Готова ли е Гърция да се изправи на крака?

Но дали наистина това ще се случи, пита Николаос Карамузис, председател на Eurobank и Hellenic Bank Association, за Wall Street Journal. Докато Гърция се готви през август да остави зад себе си почти десетилетие на официален финансов надзор, който дойде за сметка на огромна социална и икономическа цена, дебатите в Атина, Брюксел, Франкфурт и Вашингтон са фокусирани на деня след това. Икономическото състояние на Гърция се подобрява драматично, докато почти 10 години прилага реформи, искани от кредиторите. Растежът се завърна, първичният бюджет на правителството е в излишък, а текущата сметка е общо взето балансирана. Международната конкурентоспособност също нарасна значително, кредитните рейтинги се вдигат. Както износът, така и чуждестранните инвестиции са във възход през последните две години, а нивото на безработица постепенно намалява.

Основният въпрос е дали Гърция е готова да застане на крака. Дали политическите лидери научиха уроците си от трагичния опит през последните осем години?

Не всички са толкова убедени в това. Някои заинтересовани страни, обезпокоени за преходния период, искат държавата да разполага с някакъв вид официална предпазна кредитна линия за спешни ситуации или поне искат да гарантират, че правителството е натрупало достатъчно парични буфери – вероятно около 20 млрд. евро – в случай че Гърция не може да се финансира от пазарите. Нова официална програма обаче, която да включва предпазна кредитна линия, може да бъде възприета от пазарите като сигнал, че Атина не може да поддържа реда си.

Истинското предизвикателство за Гърция е как да подкрепи възхода на икономиката си, докато в същото време укрепва политическото доверие и увереността на пазарите. Само устойчив растеж, реформи, среда, благоприятна към пазара и бизнеса, както и опазване на фискалната стабилност могат да постигнат това. И само неконвенционални политики в преследване на тези цели могат да впечатлят пазарите. Този подход трябва да включва програма за развитие на публичните земи, масови приватизации, радикална реформа на публичната администрация, привлекателна рамка за чуждестранни инвестиции и данъчна и пенсионна реформа в подкрепа на растежа. Проточено излизане от последната спасителна програма, което би накърнило доверието, само рискува да засили безпокойството.

Ходовете, които ще бъдат осъществени от сега до края на програмата през август, ще определят дали Гърция може наистина да я напусне безпроблемно. Първата стъпка е да се създаде надежден и подходящ за бизнеса план за национален растеж и реформа, базирана на широк социален и политически консенсус. Целта трябва да бъде устойчиво възстановяване на частните инвестиции, които се сринаха по време на кризата, а планът трябва да предложи подробен график и списък с приоритети.

Гръцките банки трябва да са готови и да уверят недвусмислено инвеститорите, че финансовата система е стабилна. Тази пролет гръцките банки ще преминат през нови стрес тестове, докато приложат и новите международни правила за банковото счетоводство IFRS9. Гърция не може да продължи напред, докато има съмнения за финансовата сила на банките ѝ.

За да намалят допълнително пазарната несигурност, официалните кредитори на Гърция ще трябва да вземат решение по преструктурирането на гръцкия публичен дълг, и то не по-късно от първата половина на 2018 г. съгласно по-ранните ангажименти. Финална сделка по дълга трябва да гарантира жизнеспособността на пазарните условия, докато в същото време изпълнява задълженията за облекчаване на дълга.

През следващите шест месеца, докато спасителната програма официално приключи, Международният валутен фонд (МВФ) трябва да остане ангажиран с нея. Пазарите ще трябва да видят, че МВФ е съгласен както с преструктурирането на публичния дълг, така и с платежоспособността на банковата система след стрес тестовете. Негативна позиция може да застраши излизането.

Освен това гръцкото правителство под управлението на партията СИРИЗА и основната опозиционна партия – Нова демокрация, трябва да потвърди ангажимента си да изпълни фискалните цели: годишни бюджетни излишъци, без обслужването на дълга, в размер на 3,5% от брутния вътрешен продукт всяка година до 2022 г. Всяко обсъждане за коригиране на тази цел или промяна на фискалния микс трябва да бъде отложено, докато доверието в пазара не бъде напълно възстановено. Подобни първични излишъци са наистина прекомерни и рецесионни, но при сегашните обстоятелства ползите от повишаване на фискалната надеждност на страната натежава над разходите.

Не на последно място, Гърция трябва да премахне изцяло капиталовия контрол, и то не по-късно от август 2018 г. Това ще бъде силен сигнал за доверие в перспективите пред страната и в политическите ѝ инициативи, докато в същото време вероятно ще доведе до повишаване на кредитния ѝ рейтинг.

Оптималната стратегия на Гърция е всички заинтересовани страни да работят заедно през следващите няколко месеца, за да осъществят чисто и устойчиво излизане и завръщане към икономическата и социална нормалност. Последните подобрения на икономиката може да отпаднат много бързо при неотговорни политики. Доверието е крехко и трябва да бъде засилено.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител