Преговори? Вече не става!

 

„Кремъл съвсем искрено не разбира, че свободният свят не живее в затвор. Той живее в постиндустриална епоха. Той измисля лекарство против рака и строи ракети за полет до Марс. И появата в този свят на агресивни хора с татуировки и с нервно-паралитичен газ в ръка наистина предизвиква шок. Те не знаят на кого да реагират по-напред – на ислямистите ли или на Русия.“

 

Юлия Латинина, „Новая газета“

Във Великобритания е извършен терористичен акт с нервно-паралитичното вещество „Новичок“, разработено в СССР в края на 80-те години. Руският дезертьор Сергей Скрипал и дъщеря му са в кома; полицаят, оказал първа помощ – в болница, общо пострадалите са 21 души.

Тази новина има един медиен „плюс“ – тя напълно измества от дневния ред една предишна новина – транспортирането на кокаин в промишлени мащаби чрез руската дипломатическа поща. Да не се правим на слепи – кокаинът и нервно-паралитичните вещества в качетвото им на инструменти на външната политика до неотдавна бяха монопол на Северна Корея. Прекрасен модел за подражание!

Англичаните са шокирани. Премиерът Тереза Мей оценява отравянето на Скрипал като акт на военна агресия срещу страната и даде на Русия срок до полунощ в сряда да отговори на обвинението, а външният министър Борис Джонсън обеща англичаните да бойкотират световното по футбол в Русия.

Руската реакция също е разбираема. „Така ще бъде с всеки, който ни измени, това е работа на нашите врагове.“

Такъв тип реакция ние усвоихме от най-напредналите представители на човечеството – това е типичната парадигма на ислямските фундаменталисти. Първо, да се обяви на САЩ джихад. Второ, след като самолетите се врежат в кулите-близнаци, да твърдим, че това са го направили проклетите евреи, за да компрометират мирния ислям.

Една абсолютно параноична картина за света, която позволява на агресора да се представи за жертва и да се обезсмисли всеки опит за преговори.

Преговори могат да се водят с всеки – с враговете, с приятелите, с агресорите. Обаче безсмислено е да се водят преговори с хора, които устройват мащабни терористични погроми и после самонадеяно искат жертвите да се извинят за своите нагли и необосновани обвинения.

Така че почва за преговори няма.

За нас, които живеем в Русия, важни се оказват няколко други въпроса.

И най-важният от тях е – а дъщерята защо? По какъв закон е осъдена тя? Като член от семейство на изменник на родината?

Вторият въпрос – не можеше ли да се направи същото, но по-чисто? Ако задачата не е била да се докарат британците до шоково състояние, нямаше ли начин да се мине без 21 пострадали?

Интересно е ръководството на нашите 007 как оценява случилото се – като успех или като провал? Медали или порицания се раздават?

И трето, най-неприятното. Сергей Скрипал със сигурност е изменник. Нещо повече – той е човек, който е нарушил клетвата. И не от някакви идейни съображения. Той не е Пенковски*, който се е борил срещу „империята на злото“. Той не е Виктор Суворов, който отива на Запад със идеи и с гениалния „Ледоразбивачът“ (и кой знае за Суворов и за страданията му в емиграция).

Скрипал е човек, който през 1995 г., когато всичко пропадаше, решава вместо „червен живак“ да спазари родината. Какви тайни е изтъргувал (кой превозва кокаин, кой – „червен живак“ – не е толкова важно). Но дори тези тайни да са маловажни, това не променя нещата. Спецслужбите не обичат тези, които предават корпорацията. От МИ-6 бяга Ричард Томлинсън и пише за това книга. Англичаните, естествено, не го убиват, но му разказват играта, и са напълно прави.

Проблемът е, че за деянието си Скрипал излежава присъдата си от 13 години. Което означава, че родината е оценила нанесените й щети не много високо.

След това тя го разменя в състава на четирима други шпиони, сред които е и сътрудникът на институти в САЩ и Канада Игор Сутягин, който пише отчети  за тактико-техническите характеристики на руския флот на несъществуващи хора, действащи от името на фалшиви „инвестиционни“ фирми, и по някаква причина предава тези отчети на мистериозни инвестиционни банкери, интересуващи се само от бойни глави и самолети;  отива в чужбина и лично се среща с тях в хотела.

Прощавайте, но правилно ли разбирам – ако Скрипал е бил разменен, не значи ли, че въпросът е закрит? И извинете за цинизма, но ако щетата, която им е нанесена, е била толкова неприемлива, защо му дават само 13 години? Защо го заменят? Как примерно ние ще реагираме, ако САЩ се опитат на територията на Русия да ликвидират някого от техните десетина клоуни, за които разменят Скрипал и компания?

Тази ежегодна промяна на правилата на играта е най-тъжното нещо за гражданите на Русия.

Точно сега преди изборите пропагандистът Дмитрий Кисельов пуска филма си „Путин“, в който президентът произнася показателна фраза. Той твърди, че Западът рекъл на Русия след рухването на СССР: „Вашето място е в затворническия клозет.“ Всъщност, колкото и грубо да звучи, но това е отношението към Русия. Опитват се да ни покажат къде ни е мястото, а на нас там не ни харесва. Не сме съгласни с такава постановка на въпроса.“

Това е извънредно откровено описание как Кремъл възприема света и как желае мястото на Русия да не е в пандизчийския клозет, а на най-добрите нарове. Както се полага на главатаря на шайката.

Кремъл съвсем искрено не разбира, че свободният свят не живее в затвор. Той живее в постиндустриална епоха. Той измисля лекарство против рака и строи ракети за полет до Марс. И появата в този свят на агресивни хора с татуировки и с нервно-паралитичен газ в ръка наистина предизвиква шок. Те не знаят на кого да реагират по-напред – на ислямистите ли или на Русия.

Ние искаме да заемем главния нар в затвора и е твърде възможно да го заемем. А свободният свят ще полети към Марс.

 

*По време на Карибската криза благодарение на избягалия в САЩ офицер от ГРУ Олег Пенковски американците са знаели всичко за съветския ракетно-ядрен потенциал от онова време.

Превод: Рени Нешкова

 

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2018/03/15/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b8-%d0%b2%d0%b5%d1%87%d0%b5-%d0%bd%d0%b5-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%b0/

Свързани новини: