Посреща те като свой, храните те като свой, забавлява те като свой, но изглежда така подреден, чист и спретнат като малка Виена, Прага или Будапеща. Нови Сад – сръбската перла на Дунав, е вторият по големина град в западната ни съседка и неин културен център. Всичко в него е чудна смесица от балкански темперамент и западняшки етикет. Населението също е пъстро – сърби, унгарци и немци. Десетилетия под комунистическо управление, но в непосредствена близост до северната граница с Унгария, Нови Сад се е разминал с грозните социалистически мегастроежи. Архитектурата му носи по-скоро красотата на австро-унгарската класика. Такава подравнена и организирана е и инфраструктурата на града, чиито улици са подредени като слънце, а центърът му е основният Площада на свободата (Трг слободе) с обширна пешеходна зона, обградена от кметството, катедралата и банката на Войводина. В центъра му се издига статуята на Светозар Милетич, който е бил кмет на града.

В началото на XIX век Нови Сад става люлка на сръбското възраждане. През 1810 г. там е основана първата сръбска гимназия. Отново там е открито и първото позорище (професионален театър) през 1861 г., а малко по-късно приютява от Будапеща и книжовното дружество „Матица сръбска“ с втората по големина библиотека в Сърбия, съдържаща 3,5 милиона тома.

Нови Сад е пряко свързан и с българската история. През 1868 г. Любен Каравелов, който е женен за сръбкинята Наталия Петрович, живее и твори именно там. В списание „Матица“ печата повестта си „Йе ли крива судбина?“. Точно в дунавския град обаче заедно със сръбския книжовен деец Владимир Йованович

Каравелов е арестуван и обвинен в съучастничество в убийството на сръбския княз Михайло Обренович

Хвърлен е в затвора на Петроварадинската крепост за 8 месеца. Вдъхновен от трудния си период, пише редица повести, които му отреждат светло място в сръбската литература.

Културният жар на местната интелигенция гори и досега. Днес градът е дом на четири университета, театри, галерии, музеи. Най-старият и най-голям е Музеят на Войводина, открит през 1847 г., който приютява постоянна колекция на тема „Сръбска култура“. Друга любима дестинация за туристите е музеят в Петроварадинската крепост, където може да се проследи цялата история на укреплението. Ако пък сте ценители на изящното изкуство, може да минете през най-голямата галерия „Матица сръбска“. Нейните две зали са в самото сърце на града. Има и доста по-малки държавни и частни галерии, сред които се отличава „Павле Белянски мемориъл“ - една от най-големите колекции на сръбско изкуство от началото на 20 век.

Само кратка разходка в центъра на града е достатъчна, за да бъде привлечен погледът на туриста от красивата сграда на синагогата, която се намира естествено на еврейската улица. Това всъщност е нейният пети вариант, завършен през 1909 г. по проект на унгарския архитект Баумхорн Липот. Тя е важен културен център и за местното еврейско общество, което има своята важност за историята на Нови Сад. Преди Втората световна война повече от 4000 евреи са наричали града свой роден дом. Те са представлявали 1/20 от цялото население, но само 1000 от тях оцеляват след холокоста, който следва немската инвазия в Югославия. Преживелите ужаса на войната решават да се приберат в Израел и

днес едва 400 евреи живеят в Нови Сад

Може би това е и причината синагогата вече да не се използва за религиозни церемонии, а за културни събития и концерти.

Мостът на свободата

Войните оставят своя белег и по емблематичните за града мостове. Може би затова шеговито местните го наричат Градът на падналите мостове, защото в последните 100 години се разделят с 11 съоръжения. Последните три падат жертва на натовските бомбардировки през 1999 г., но бързо са възстановени и още по-внушително.

От мост на мост няма как човек да не се отбие под сенките на Дунавския парк, който има велоалея, както и специална пътека с настилка за бягане. Осеян е с пейки, покрай които пълзят рози. Абсолютна идилия!

Истерията EXIT Festival
 

За 17 издания на фестивала над 2 милиона души са посетили концертите

Истинският международен подем на Нови Сад обаче идва след 2000 година, когато е първото издание на музикалния фестивал Exit. Той се провежда в Петроварадинската крепост и от самото си началото се превръща в едно от най-големите музикални събития в Европа. Започва като студентски протест срещу правителството, без да има бизнес гръб зад себе си, само с идеализма на млади ентусиасти. Днес всяко негово издание води близо 200 000 туристи, което е близо 1/3 от посетилите Нови Сад всяка година.

За 17-годишната му история на основната сцена са се качвали най-големите имена в световния музикален бизнес, сред които Guns N Roses, Billy Idol, Iggy Pop, Cypress Hill, Beastie Boys, Wu-Tang Clan, The Prodigy, Sex Pistols, Korn, Пати Смит, Arctic Monkeys, Chemical Brothers, Faith No More, Placebo, Klaxons, Глория Гейнър, Nick Cave, Jamiroquai, Bad Religion, M.I.A., Slayer, Емили Санде, Ройшин Мърфи, The Killers, Лиъм Галахар, Rag'n'Bone Man.

Във фестивалните дни Петроварадинската крепост се превръща в истински мравуняк, а между стените й кипи музика, хормони и много страсти. Събира на едно място меломани от почти всички континенти, а местните използват момента на принципа „Ден година храни“ и всеки изкарва по тротоарите легени, пълни с лед и разхладителни напитки на леко завишени цени. Методът е примитивен, но се оказва идеално приложим в горещите сръбски лета – ноу-хау, от което незнайно защо и до днес не сме почерпили опит за родните фестивали.

16 км тайни тунели водят до Петроварадинската крепост

Освен големите имена, които всяка година идват за фестивала Exit, туристите са искрено привлечени и от локацията на фестивала – Петроварадинската крепост. Уникалното укрепление, датиращо още преди да има град в района, е запазено почти в цялост. До него се достига по Варадинския мост, а под него има четири нива убежища и тунели, с обща дължина около 16 км. Част от тях достигат до къщи в Стария град и всяка година се носят слухове, че фенове влизат безплатно на концертите именно чрез тези тайни проходи.

Името на крепостта дава Петър Пустинника, един от водачите на Първия кръстоносен поход, който минал през укреплението на път за България. Заема площ от 112 хектара. През 1754-1756 г. по заповед на императрица Мария Тереза започва пълна реконструкция, при която е построена нова часовникова кула, а крепостта получава прозвището Гибралтар на Дунава. Във военно време крепостта е побирала гарнизон от 30 000 души. От средата на 19 век обаче се е използвала за затвор.

Днес крепостта е дом на кафенета, ресторанти, артателиета и много културни събития. Превърнала се е в притегателен център на утвърдената интелигенция, но и на младите бунтари.

Вечеря насред Дунав

А може да хапнеш и на палубата

Определено най-интересният начин да вечеряш в Нови Сад е на корабче. По крайбрежието на Дунав има доста плаващи ресторанти, само да си избереш. От тях се разкрива уникална гледка към реката и Петроварадинската крепост, а храната… Трудно може да случите на лоша. Всички сърби са ужасни чревоугодници и рядко си позволяват да сервират нещо, което не е топкачество. И до днес пазят традицията от вратата да те посрещат с хляб и вода на масата, които са от заведението. Ако досега не сте се наслаждавали на кухнята на западните ни съседи, задължително трябва да опитате плескавица, но с каймак (това е варено до гъстотата на плътен крем прясно мляко). Винаги се сервира с изобилие от лук и люта чушка, и както се казва „Пие много бира“. Бири в комшиите колкото искаш, но нашият фаворит е „Лев“ – доста силна и плътна, определено се отличава.

Дунав парк е чудна зелена перла в короната на Нови Сад.

Малките сръбски кебапчета също трябва да се опитат поне веднъж в живота. Имайте предвид обаче, че порциите са „мъжки“ и с една чиния спокойно се наяждат двама. Ако обаче прескочим всички до болка познати блюда на сърбите и салатите с фантастични зеленчуци, в Нови Сад може да хапнете и не толкова типични ястия. В местните заведения може да откриете не малко предложения от унгарската кухня, както и осезаемо влияние от Австрия и Германия. На изпроводяк не се учудвайте, ако ви черпят с дребни сладки или някое ликьорче – комплимент от заведението.

На фона на вече течащите лиги, може да добавим, че цените са повече от приемливи – за чудесното обслужване и качествена кухня често ще платите не само по-малко, отколкото в България, а и по-малко, отколкото очаквате.

Разходка на колела

След като приключиш с колелото, можеш да го завържеш на някой от велопаркингите, които са навсякъде.

Голям пешеходен център, дълги велоалеи, паркове – идеални предпоставки да зарежете колата и да изберете друг метод за придвижване. Както сред местните, така и сред туристите, колелетата са едно от предпочитаните превозни средства. С тях може да се стигне навсякъде, а и лесно могат да бъдат взети под наем. Навсякъде има стоянки, от където срещу символична сума (до 5 лв.) може да се сдобиете с велосипед за цял ден. С него може да обиколите и много от забележителностите, до които не може стигнете с кола като Петроварадинската крепост, парка край Дунав, Площада на свободата. За по-голяма компания може да наемете и рикша – забавлението винаги е гарантирано.

Дунав парк е истинска зелена перла в короната на Нови Сад

Алтернатива на колелото е корабчето по Дунав. Реката е голяма и спокойна, а разходката е повече от приятна, че дори и романтична. Големите компании могат дори да наемат цяло плавателно средство само за себе си. И тук цените са доста ниски – до 20 лв. на човек. На някои от корабчетата може дори да се насладите на хапване или кафе.