Блясъкът и нищетата на руските либерали

Популярна е хипотезата, че в Русия "либералният" електорат е 15-20%. За нещастие обаче, обявилите се за либерали не успяват да получат гласовете на тези хора на избори, за да потвърдят справедливостта на това твърдение. Вече почти 15 години, от изборите през 2003 г., в парламента отсъстват каквито и да било десни партии. Тогава се провалиха "Яблоко" и Съюзът на десните сили, които не прескочиха бариерата от 5 процента. Оттогава на всички избори руските либерали демонстрират унизително нисък процент гласове, изключително далечен от границата 15-20%, която често им обещават руските политически анализатори. Последните президентски избори демонстрираха съвършено унизителен процент гласове за кандидатите, които могат да се отнесат към десния спектър и които периодично се определят като либерални. Дяволът, разбира се, е в детайлите. Първо, това не са съвсем либерални кандати. Като класически "дясна" може да бъде посочена, кажи-речи, само Ксения Собчак - дъщеря на известен политик демократ от 90-те години, богата и успешна жена, застъпваща европейския път на развитие на страната. В случая с Григорий Явлински положението далеч не е толкова еднозначно. Неговите привърженици от "Яблоко" са на категорично "западни" позиции по отношение свободата на словото и защитата на демокрацията, но по отношение на социално икономическата програма често изхождат от позиции, които в Европа несъмнено биха били определени като леви или социалдемократически. Произлезлият от "Яблоко" руски опозиционер Иля Яшин веднъж в интервю се нарече "социал-либерал", което по същество е стопроцентов аналог на "социалдемократ" в страните, където към думата "социализъм" се отнасят предпазливо. Тоест, "Яблоко" е повече лява партия, а и самият Явлински в риториката си често апелира към бедните и унизените. Борис Титов – третият от "либералната" линия кандидати – прилича на десен (бизнесмен, защитник на правата на предприемачите), но с една важна поправка – той самият предпочита да не се нарича либерал, а и неговата "Стратегия на Ръста" на места е доста далеч от традиционните десни рецепти. Все пак, с една или друга честота тези трима кандидати бяха наричани либерали или десни. Отличава ги акцентът върху икономиката (по-малко при Собчак и напълно при Титов и Явлински), при това с акцент върху намаляване дела на неефективния държавен бизнес. Още едно често повтарящо се послание – европейски избор за Русия, както в ценностен и политически, така и в икономически план. В този смисъл всичките трима кандидати се явяват условни либерали. И ето че те тримата вкупом събраха 3.5 от 20–те процента, за които говорят анализаторите. Слаб беше резултатът и в големите градове и даже в столицата, които традиционно се смятат за опора на десните западняци, тъй като там живее "осъзнатият" избирател. Защо така? Нима либералната (условно) идея в Русия е обречена? Не е съвсем така. Обаче политиците от десния фланг определено имат проблеми. Първо, самата дума е придобила устойчиво негативен контекст в очите на значителна част от руския електорат, включително и за потенциалните десни. За това се постараха опонентите от левицата и политиците на власт, както и самите "либерали". Второ, самият формат на избирателната кампания е от типа референдум. Традиционно се смята, че десният избирател е капризен и често настроен срещу властта. И когато вижда, че нито един от либералните кандидати няма шансове, ако не за победа, то поне за малко от малко достоен резултат, той не си губи времето и не стига до изборните урни. Трето, предложеното от кандидатите меню беше, меко казано, спорно. Да кажем, всички харесват Ксения Собчак, но да видят бившата водеща на шоуто "Дом – 2" в качеството на президент малцина ще се съгласят. Или Григорий Явлински – изказванията му са скучни, макар и аргументирани в сравнение с някои от противниците му. Позицията на тези кандидати по външната политика на путинска Русия – която е и в пресечна точка с вътрешната политика и това, което наричат "кримски консенсус" или "ново путинско мнозинство" – беше в разрез с надеждите на голяма част от електората. А позицията на Собчак, която поиска от Украйна разрешение да посети Крим за агитация, беше неразбрана не само от пламенните патриоти на Русия, но и от украинците. Ако говориш с избирателя на различни езици е трудно да постигнеш взаимност. Колкото до Борис Титов, остава да отговорим с неговия слоган – "Какво за Титов?". Тоест малката известност и крайно слабо проведената кампания първоначално го лишиха от шанса за достоен резултат. Той зае трето място отзад-напред, едва преодолявайки вече съвсем карикатурните кандидати Сергей Бабурин и Максим Сурайкин. Накрая, често забравят, че значителна част от потенциално десния електорат гласува за Владимир Путин. Обективно Путин има много качества, които могат да го определят именно като десен политик. Даже той в едно интервю сам се определяше за "истински либерал". И действително, политиката на Путин често е повече дясна от лозунгите и обещанията на обявилите се за негови противници либерали. А властта активно работи за включване на активните и европейски настроени граждани в управленската дейност – спомнете си например конкурса "Лидерите на Русия", който наскоро протече с активното участие на администрацията на президента. Още един аспект: агитацията на застъпниците за бойкот на изборите ( на първо място Алексей Навални, но не само на него). Ясно е, че никаква "стачка на избирателите" никого не устройва, историята просто не знае ефективни примери на електорален бойкот. Но в резултат на агитацията фрустриран се оказа именно десният избирател. Който не отиде на избори, докато в същото време привържениците на другите кандидати като цяло показаха доста по-голяма отговорност. Който закара своите привърженици на изборите, той и печели – това не е новина. Означава ли това, че либерализмът като идея е нежизнеспособен в Русия? Разбира се, че не. Тези същите 15-20% образовани "сърдити граждани", предприемачи и други представители на средната класа са налице. Да, те безкрайно се разстройват от дрязгите на политиците, които се опитват да говорят от тяхно име (това е още една важна причина за това дясно ориентираните политици да губят или да не могат да спечелят доверието на своите избиратели). И да: на тях не им харесва, когато от тяхно име говорят хора, които виждат „живия живот“ само в ефира на телевизиите или на път за тези телевизии през оградите на извънградските къщи. Но на тях, разбира се, им трябва политическо представителство. Може и това да не се харесва на кандидатите, но въпросът за техния ангажимент в политически план все пак стои остро. Ясно е, че даже при следващия политически цикъл шансовете кандидат от прозападните либерали да се пребори за поста президент ще бъдат крайно малки. Но да се конкурират на есенните избори за кмет на Москва – това изглежда напълно реално. Още повече, че същата тази Ксения Собчак заедно с Дмитрий Гудков вече анонсираха създаването на партия, прицелваща се явно в тези избори. А там вече никога не се знае – може и да се намери общ език с избирателите за Държавна Дума през 2021 г.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/blyasakat-i-nishtetata-na-ruskite-liberali-news277107.html

Свързани новини: