Непрестанно му се подиграваше и го обиждаше – в българските програми на Би Би Си, Дойче Веле и Радио “Свободна Европа”.

За комунистическия диктатор на България Тодор Живков е настъпил денят за мъст. Един особен ден - 7 септември 1978 г., 67-ият рожден ден на Живков. И разпорежда – този ден трябва да донесе смъртта на омразния му опонент Георги Марков.

Отдавна светове делят двамата. Марков, първоначално пламенен комунист и обичан в България писател, влиза в сблъсък с режима и през 1969 г. бяга в изгнание. Първо в Италия, след това в Лондон. От 1972 г. дисидентът журналист чрез своите “Задочни репортажи” сипе огън и жупел срещу някогашния си приятел Живков и тиранията му. В Лондон се чувства сигурен.

Изобщо не му прави впечатление, когато на 7 септември 1978 г. на лондонската автобусна спирка “Ватерло” мъж се блъска в него. Непознатият измърморва извинения и бързо се отдалечава с чадъра си. Марков се позамисля за убождането в дясното си бедро. Няма страшно, докато не вдига висока температура, кръвното му налягане се повишава.

В спешното отделение, преди да изпадне в кома, Марков разказва на доктора за непознатия човек с чадъра.

Десетилетия по-късно лекарят споделя пред германския филмов продуцент Клаус Дексел какво му е казал Марков:

“Въздишаше, смееше се и изрече: “Отровен съм от КГБ и ще умра. Нищо не можете да предприемете.”

Марков умира четири дни по-късно заради сърдечна недостатъчност.

Захар води до смърт

Едва при аутопсията става ясна причината за смъртта, получила световна известност като “атентат с български чадър”. В бедрото на Марков е открита платинена сачмичка с диаметър от 1,7 милиметра. Има два малки отвора, където са открити следи от растителната отрова рицин. Най-вероятно отворите са били препарирани със захарен разтвор – изпитан биологичен закъснител. При телесната температура се разтваря и отваря пътя на отровата.

Всичко това повдига планини от въпроси. Кои са престъпниците и техните поръчители? С чадър ли е изстреляна в тялото на Марков отровната капсула или с оръжие? Действително ли зад атентата стои КГБ?

Почти 40 години по-късно загадъчен атентат разтърсва Великобритания. Отровени са бившият руски шпионин Сергей Скрипал, работил впоследствие за британската тайна служба и дъщеря му. От дни и двамата са с опасност за живота. Случаят предизвика тежка международна криза. Британското правителство твърди, че е използвана отровата новичок, невропаралитечна субстанция, разаботвана в Съветския съюз. Лондон гони руски дипломати, САЩ, Франция и Германия обвиняват Русия, Москва отрича.

Сензационни убийства

Много неща при двата случая са различни. И все пак има паралели, примерно при въпроса защо и двата атентата са извършени така сложно, че под подозрение попадат тайните служби? Естествено, че в Лондон чадър е нещо обичайно. Но пък убийство с чадър също не прави впечатление.

Подобен е случаят и с отровителството на Скрипал. Според разследващите отровата в пицарията е била така разпръсната, че масата и други предмети е трябвало да бъдат унищожени. Престъпниците или са искали жертвите да умрат, или да намерят “отровните” им пръстови отпечатъци.

Съзнателно ли е трябвало да провокират страх атентатите срещу Скрипал, Марков и бившия руски шпионин Литвиненко? С едно послание, което никой дипломат не може да изрече: “Ние не прощаваме на изменници.”

Случаят Марков е поучителен. Изминаха десителия, необходима беше политическа революция, докато се поизяснят обстоятелствата около убийството. И все още не са известни всички детайли. Въпроси хвърля дори смъртоносното оръжие.

“Братска помощ” от Москва

Едно е неоспоримо. Въпреки многократни отричания следата води до Москва. Документи, до които имаше достъп след срива на Съветския съюз, както и изявления на бившия агент на КГБ Олег Калугин, доказват, че най-късно през 1977 г. са били разрешени “всички средства”, за да се ликвидират всички критици на режима, като Георги Марков. Тъй като българската тайна служба не е била в състояние да се справи сама, според Калучин се е обърнала към КГБ за оказване на “братска помощ”. Поръчката за атентата е направена от българския диктатор Тодор Живков.

КГБ първо се колебае, впоследствие поставя условие – ще изпрати съветници, ще предостави отрова и ноу хау, но не и физическия убиец.

Така според Калугин започва “комедия с много грешки”.

Най-вероятно българската тайна служба залага на съмнителен агент, когото сама определя като “дребен международен измамник без каквито и да било възможности за шпионаж”. След като мъжът с псевдоним Пикадили не е бил в състояние да шпионира, то би могъл поне да убива.

За целта през 1977 г. го привикват от Лондон в България и го приемат тържествено. Трябвало е да се изпробва методът за убийство, тъй като чадърът е бил особен. В долната му част е механизъм, който изстрелва и забива дълбоко в тялото сачмата с рицин и то след като първо малка игла, монтирана на върха на чадъра, вече е пронизала облеклото и кожата. След промяната подобни чадъри бяха открити в подземието на българското вътрешно министерство.

Бившият служител на КГБ съобщи също, че с това оръжие първо е бил атакуван кон, а след това и осъден на смърт. Конят умира, затворникът оцелява. Така се стига до втори тест – атентат през август 1978 г. срещу беглеца Владимир Костов в Париж. Но и Костов оцелява, вижда и бягащ с чадър мъж.

По-късно Костов обясни, че е усетил удар в гръб и е чул звук като от въздушен пистолет. У дома си е открил малка рана на гърба. Лекар остранил от раната няколко “малки обекта”.

Седмици по-късно Марков няма късмет.

Унищожени архиви

Твърде верятно е Марков да е починал, тъй като известният чадър не е бил използван, за което свидетелстват нови разследвания на Скотланд Ярд. Сачмата е била изстреляна в крака на Марков от малокалибрено оръжие. Най-вероятно чадърът е служел само за отклоняване на вниманието.

Прави впечатление, че докато Скотланд Ярд десетилетия наред се занимава със случая, след края на Съветския съюз България само отчасти беше заинтересована от разследване. От 1990 г. властите водят рзследване, но се натъкват на мълчание и съпротива.

Така някогашният шеф на тайната служба Владимир Тодоров успя да унищожи шест дебели папки от “досието Марков”. Впоследствие нахално обяви, че въпросните документи нямали нито оперативна, нито историческа значимост. Тодоров получи присъда от 16 месеца затвор. Малко преди да бъде разпитан, друг важен свидетел се самоуби.

Гулино ли е убиецът на Марков?

През 2008 г. българското правосъдие искаше да прекрати разследването поради изтекла 30-годишна давност. След протести от Лондон българите разследваха случая още пет години. Малко преди това български журналист публикува документи, разкриващи идентичността на “Пикадили”. Мъжът се казва Франческо Гулино, датчанин с италиански корени. За деянието си е получил сума, равняващи се на днешните 30 000 евро. Дори през 1993 г. е бил разпитван от датски и британски следователи, но след 6 часа са го пуснали.

След това Гулино потъва в неизвестност, докато през 2013 г. в Австрия го открива филмовият продуцент Клаус Дексел. Тогава Гулино твърди, че било възможно по време на убийството на Марков да е бил в Лондон, но той нямал нищо общо с атентата.

* Кристоф Гункел пише за портала “История и съвременност” на реномираното германско сп. “Шпигел”, откъдето препечатваме публикацията му. Преводът е на Клуб Z.