Ще се повторя, но понеже и ситуациите се повтарят, не изпитвам угризения да кажа пак, че отново си имаме работа с пресъздаването на сюжета от съветския виц за алкохолика, който се излекувал, след което вече пиел с отвращение.

Поводът е повторената за кой ли път хитрина от страна на премиера Борисов, който ни подготвя за развитието на западните реакции срещу руското отровителство и за собствената си позиция, която няма да може да скрие напълно зад гърба на съюзническата принудителна солидарност.

Множат се западните медии, които вещаят, че и България ще се солидаризира с искането на Великобритания от съюзническите столици да бъдат прогонени руски шпиони на дипломатическо прикритие. Най- напред такава прогноза направи “Гардиън”, лондонският вестник, който най-активнният телевизионен коментатор сред депутати от ГЕРБ Тома Биков заподозря да страда от синдрома на “Работническо дело” ( защото си е позволил да критикува България на Борисов).

Вече и глобаната тв мрежа Си Ен Ен се ангажира с твърдението, че България ще се включи в колективния отговор на руското отровителство в Англия и ще прогони руски дипломати ( т.е. българските власти знаят кои са “лошите” сред тях, но не са намирали повод за нещо подобно от времето на премиера Иван Костов, който за последно се реши на подобна стъпка през март 2001 г.).

Изтичането на подобна предварителна информация само и единствено по западни източници, без да се ползват многобройните медиини канали у нас, някои от които жълто – кафяви, но петимни да услужат на властта, предпоставя две хипотези. Едната навежда на мисълта, че някои съюзници искат да отрежат пътя на Борисов за отстъпление като го поставят пред ситуацията този път да се движи в пакет с “колегите” в рамките на тази кампания, без да криволичи за замитанаследите като заяк пред (руска) мечка.  Не бива да изключваме обаче и лукавството на самия Борисов, който да е намерил начин да подготви почвата за пред българските русофили и началниците им в Кремъл, че евентуално ще гони руски дипломати, но “ с отвращение”.

Отвращението му вече беше вербализирано от самия него с изявлението, че му трябват повече доказателства от изразената досега увереност от страна на Лондон, че следите на отровителството водят към Москва. Борисов се произнсе, че му трябва нещо повече от “голяма вероятност”, искал “пълна вероятност” , която да го убеди, че именно Москва носи вината за употребата на нервнопаралитичен газ на британска територия.

Който си мисли, че ситуацията е нова и необичайна, явно е забравил шикалкавенето на Борисов и на всички по веригата в подчинената му държава относно съпричастността на проиранската ливанска групировка Хизбуллах към атентата в Бургас през юли 2012 г.:  най – тежкото престъпление от такъв характер на българска територия от десетилетия.

Моя скромна милост още на следващия ден написа, че щом на израелците и на американците им трябваха само часове да обвинят Хизбуллах, а на британците – само няколко дни, за да се присъединят към тази версия, има много висока степен на вероятност това да е истина. Но така и си останах насаме със своята хипотеза повече от половин година, преди ЕС да се съгласи, че има достатъчно доказателства за вината на Хизбуллах. Едва след това в София няколко фактора с половин уста се съгласиха с тази позиция, която в крайна сметка беше ревизирана ( на този етап) от българската прокуратура този февруари, декларирайки, че не вижда основния Хизбуллах да бъде обвинена.

Кръгът на криволиченето се затвори с лаконично съобщение от името на изпълнителната власт, че тя не може да се меси в решенията на съдебната система ( дори и когато става дума да защити себе си в ситуацията, при която на практика прокуратурата обвинява косвено в лъжа българските власти, съобщили за събрани доказателства срещу ливанската организация преди 5 години в началото на 2013 г.).

Месец след атентата на летище Сарафово премиерът Борисов се срещна в Лондон с премиера на Велидобритания Камерън и след това заяви, че Дейвид не му дал достатъчно данни за следите към Хизбуллах.  И как точно да му даде – да му разкаже как работи британското разузнаване или за някой ( евентуален) израелски агент ( ако изобщо му е било известно подобно нещо) сред една от най- страховитите антиизраелски паравоенни милиции, горда с военните си успехи срещу армията на Израел, каквито арабските редовни армии не са постигали?

Още по-малко вероятно е британските, а и западните служби изобщо, да се доверят точно на Борисов за свои тайни, свързани с противопоставянето на руския шпионаж. Ако ние тук, простите коментатори и читатели, знаем що за двойнствена игра си подрежда Борисов с Путин открай време, то какво ли знаят онези с могъщите разузнавания, чиито началници в политиката тупат одобрително Борисов за пред камерите  по широкия гръб, но за нищо на света не биха му поверили собствената си национална сигурност – достатъчно е, че го търпят да разиграва натовска България като руски троянски кон, отказвайки разполагането на противоракетен щит на НАТО или укрепване на военноморското сътрудничество в Черно море, за да не дразни Путин.

Когато в началото на седмичата водещата на предаването “Още от деня” по БНТ ме попита дали съм видял доказателства за руската вина в отравянето на Скрипал, можех да й отговоря с адекватно надсмиване над реторичността на подобен въпрос. Въздържах се от уважение към факта, че това е еднинственото предаване за политика на БНТ, в което се осмеляват да ми дадат думата.

Аз ли да имам доказателства? По тази логика, ако нямаме черно на бяло документ с подпис и печат лично от Путин, трябва да приемем, че масовият мор по враговете на бившия руски шпионски бос Путин е или свръхестествено явление, или проява на невероятно британско злодейство на собствена територия, срещу собсствените закони и традиции, вярата в които всъщност привлича бегълци от Русия, търсещи закрила на британска земя заради доверието си в британската законност. И в двата случая излиза, че Путин е невинен, щом не можем да го изобличим с пръстовите му отпечатъци по куфара на Юлия Скрипал, където се предполага ( по данни от разслеването на британските служби, цитирани в медиите), че руски агенти са заложили отровата още в Москва преди тя да отлети за Лондон.

Вярно е, че не е лесно да си Бойко Борисов – да искаш да се харесаш на всички – и на онези, които отпускат фондовете за магистралите ( с които Борисов се гордее като  с лично постижение), и на другите, които дърпат конците на московската пета колона у нас, дишайки му непрекъснато във врата ( вече на процент- два от партията му по влияние върху избиратлите, според социологичските проучвания). Но също така е вярно, че на това хоро Борисов се е хванал сам и се пуска от него само, когато му се струва ,че го щипят прекалено неприлично, след което отново се тика начело. Вероятно защото е умен, както ни осведоми днес Кирил Сакскобургготски по Нова телевизия, показан в рамките на дълго, лъскаво, светско интервю като един скромен, работлив, чаровен финасист от Лондон и прекрасен наследник на своя баща, довел Борисов в политиката.

Репликата, която Кирил Сакскобургготски си заслужава, не е заради спора дали и доколко е умен Борисов. По – сокоро сме длъжни да се защитим от презумцията, че ни смятат за глупаци.

Въпросът е поради какви причини същият господин твърди едновременно, че изобщо не се интересува от политика, че тя не му е в кръвта, че не е политическо животно, но когато му задават въпроса да оцени Борисов, вместо да остане верен на кръвта си, на липсата на интерес към политиката и на политически “животински интерес”, поставя откровен политически акцент в подкрепа на бившия телохоранител на баща си като “чешеката на тортата” върху и без това достатъчно захаросаното интервю. И оставя впечетланието (  сред нормални зрители, подценени в това качество), че такава е била истинската цел на рекламната акция: натрупаните позитиви от изградения симпатичен образ на лондонския финансист в рамките на имиджовото интервю накрая да бъдат насложени върху образа на реалния поръчител на комплимента.

Ако си спомняте, преди да нахлуе в политиката Борисов дълго и упорито твърдеше, че не се интересува от нея – в предаванто ми “В десетката” го е зявявал няколко пъти, вкл. и чрез онова цветиство негово сравнение за политиката в целофана ( да не умирисвам отново текста си с точния цитат).  Ето защо заявените тревопасни намерения на вълците не могат да ме трогнат.

Още някой да не харесва Бойко?

Share on Facebook