ФАШИЗМЪТ ИЗБИВАШЕ ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ

Известно е, че българските фашисти, по примера на своите съюзници, не са спазвали международната конвенция и нормите на международното право за закрила на децата. Като прохитлеристка държава при депортиране на евреите от Беломорска Тракия — 4 058 души, Македония — 7 144 души и Пиротско — 185 души или общо 11 387 евреи изпратени в лагера на смъртта Освиенцим (Аушвиц), в това число и деца! У нас, при антифашистката нелегална съпротива са загинали също деца. Трябва да си спомним за тях, тъй като беше прекършена съдбата им, а днес определени фактори в държавата опитват да реабилитират фашизма, да омаловажат престъпленията му, да фалшифицират историята! Нищо и никой не е забравен!

На 22 февруари 1944 година, в гр. Русе нелегалната ремсова ръководителка Ана Вентура (еврейка), ученичка от френската гимназия, влиза в дома на семейство Чампоеви. Предателка сигнализира в полицията. Жилището е блокирано и става една от най- дивашките прояви на фашисткото варварство у нас! Със шмайзери убиват Ана Вентура — 18 годишна, застрелват ятачката Цветанка Тотева Чампоева, нейното невръстно 2-годишно дете Никола (Николчо) Чампоев и даже неговото любимо коте! Накрая убиват и дядото на Николчо по майка, Тотю Николов Тотев!

На 2 срещу 3 май 1944 година в Етрополският Балкан, в местността Сухата река са закарани 9 нелегални, след средновековни инквизиции, вързани двама по двама с бодлива тел и ловната рота на капитан Горчилов, Нако по прякор „Бандата“ и други разстрелват арестуваните! До тях Вълко Ганчев-Печурката по същото време, реже с нож гърдите на жена с малко четиригодишно момченце! Печурката хванал детето за крачето и с все сила пръснал главичката му в едно буково дърво! Това той признава пред Народния съд. След това убил и жената!

Главите на партизаните са набучени на колове и разнасяни по селата!

През октомври 1944 година останките са взети и транспортирани до с. Трудовец, Ботевградско и препогребани в мемориален комплекс в центъра на селото. При ексзеумацията на телата е открито и женско тяло, мълва се носела, че е от Горнооряховско, но и до сега не се знае нейната самоличност.

На 29 март 1944 година, сутринта са арестувани в село Крушево, Севлиевско, 10 души, посочени от секретаря на селската община, че са носили храна на партизани. Полицаи ги изкарват извън селото и в близката местност „Бряста“ ги застрелват! Единия от тях е 16годишния Стефан Цвятков Станев! Акцията се води от стражаря Стефан Ненов Влайков. В съставения акт е записано, че разстрела е бил при „опит за бягство“.

Дете жертва е и Еленка Б. Манова — на 14 години, от с. Калнище, Търговищко. При блокада на селото от полицията на 19 януари 1944година, Еленка наблюдавала с ужас произвола при претърсване на домовете. Един полицай я ритнал с ботуша си в корема. След няколко часа детето починало!

На 1 април 1944 година се разиграва трагедия на местността „Осеникова поляна“ в Севлиевският балкан, близо до с. Купен! В землянката-скривалище на това място са двама ранени партизани — Иван Петков, Гошо от с. Кормянско — ранен в битката при с. Химитлии и Минко Андреев от с. Букорово (Младен), ранен в коляното. За двамата младежи се грижат Ганка Палаузова и нейния 13годишен син Димитър Трифонов Палаузов — Митко. Полиция и войници водени от горския надзирател Кольо Кръстев и полицая Русчо Тончев Русчев претърсват района и откриват скривалището. Русчо започва да стреля с картечница по обекта. Ганка се провиква силно с молба: „Дете има тука! Спасете детето!“ Това не действа на озверения полицай и стрелбата със страшното оръжие продължава! Партизаните с оскъдните средства стрелят с два пистолета и заглъхват. Тогава Русчо Тончев хвърля гранати и скривалището става страшна гробница на двама младежи, дете на 13 години — Митко Палаузов и майка му Ганка! Настава гробна тишина! Убийците са весели, че ще получат 200 000лв. за 4 глави на шумкари и отиват в една кръчма да се черпят!

След шест месеца Русчо Русчев е пред Народния съд! Свидетелят Кольо Кръстев казва: „Не ми се спомня за този случай… Убийството на дете е голям позор!“ Свидетелят Иван Недялков (горски надзирател) казва за полицаите: „Всички бяха въоръжени с пушки и картечници, коланите им бяха увиснали от бомби! Свалиха пръстена на жената!“. Русчо Тончев надвикваше всички: „Аз я претрепах, мамицата ѝ!…“

Свидетелят Кольо Кръстев заключава: „Убийците не бяха хора, а изверги!“

Сега фашизоидите с презрение говорят за тъй наречения Народен съд, а имената на садистите-убийци са на стената на „невинните“ жертви на комунизма в сърцето на София, до Националния дворец на културата!

На 24 март 1944 година, след акция на отряд „ Георги Бенковски“ в гр. Копривщица са арестувани 52 антифашисти, заподозрени в помощ на партизаните. Подложени са жестоки мъчения по командата на главореза ген. Кочо Стоянов. Сред тях е гимназистът Иван Кривиралчев на 16 години, измъчван по командите на кървавия поручик Каназирски! На 31 март 1944 година край Копривщица полицаят му казва, че ще си прави мезе от негови части! Изтръгват сърцето му и вземат отрязания език за мезе! Трупът на младежа е изгорен на огъня! Сега Иван Ралчев е представен като терорист, а палачите като жертви!

Съдбата на децата от Беласица, Благоевградско Васил Николов Кокарешков и Сава Николов Кокарешков по на 16 години е ужасна! Двамата братовчеди са заподозрени за връзки с партизани от отряд „Никола Парапунов“ за носене на храна и предаване сведения на нелегалните. След донос на предател, Васил Кокарешков на 7 юли 1944 година е заловен, инквизиран по „ритуала“ на жандармерията и заклан! Братовчед му Сава Кокарешков, козарче в планината е арестуван. Обвинен е, че снабдявал партизани с храна и ценни сведения за полицията. След средновековни инквизиции е заклан, насечен на късове и хвърлен на жандармеристките кучета!

На 19 декември 1943 година,

в района на село Ястребино, Търговищко се разиграва ужасна и отвратителна трагедия!

Под командата на поручик Йорданов се извършват арести и убийства на заподозрени ятаци и помагачи на партизаните по донос на служители. Убити са край Ястребино в навечерието на Коледа и Новогодишните празници 18 души! Сред тях са: един стар човек, инвалид от войните и шест деца! Надежда Петрова Калайджийска (18.12.1931– 19.12.1943), големия ѝ брат Рангел Калайджийски е партизанин. Брата на Надежда — Иван Петров Калайджийски (19.12.1934 — 19.12.1943), най-малкият брат Стойне Петров Калайджийски (18.12.1936 — 19.12.1943)! Бащата, майката,чичото и стринката на трите деца също са разстреляни на 19.12.1943 година! Убити са и Цветанка Иванова Димитрова (05.03.1930 — 19.12.1943), Ценка Иванова Димитрова (15.03.1930 — 19.12.1943), Димитринка Петкова Стоичкова (07.11.1932 — 19.12.1943) — родителите ѝ са убити същия ден!

Българският фашизъм унищожаваше всички другомислещи, като използваше всякакви мерки на насилие и варварщина, погазвайки християнски и общочовешки ценности! В тая кървава разправа не пощадяваше и децата — цвета и бъдещето на нацията! Сега самозванци поругават техните кости и памет!

ДОЦ. Д Ф Н Гено Матеев, Севлиево

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител