те предлагат и материалите, които се доближават най-силно до определението за фалшиви новини. Там става дума за "Хомо Диктатурата на ЕС", "джендър организации, вилнеещи по училищата", ЕС, който ни "ОБЕЗБЪЛГАРЯВА" и т.н.

Стига се дори до крайни цинизми, като статията на Явор Дачков за стрелба в гимназия в САЩ, в която авторът коментира, че "това се превърна в сиво ежедневие в Америка докато хомосексуалният й елит изнася демокрация, спасявайки жените по света с истанбулски конвенции" (bultimes.com). 

Главните действащи лица в публикациите на тези сайтове са представители на Църквата, на различни националистически партии и формации и хора с крайно мнение по темата като Андрей Слабаков (според когото"конвенцията е писана от безработни лесбийки за бежанци"). Макар и тези сайтове да нямат особено много читатели, някои от тезите им успяват да достигнат до масовата аудитория, когато бъдат разпространени от други, далеч по-популярни медии.

Съществува силно изразена динамика между тези три сайта и следващата група от негативно настроени спрямо конвенцията медии като blitz.bg, trud.bg, petel.bg. Те цитират много от статиите от най-крайните сайтове, но спестяват голяма част от анти-европейските и най-вече – антиправителствени – тези. Това им създава по-проевропейски образ, макар и в тях да се прокрадва тезата, че външни сили се опитват да наложат Конвенцията на българите.

Също така, те са сред главните играчи, които опитват да направят връзка между поддръжниците на Конвенцията и протестиращите срещу правителствени решения, като това за Пирин.

Малко по-встрани стои и иначе много популярният bradva.bg (с над 220 хил. последователи във Facebook), който изглежда има много по-лайфстайл насоченост и рядко навлиза в политически теми. Самият факт, че Конвенцията намира място в тази медия е показателен за мащабите на "скандала".

Последната група медии е тази на сайтовете, които определено са против Конвенцията, без да демонстрират анти-европейска насоченост по конкретната тема. Сред тях най-изявени за pik.bg и epicentre.bg. Те често цитират други сайтове, противници на Конвенцията, като особено деен в тази си роля е epicentre.bg. Това е и най-активната медия по казуса с над 274 публикации. Реално сайтът събира всичко казано някъде по темата, особено ако то е негативно.

Тази група е настроена положително към управляващите (а в случая с news.bg конкретно към ВМРО) и се опитва да бъде критична към БСП, въпреки че социалистите на свой ред също са срещу конвенцията. Именно тези сайтове са най-активни в експлоатирането на темата за двуличността на БСП, която е "за" конвенцията в Европа, но "против" нея в България. Като цяло управляващите често са представяни и като жертви, на които се оказва натиск от страна на "гей лобито" и на "рекетьори, готвещи пуч" (Последната фраза от заглавие в pik.bg в последствие е заменена с "над 5000 излязоха срещу екорекетьорите!").

Освен български политици, те цитират (без следа от ирония) и изказвания на Европейски комисари в защита на Конвенцията. Въпреки това далеч по-популярни в социалните мрежи остават изказвания на критиците като представителите на БПЦ, на Патриотичния фронт и други като Андрей Слабаков или Емил Димитров ("цяла Африка ще дойде в България под претекст, че са травестити").

Като цяло тази динамика е видна през целия период на изследването и в почти всички медии – скандалните теми и крайните мнения са далеч по-споделяни от позитивните послания, историите на жертвите на насилие и опитите на политици и експерти да разяснят ситуацията.

Аlexa.com* - Списък с 50-те най-популярни онлайн новинарски сайтове може да бъде открит в публикация от e-vestnik.bg.