След кратък престой, американската мобилна платформа за превоз Uber бе забранена на българска територия от Комисията за защита на конкуренцията през 2015 г. Може би една от най-решителните намеси на регулатора в последно време!

Според КЗК Uber не трябва да присъства на българския пазар, защото не се конкурира лоялно с таксиметровите компании. Шофьорите на таксита трябва да си заслужат специални разрешителни, за да бъдат допуснати на работа – процес, който отнема време и средства. Изискват се и допълнителни застраховки и данъци. А за да станеш шофьор на Uber, трябва да имаш мобилен телефон… и толкова. Съответно, според КЗК, не е честно Uber да се конкурира с вече съществуващите играчи на пазара при положение, че има далеч по-ниски разходи.

Мислите, че ще се измъкнете? Не, ще трябва да плащате

Но не е само КЗК. Много страни и градове по света, включително Лондон, Токио и Берлин, забраниха Uber по подобни причини. Дали обаче тези решения се ръководят най-вече от загриженост за конкуренцията на пазара, цените за потребителите и сигурността на гражданите? Или може би са подтикнати от силата на таксиметровото лоби?

Защото, макар и около Uber да има скандали по темата за сигурността на пътниците (например в Индия), истината е, че цените на Uber са по-ниски и технологичните подобрения, които компанията въвежда, правят живота на потребителите по-лесен и по-удобен. Нещо повече, макар и вече забранен в България, с краткото си присъствие Uber успя съществено да размъти водите на българския пазар. В отговор на дигиталната заплаха от Uber, таксиметровата индустрия реагира сравнително бързо. Е, не свали цените си и не подобри заплащането на шофьорите си, но въведе мобилни приложения, които интегрират функционалното удобство, присъщо за Uber, и вече съществуващата си мрежа от автомобили и шофьори.

Българските потребители днес, поне в София, могат да използват приложения, за да си повикат кола, да я проследят на картата и да не мръзнат на студа и да размахват ръце на някой пуст булевард посред нощ. Тези нововъведения, макар и предлагани не от Uber, са директен резултат от присъствието на компанията в страната ни. И това е най-доброто доказателство за силата на конкуренцията и свободния пазар.

Достатъчно добра новина ли е ниската безработица?

Да се конкурираш на пазара означава да измислиш нещо ново, да го пласираш на пазара, да предложиш на потребителите по-ниски цени и/или по-високо качество. Да опазваш конкуренцията на пазара не означава да се елиминират потенциалните конкуренти. Да, конкуренцията трябва да е лоялна, но за да е лоялна, първо трябва да я има.

Неоспоримо е, че новите технологични гиганти подриват старите индустрии и понякога придобиват твърде голяма пазарна ниша като по този начин самите те намаляват конкуренцията. Например в сферата на търсачките, Google има почти монопол в ЕС с 90% от пазара. Но как подхожда ЕК? Тя не забранява Google, за да предпази библиотекарите например, а изследва материята и ако реши, че има основание, завежда съдебно дело с искане за финансова глоба.

Ако днес КЗК изгони Uber, кого ще изгони утре? Airbnb? Фейсбук?

Въпросът е как регулаторите да се отнасят към новите технологии, към технологичните революции, към компаниите, които променят индустрии и ги правят ненужни. Ако искаме да се развиваме, а и България да „даде нещо на света“, трябва не да бягаме от новите технологии, а да се възползваме от тях максимално. Ако искаме иновации да се раждат и у нас, трябва да покажем на обществото и на бизнеса, че ги ценим, а не че се опитваме да ги потушим.

Защото днешният Uber може да е утрешната Walltopia.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Георги Клисурски – икономистът консултант от Ню Йорк