Плановете на Макрон за еврозоната срещат съпротивата на Германия

Очакванията не могат да бъдат по-големи. След избирането на Еманюел Макрон за президент на Франция имаше надежда, че еврозоната най-накрая е възможно да продължи напред с "основен ремонт" на икономическото си управление, за да стане то по-устойчиво при криза. Очертанията на планираната сделка бяха много ясни: фискално консервативните страни като Германия ще се съгласят с по-голямо "споделяне на риска", например, създаване на съвместен механизъм за гарантиране на депозитите или фонд "за черни дни" за подпомагане на държави в криза. Междувременно уязвимите страни като Италия или Португалия ще се съгласят на намаляване на рисковете в балансите на банките и на държавните финанси.   Липсващото парче в пъзела бе правителство в Германия. На Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел и на нейната сестринска партия в Бавария, Християнсоциалния съюз (ХСС), бяха необходими близо шест месеца, за да формират голяма коалиция с Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Вътрешен вот в ГСДП преди седмица разчисти последното препятствие. "Френско-германският двигател", както често е наричан, изглеждаше готов да поведе Европа за пореден път.   И, за пореден път, става все по-очевидно, че Германия и Франция са на едно мнение по много по-малко неща, отколкото се смяташе. В събота списание "Шпигел" съобщи, че Меркел и Макрон са отложили плановете си да предложат реформи в еврозоната на срещата на върха на ЕС този месец.   Различията са ясни от седмици. Германия би желала банките да намалят количеството държавни облигации в своите баланси, за да бъде предотвратено превръщането на суверенна криза в банкова. Берлин също така желае силно да бъде създаден механизъм, улесняващ преструктурирането на суверенен дълг, когато съответната страна поиска помощ от Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), спасителния фонд на еврозоната.   Досега Брюно Льо Мер, френският министър на финансите, отхвърля на висок глас и двете идеи.   Неясно е също колко ентусиазирани наистина са други страни членки за такива реформи. Миналата седмица осем северни държави, включително Финландия, Ирландия и Холандия, заявиха, че една по-строга фискална дисциплина и по-голям напредък по структурните реформи трябва да дойдат преди каквото и да било широкообхватно предложение за реформи. Те остават ангажирани с довършването на изграждането на "банковия съюз", но не и склонни за започване на по-амбициозни проекти.   "Едно по-силно представяне по националните структурни и фискални политики в унисон с общите правила, наред с тези европейски инициативи, по-специално банковият съюз, трябва да има приоритет над широкообхватните предложения", написаха осемте страни в общ документ.   Най-сетне имаме Италия - гигантския очевиден проблем, за който никой не говори. На парламентарните избори на 4 март антисистемни партии като Лигата и Движение "Пет звезди" (ДПЗ) спечелиха 50 процента от гласовете, с програми, съдържащи щедри обещания, включително плосък данък от страна на Лигата и "граждански доход" - от ДПЗ, които недвусмислено са в противоречие с фискалните правила на еврозоната.   Нито една от двете партии не успя да спечели мнозинство и, поне засега, няма признаци те да желаят да формират "популистки съюз". Техният успех обаче е ясен знак, че италианските избиратели не желаят да бъдат подложени на по-строга фискална дисциплина.   Изборите в Италия служат като напомняне за страни като Германия, че те не могат да разчитат на фискално благоразумни правителства в цялата еврозона. След като те се съгласят на по-голямо споделяне на риска, с такива механизми ще може да се злоупотребява, освен ако не бъде въведена съответна система за проверки и баланси. Това ще направи Берлин по-скептичен за реформата в еврозоната. Европейските лидери ще се срещнат след две седмици, за да обсъдят редица теми, свързани с бъдещето на еврозоната, но реалният тест ще е през юни, когато се очаква те да предприемат по-конкретни стъпки.   По-специално две области ще покажат дали еврозоната иска да постигне реален напредък: първата е дали ръководителите ще се споразумеят да укрепят "единния гаранционен фонд" - обща "каса с пари", които са използвани за преструктуриране на банки, изпаднали в затруднено положение, като им се дава възможност да получат кредитна линия от ЕСМ. Това ще осигури на фонда достатъчно средства, за да се справи с големи банкови кризи.   Втората област е постигането на напредък по обща схема за застраховане на депозитите.   Разбира се, би било нереалистично да се вярва, че страните ще могат да синхронизират незабавно своите предпазни мрежи.   Необходимо е обаче да бъдат предприети някои първоначални стъпки, които да гарантират, например, че националните схеми ще се подсигурят взаимно, в случай че някоя от тях не може да се справи с даден шок. Единственият начин това да бъде политически приемливо е да продължи намаляването на рисковете в банковите баланси, по-конкретно като бъде ускорено понижаването на дела на необслужваните кредити.   Тези ходове сега изглеждат по-трудни отпреди. Те обаче си остават от жизненоважно значение за преуспяването на еврозоната. При всичките разлики помежду им и скептицизма на техните партньори, Германия и Франция не бива да се отказват от своята амбиция.   По БТА

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/planovete-na-makron-za-evrozonata-sreshtat-saprotivata-na-germaniya-news276692.html

Свързани новини: