Разказват, че когато Радек Шикорски (полски политик и активист на Солидарност от 1980 г.) участвал в дискусията на Oxford Students Union през ноември 1982 г. дали да се изпрати съболезнователна телеграма до Москва за смъртта на Леонид Брежнев, той заявил следното:

"Предлагам да не изпращаме телеграма до Москва по две причини. Първо, починалият г-н Брежнев не беше член на нашия съюз (членството в Oxford Student Union e пожизнено, ако си бил студент). Второ, той не беше джентълмен."

Бог все още не е призовал г-н Решетников, но когато неизбежното един ден се случи - предлагам да не се изпращат съболезнователни телеграми. И фактът, че Решетников съвсем очевидно не е джентълмен е най-малкия проблем. За съжаление, той е и много лошо възпитан, зле образован и откровено злонамерен човек.

Поведението му по отношение на България надминава и най-екстремните граници на нахалство, простащина и агресивност, които са характерни за великодържавния империализъм от последните три столетия. Ние не можем да променим г-н Решетников, още по-малко можем да променим държавно-политическата школа, която го е социализирала. Ние не би трябвало да отвръщаме на Решетников по същия начин и със същия стил, който той самия практикува по отношение на България. Но ние, като държава и общество, сме задължени да заявим спокойно и категорично, че отхвърляме подобна гавра с българското национално достойнство.

За съжаление, разделени сме драматично потози въпрос. В българската политика и в обществния ни живот имат силно присъствие хора, които са готови да получат от Москва всякакво унижение - както лично, така и национално. Какво означава публично да се лъже, че при посещение на чужд гост при президента не се е водил стенографски запис? Това е въпрос на протокол, не може да не се води запис. Държавният глава олицетворява българското национално достойнство - какво означава възможността всеки влязъл-излязъл да го ругае на свободно избрана тема, а той да отказва да сподели какво е отговорил? Примерите могат безкрайно да продължат. В случая с Решетников - предвид на цялата история на неговата арогантна намеса в българския публичен и политически живот - би трябвало поне да чуем официална позиция. А не гузно подминаване на поредната подигравка с България.

*Текстът е публикуван във фейсбук профила на Огнян Минчев. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.