Два дни след президентските избори в Русия бе възобновен процесът срещу историка от Карелия, ръководител на местния клон на „Мемориал“ Юрий Дмитриев. Властите го обвиняват, че е злоупотребил с непълнолетната си доведена дъщеря за изготвянето на порнографски материали.

Дмитриев прекара една година в следствения изолатор, след което бе освободен с мярка за неотклонение подписка. Доказателства за вината на Дмитриев няма и това е потвърдено от няколко експертизи, включително и назначени от следствието.

Девет години лагер за историк, документирал Големия терор на Сталин

Логиката в руското правосъдие е, че ако човек е освободен от следствения изолатор, то срещу него няма нищо. Но когато след това прокуратурата поиска 9 години строг режим – пред очите си имаме опит за реванш.

Някой в руските силови органи и специални служби е решил да нанесе ответен удар на гражданите, които се изправиха в защита на Дмитриев.

65 години от смъртта на Сталин. Как в Русия се опитват да го реабилитират

Новата атака на служителите на силовите органи от Карелия едва ли може да се разглежда отделно от преизбирането на Владимир Путин. Дори и всички съвпадения да са случайни, хората виждат ясна причинно-следствена връзка. Президентът бе избран и силоваците вече не се страхуват от възмущението на обществото. Изглежда, служителите на силовите органи смятат, че не Путин, а самите те са победили на изборите, а високите резултати дават именно на тях, а не на президента, карт-бланш за всякакви своеволия с гражданите.

Но от политическа гледна точка всичко може да бъде точно обратното. Всяка група от обществото видя в победата на Путин възможност за себе си. Така Ксения Собчак, която представлява новото поколение „казионни либерали“, предаде на президента молба за помилване на 16 политически затворници, сред които знакови и проблемни за властите имена като Олег Навални (брат на Алексей, осъден по обвинения за присвояване на средства от руския клон на „Ив Роше“ - б.р.) и Олег Сенцов. Служителите на силовите органи от Карелия пък решиха да работят в обратната посока и да действат според своето разбиране за настоящата политическа ситуация.

И така Путин влиза в четвъртия си мандат, а Дмитриев очаква първата си присъда.

В предишните шест години (ако не и повече) гражданите на Русия предпочитаха да разграничават президента от неговия бюрократичен апарат – първият, казват те, не знае какво прави вторият. Болярите са лоши и трябва да информираме президента за това – по тази логика работеха и откритите линии, и говорителят на Кремъл Песков: „Президентът е информиран за проблемите“.

След изборите от 18 март обаче, приети и от държавния апарат като безпрецедентен триумф, дистанцията между президента и неговите „боляри“ неизбежно ще намалява.

76% от гласовете „за“ означават, че президентът днес повече от всякога носи лична отговорност за всичко, което се случва в страната.

Така че, в случая с историка Дмитриев, служителите на силовите органи не трябва да проявяват твърде много самоинициатива.

...

Анализът е от „Новая газета“. Преводът е на Клуб Z.