Какво ще се случи и какво няма да се случи на срещата на 26 март Турция-ЕС във Варна, която едва ли ще е нещо повече от дипломатически протокол. Коментар на журналиста от "Хюриет" Серкан Демирташ.

Високопоставени длъжностни лица от Турция и ЕС ще се срещнат на 26 март във Варна. Президентът Реджеп Тайип Ердоган ще ръководи голяма делегация, която ще включва турския външен министър Мевлет Чавушоглу, министърът на ЕС Йомер Челик, министърът на икономиката Нихат Зейбекчи и министърът на търговията Бюлент Тюфенкчи. (Днес ще стане ясно на какво ниво ще е представен ЕС. Бел.р.)

Страните от ЕС ще бъдат представени от президента на Европейския съвет Доналд Туск и от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заедно с други висши служители от Брюксел.

Последната среща между двете страни в този формат се състоя през май 2017 г., което доведе до стартиране на нова ера в двустранните отношения, така че да може да започне нормализация чрез възобновяване на механизмите за директна комуникация. Оттогава насам има видима мобилизация между Анкара и Брюксел чрез редица важни срещи в областта на политическия диалог, икономиката, търговията и сигурността.

Междувременно процесите на помирение между Турция и няколко европейски страни, особено Германия, също имаха положително въздействие върху разсейването на напрежението между Анкара и Брюксел.

Борисов пред Курц: Турция е стигала до Австрия, владяла ни е пет века

Предвид тези положителни аспекти, все още е трудно да се прогнозира до какви резултати ще доведе тази среща на върха. Сред най-важните причини за това е фактът, че загрижеността на двете страни по отношение на регионалния и международния дневен ред далеч не се припокрива. Основният фокус на Турция е върху Сирия и продължаващата борба срещу (кюрдските - бел.р.) Отряди за народна защита (YPG) по южната граница.

Развитието в Сирия и Ирак ще продължи да доминира в дневния ред на сигурността и външната политика на Турция в обозримо бъдеще, което, естествено, ще укрепи партньорството й с Русия и Иран. Ясно е, че много европейски държави и самият ЕС имат резерви по отношение на турските действия в тази област и по-специално върху сътрудничеството с Русия. Освен това ЕС, НАТО и големи държави от ЕС планират да увеличат натиска си върху Москва по различни причини. Като цяло, приоритетите и посоката на външната политика на Турция няма да получат подкрепа (на срещата във Варна - бел.р.).

Турската армия обгради контролирания от кюрдите Африн

Втората важна причина е фактът, че очакванията, които имат двете страни една от друга едва ли могат да бъдат изпълнени. Нека да започнем с турските искания: Турция призовава ЕС да съживи преговорите за присъединяване, като отвори глави. Предвид настоящото положение на нещата - това е изключено.

Друго очакване, което Турция трябва да предостави на ЕС, е за премахване на визите за турски граждани. Турция неотдавна представи документ за позицията, очертаващ какви действия ще предприеме, за да отговори на останалите изисквания на Брюксел за тази цел. Първоначалната оценка на Европейската комисия показва, че наборът от турски предложения е недостатъчен и трябва да бъде разработен. Окончателната оценка ще последва Варненската среща на върха. Поради това либерализирането на визовия режим няма да бъде в центъра на тези разговори следващата седмица.

Над 5000 гърци на протест заради арестуваните от Турция граничари

Осъвременяване на споразумението за митнически съюз (какъвто съществува от 20 години между Турция и ЕС - бел.р.) представлява още едно важно искане на Анкара към Брюксел. Изискваният мандат за започване на технически разговори с Турция все още не е даден от Европейската комисия. Изглежда, че все още няма консенсус между страните от ЕС за започването им.

Както обяви и Ердоган, Турция поиска по-гъвкав метод за транзакция на втората част от финансовата помощ от 3 милиарда евро за сирийските бежанци. Това е друга област, която ще затрудни Брюксел да излезе с нова идея, за да угоди на турското ръководство.

Що се отнася до очакванията на ЕС от Анкара, тази картина също не е толкова ясна. ЕС отдавна призовава Турция да сложи край на извънредното положение, започнало след опита за преврат от юли 2016 г. и вероятно ще го повтори във Варна. Въпреки това едва ли турското правителство скоро ще го прекрати, тъй като борбата му срещу мрежата на Гюлен (ислямският проповедник, който живее в САЩ - Фуат Гювен, сочен като човека зад пуча - бел.р.) все още продължава.

Продължаващите нарушения на правата на човека, ограниченията на свободата на словонто, отвличането на политици от дисидента, академичните среди и представителите на гражданското общество със сигурност ще бъдат сред въпросите, които лидерите на ЕС ще повдигнат по време на срещата.

Значението на предстоящата среща на върха е, че ще докаже, че комуникационните канали са отворени на най-високо ниво и обсъждат проблемите на двете страни по най-безопасен начин. Постигането на реална разлика в качеството на диалога Анкара-Брюксел обаче изисква повече от този дипломатически протокол.

Гюлен готвил преврата в Турция цели 40 години

За да се каже просто: Турция трябва да се върне към своя демократичен дневен ред, като вдигне извънредно положение и гарантира прилагането на основните права за всеки един гражданин на страната. От своя страна, в отношенията и комуникациите си с Турция ЕС не трябва да забравя, че е страна, кандидат за членство. Всеки политически опит за предлагане на нов модел на партньорство, при който няма достатъчно пълноправно членство, би бил смятан за изоставяне на критериите от Копенхаген* от страна на ЕС. Това не трябва да се случва във Варна.

*Копенхагенските критерии са изисквания към всяка страна, която желае да стане член на Европейския съюз. Те трябва да бъдат изпълнени преди страната да се присъедини към ЕС. Утвърдени са на заседание на Европейския съвет през 1993 г. в Копенхаген:

• Стабилност на институциите, която да гарантира демокрацията, върховенството на закона, човешките права, уважението към малцинствата и тяхната защитата;
• Наличие на функционираща пазарна икономика и способност за справяне с натиска на конкуренцията и силите на пазара в Европейския съюз;
• Способност да се изпълняват задълженията, произтичащи от членството в ЕС, включително и приобщаване към целите на политическия, икономическия и валутен съюз.