2069 ученици в Пловдивско влизат в класните стаи днес, за да повторят годината, която не са могли да завършат миналото лято. Областта ни се оказа рекордьор по двойкаджии в страната. Има даже третогодници и младеж, който ще повтаря класа за шеста година, обяви шефката на просветния инспекторат Иванка Киркова. Toва предаде Марица.бг.

На съвещание на всички школски директори в министерството преди старта на учебната година се видяло, че останалите области са с трицифрени числа. Министърът проф. Тодор Танев поискал обяснение от шефката на инспектората под тепетата на какво се дължи армията от повтарячи тук. Тя пък от своя страна попитали школските директори. Предстои специална проверка на МОН по проблема.

Най-много повтарящи деца - 409, има в 5. клас, за втори път материала от 6. ще минат 333-ма. В 7. клас са оставени 252-ма ученици, а в 8. са 248.

През миналата година от училище са отпаднали 288 деца. Преди 4 години са били 671, в следващите две години бройката се е свила на 507 и 305. Сегашната цифра обаче не е успокоителна и основната причина да е ниска е обхватът на учениците, догодина бройката ще е поне двойно по-висока, каза Киркова. Най-често отпадат хлапета с нисък успех, от малцинствата, от социално слаби семейства и заминаващи в чужбина.

Днес Йордан ще ни води през Балканите – по един от кратките, но все още непознати маршрути до Дубровник и обратно. Приятно четене:

Балканска обиколка

Пътепис за едно пътуване през

Македония, Косово, Албания, Черна Гора, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия

Идеята да напиша този пътепис ми хрумна още когато планирах пътуването, тъй като си дадох сметка, че впечатленията ми ще са полезни на много хора, които се чудят как да стигнат до Дубровник, или Черна Гора. Решението ми се затвърди по време на обиколката, тъй като срещнахме доста българи, които според мен поради лошо планиране се бяха съсипали от път. Започнах да нахвърлям впечатленията си веднага след завръщането ни, но дълго време пътеписа ми остана недовършен. Реших да го завърша близо две години по-късно, тъй като наскоро се върнахме от пътуване до Хърватия. Затова правя уговорката, че може някои от нещата които видях да са се променили (надявам се за добро).

Основната цел на този пътепис е да обясни маршрута, по който стигнахме до Дубровник

и в по-малка степен да сподели впечатленията ми от това пътуване.

Нашата най-важна дестинация бе Дубровник

Споделих идеята си с няколко приятели и чух страхотни неща за Будва и Котор в Черна Гора. Наред с това обаче, чух и страховити разкази за отвратителни пътища с безкрайни убийствени завои. В крайна сметка почти нищо от това не се потвърди. Обичам да шофирам и дългите преходи с кола не ме плашат, но тъй като трябваше да вземем и двете си деца решихме, че трябва да „накъсаме” пътуването на няколко отсечки, за да видим повече места и да избегнем преумората. Така, докато планирах как да стигнем до Дубровник неусетно приключих с ясна концепция за едноседмична обиколка, засягаща практически всички балкански държави.

Основният ни проблем бе по кой маршрут да стигнем до Дубровник

Във viamichelin.com прогоних няколко маршрута. Онова което в крайна сметка ме стъписа бе, че най-краткият пътят от София до Будва – на адриатическия бряг на Черна Гора е около 580 км. (приблизително колкото от София до крайните североизточни части на България). Това обаче предполагаше преминаване през Македония и Албания, или

още по-лошо – Македония – Косово – Албания

Инстинктивно отхвърлих и двата варианта. Оставаха само другите два варианта

• до Сараево и на юг към Дубровник или
• до Загреб и през Сплит до Дубровник. Пътувайки видях, че всички сънародници, които срещнахме са избрали някой от тези два варианта.

Първият вариант не ми хареса, тъй като освен че бе над 900 км., предполагаше отиване и връщане по един и същ маршрут, което нямаше да ни е интересно. При втория вариант пътят до Дубровник ставаше близо 1 400 км.

Тогава се върнах на първоначалната идея за

пътуване през Албания

Обадих се на зет ми, който заедно със сестра ми бяха ходили на почивка в Албания. От него разбрах, че

между Косово и Албания е построена чисто нова магистрала,

която значително улеснява пътуването до Адриатика. Зарових се в интернет и прочетох доста неща за тази магистрала. Построена е от турско-американски консорциум, като първоначалният ѝ бюджет от около шестстотин милиона евро се е удвоил до умопомрачителните над един милиард евро, което било на път да фалира Косово. Албанците обаче отдавали огромно значение на тази магистрала, тъй като освен директната им връзка с роднините от Косово, предоставяла бърз достъп до албанските курорти по тяхното крайбрежие. Преди изграждането на тази магистрала от Прищина до Тирана (около 300 км.) се пътувало най-малко 9 часа през тесен и много лош планински път. Сега това ставало за 3 часа. На малко места обаче имаше информация напълно завършена ли е тази магистрала, от къде започва и къде свършва, а нито в google maps, нито във viamichelin тази магистрала бе отразена или биваше включена в предложените маршрути до Дубровник. Тогава попаднах на един кратък пътепис, писан от българин, пътувал с кемпера си по тази магистрала. Впечатленията му бяха позитивни, както от Албания, така и от Косово. Беше стигнал дори до Косовска Митровица в желанието си да види за какво става дума. Неговият пътепис ми бе безкрайно полезен и промени нежеланието ми да планирам пътуване, включващо Косово и Албания. Тогава именно реших, че трябва да споделя моите впечатления, за да помогна на други като мен.

Проучването ми обаче не свърши дотук. Чрез мой приятел, работещ в мултинационална компания се свързахме с колегите му в Косово и Албания и те потвърдиха, че магистралата е построена и се пътува спокойно по нея.

В крайна сметка разбрах, че тази магистрала тръгва от Прищина (в района на летището). От там върви на юг и преминава през Призрен, изкачва планинския масив между Косово и Албания и когато стигне равнинната част на Албания се превръща в първокласен двулентов път, който води към град Милот, от където пък се разделя на юг – за Тирана, а на север – за Шкодра и Черна Гора. Общата дължина на магистралата е около 100 км. Истината е, че заради тежкия планински релеф на места магистралата става скоростен четирилентов път (без аварийни платна), като на някои от многото мостове бе завършено само едното платно, поради което движението в тези участъци бе двупосочно и се извършваше в завършеното платно. Тези участъци не са обозначени добре и трябва да се внимава. Не са много, а и движението по магистралата е много слабо, поради което няма задръствания, или забавяния.

В крайна сметка воден и от любопитство реших да направим следната обиколка

• две нощувки в Будва – Черна Гора, до където да стигнем през Македония, Косово и Албания.
• След това три нощувки в Дубровник,
• една нощувка в Сараево и
• една в Белград.
• По този начин запазих най-лесния участък – Белград – София за накрая.

Вярвам, че избрах и структурирах тази обиколка по може би най-добрия начин.

Пътуването ни започна в началото на май 2013г. (използвахме почивните дни около 6-ти май).

Тръгнахме от София

около 9.30ч. Не знам по силата на каква логика реших да стигна до Кюстендил, не по традиционния път през Радомир, а през Дупница. Това удължи пътя ни с около 30 км., но не и времето за пътуване. Пътят до Дупница е магистрала, а между Дупница и Кюстендил – изцяло реновиран и много приятен широк път.

Пристигнахме в Скопие

ранния следобед и направихме сравнително дълъг обяд. Реших да допълня резервоара, тъй като не знаех как са бензиностанциите в Косово. Цената на бензина в Македония е еднаква с тази у нас.

Бяхме минали около 300 км. и ни чакаха приблизително още толкова по един напълно непознат маршрут и през напълно непознати страни, а ни очакваха и още три граници. Трябваше да тръгваме към

Косово

За да стигнете до Косово не е необходимо да влизате в Скопие. Достатъчно е да се движите по околовръстния път на града и да следите табелите за Прищина. От околовръстното до границата с Косово са около 20-30 км. по сравнително лош път с доста неравности.

На граничния пункт с Косово се налага да платите 30 Евро за застраховка „гражданска отговорност”

Косово не е страна по международното споразумение „Зелена Карта”, поради което зелената карта не важи на тяхна територия и се налага да се сключи такава застраховка. Доколкото си спомням тази застраховка важи за 15, или 20 дни. Върнах се към времето когато всяко пътуване извън България бе свързано с плащане на колосални суми за зелена карта.

От граничния пункт имате две възможности да стигнете до магистралата

Едната е да тръгнете на север към Прищина и от там да се качите на магистралата и да се върнете на юг към Призрен. Разстоянието от границата до Прищина е около 35 км. Тъй като не знаех къде точно започва магистралата, а и качването до Прищина предполагаше удължаване на маршрута с около 60-70 км. реших да използвам втората възможност.

Попитах на границата как най-бързо да стигна до магистралата и хората ме насочиха

през гр.Феризай (на сръбски – Урошевац) и гр.Щиме (на сръбски – Щимлье)

Маршрутът от границата през тези два града до магистралата е около 30 км. Пътят е добър и минава през поредица от села. Беше ми любопитно да видя как изглеждат косовските градове и села.

Феризай

е неголям град. Направи ми впечатление мръсотията и видимия хаос. Оставих навигацията да ме води, но в центъра на града не бях убеден, че се движим в правилната посока. Хората бяха любезни и веднага ни упътиха на сръбски. Движехме се в правилната посока. Същото впечатление оставиха и останалите населени места през които минахме. Съпоставката с аналогични по размер български села и градове неизбежно откроява

пълното отсъствие на демографски проблем в Косово

Населените места са оживени и пълни с млади хора. Следвах навигацията и основния път и след като преминахме през един планински хребет, се озовахме на височина от която се виждаше магистралата. Не след дълго вече пътувахме по нея. Магистралата преминава

покрай гр.Призрен

(вторият по големина в Косово), но за съжаление нямахме време поне да се отбием и преминем през него.

Движението по магистралата

в този делничен ден бе изключително рехаво. След Призрен магистралата започва изкачване през планинската верига разделяща Косово от Албания.

Граничният пункт между Косово и Албания

е разположен сравнително високо на самата магистрала. Проверката отне не повече от 5 мин.Планината както на сръбски, така и на албански се нарича

„Проклятие”, или още „Албанските Алпи”

Пейзажът е доста живописен. Минава се покрай няколко изключително красиви и големи високопланински езера. Албанските села в планината са изградени от впечатляващи каменни къщи, а населението е видимо доста бедно.

Това което ме удиви, е че почти по целия път

през Албания не видяхме джамия

Имаше само църкви. Очевидно християнското население е съсредоточена в северната част на страната. Доколкото си спомням първата джамия, която видяхме бе едва в Шкодра.

След като пресякохме планината, магистралата се редуцира до широк и добър скоростен път. Стигнахме

гр.Милот,

като малко след него се отбихме в посока към гр.Леже и гр.Шкодра.

Пътят преминава през поредица от албански села. Тези населена места изглеждаха много по-европейски от по-голямата част от българските села. Къщите в основата си част бяха сравнително големи, нови и боядисани в приятни пастелни цветове. Навсякъде кипеше живот.

Стигнахме

гр.Шкодра

и с колата направихме много кратка разходка до центъра на града. Изглеждаше приятно. Голямото

Шкодренско езеро

определено допринасяше за живописния вид на града.

Трябва да отбележа, че в никой момент от пътуването ни през Косово и Албания не сме се почувствали застрашени, или разколебани.

От града се насочихме

към границата с Черна гора,

но не по пътя, който води към Подгорица, а по този, който води към близкия граничен пункт между албанското село Добай и черногорското – Сукобин. Пътят бе тесен и сравнително разбит. На няколко пъти се чудехме дали не сме объркали посоката, тъй като бе странно подобен път да свързва две държави. Не се колебайте – това е пътя!

На граничния пункт между двете държави се извършва съвместен контрол, което спестява доста време. Имаше само още един рейс и две-три коли.

В Черна гора

се работеше по разширението на пътя, който на места приличаше на малка асфалтова алея в някаква вилна зона. Но този участък е сравнително кратък. Надявам се, че към настоящия момент пътят е вече разширен, тъй като в ремонтираните участъци бе безупречен.

По този път стигате до адриатическото крайбрежие на Черна Гора. Първо е гр.Улцин, след това е един от основните им курортни градове – гр.Бар, след което пристигнахме в първата ни цел – гр.Будва. В

Будва

имахме две нощувки. За двата дни там разгледахме града и близкия гр.Котор. И двата са страхотни. Особено Котор. Това място буквално спира дъха.

За двата града може да прочетете и видите доста. Няма да се впускам в описания, тъй като основната цел на този пътепис е да маркира маршрута по който се движихме.

Само ще отбележа за тези които не знаят, че черногорците са възприели еврото за своя парична единица, поради което не се налага да разполагате с някаква екзотична местна валута. Може би именно тук, говорейки на български сме най-добре разбрани.

От Будва тръгнахме към Дубровник.

Доколкото си спомням именно в този участък пътя включваше и кратко пътуване с ферибот, което бе евтино, лесно и бързо. След черногорския град Херцег Нови се стига до границата с

Хърватия

Признавам, че не знаех (а впоследствие разбрах, че и повечето ми приятели не знаят) че всъщност Дубровник и района около него е откъснат от останалата част на Хърватия. На практика

Дубровник е един анклав

обграден от Черна Гора и Босна и Херцеговина. За да стигнат до останала част на Хърватия, дубровчани трябва да минат 20 км. и две граници – тези с Босна и Херцеговина. Според някои информации, преди векове дубровчани продали въпросната 20-километрова ивица от брега на Османската империя, осигурявайки си по този начин защита от постоянните набези на венецианците. Този документ бил открит и ползван в последствие при формиране границите на Босна и Херцеговина.

Използвахме пълноценно трите дни с които разполагахме и разгледахме

стария град на Дубровник,

както и няколко острова около него. Избора от еднодневни екскурзии с корабчета е огромен. Струва ми се, че повече от една подобна екскурзия не ви е необходима. А иначе Дубровник е зашеметяващ. Потресаващо е че по време на конфликта в Югославия от началото на 90-те, сърби и черногорци са бомбардирали това място.

И тук ще избегна описанието на впечатленията си.

Дубровник

е всеизвестно място. Ще е полезно да спомена, че старият град е сравнително скъпо място, а паркирането около него може да се окаже истинско изпитание. За да разберете най-лесно цените в Хърватия, разделете цената в куни на 4. Така ще получите приблизителната цена в евро.

От Дубровник се насочихме към Сараево. Поредният балкански парадокс! За да стигнем Сараево прекосихме границата с Босна, след което излязохме от Босна и влязохме в Хърватия, а след границата се насочихме на север и малко след гр.Меткович отново влязохме в Босна. На този граничен пункт видях много българи, очевидно пътуващи към Дубровник, но идващи през Сърбия, Черна Горна и Босна, видимо преуморени от път. Струпването на коли бе огромно, а чакането в посока Дубровник – изнервящо.

Няколко думи за

Босна и Херцеговина

Тази държава силно ме впечатли и очарова (напълно се присъединявам към това наблюдение! – бел.Ст.). Природата е забележителна. Предимно планински релеф. Пътят на север към Сараево пресича цялата държава. В южната й част ми направи впечатление, че навсякъде се веят хърватски флагове. Това ме обърка, тъй като бях сигурен че сме в Босна, но всички останали признаци сочеха към Хърватия. В централната част, започваща от

Мостар

се появи националният флаг на държавата, а в северната част след Сараево се развяваше само сръбския флаг. Всеки от нас е видял много кадри от войната в Босна, но като че ли малко знаем за причините довели до това кърваво разпадане на Югославия. Историята на Босна е история на страданието. На тази територия сърби и хървати са решавали с променлив успех всичките си конфликти. След завладяването на територията от Османската империя, много от местните жители са приели исляма. Така на полето на традиционната омраза между сърби и хървати се е появила и една група от хора, към която и двете националности са изпитвали неприязън заради възприетата от нея ислямска религия. Омразата и противоречията са добили нови измерения и освен на чисто етническа плоскост, конфликтите са тръгнали и на религиозна основа. Тези изстрадала земя почти не е имала самостоятелно съществуване и е влизала в различни държавни формирования – Османска империя, Сръбско-хърватско кралство, Австро-унгарската империя, Югославия.

По време на втората световна война, хърватските отряди на т.нар. „усташи” заедно с мюсюлманите, подстрекавани и насърчавани от фашистите са избили стотици хиляди местни сърби. Този факт ни е малко известен. Това, както се досещате само е нагнетило традиционна омраза по тези земи, за да се стигне до началото на 90-те. По това време

първа от Югославия се отделя Словения. След това такова решение взема и Хърватия.

Това от своя страна окуражава босненските хървати и мюсюлмани също да поискат отделяне на Босна от Югославия, на което сръбския етнос категорично се противопоставя.

На проведен референдум хървати и мюсюлмани,

които общо съставляват около 60% от босненското население решават страната да обяви независимост. Това отключва спирала от агресия. Босненските сърби, подкрепяни от сръбската армия заявяват че не желаят отделяне от Югославия и че ще защитават заеманите от тях части от Босна. Претенции за части от Босна заявяват и хърватите и мюсюлманите. Започват известните ни

кървави военни действия,

целящи установяване на контрол и етническо прочистване върху почти цялата територия на Босна и Херцеговина.

Битките се водят на принципа всеки срещу всеки

Хървати срещу мюсюлмани, хървати срещу сърби, сърби срещу мюсюлмани, сърби срещу хървати и т.н., до момента в който сръбският превес става очевиден, а хърватите и мюсюлманите осъзнават, че единственият начин да се противопоставят е като се обединят.

Самоунищожителната война

продължава до момента, в който под натиска на големите държави, всички въвлечени в този конфликт са принудени да преговарят в американския град Дейтън, където в началото на 1995г. се полагат

основите на днешна Босна и Херцеговина

Именно там страната се сдобива с безумно сложно и неефективно държавно управление, като начело стоят трима президенти избирани на етнически принцип и редуващи се на ротационен принцип. Частта от територията на държавата, която се контролира от сърбите е автономна и се нарича Република Сръбска, като тя има практически самостоятелно управление. Видимо разделението и противопоставянето продължават и една от външните прояви на този тлеещ конфликт са развяващите се различни знамена. Не знам какво е бъдещето на тази държава!

Но нека оставим бъдещето на Босна на босненците и да се върнем към впечатленията ми от това пътуване.

Трябва преди това да отбележа, че босненската марка е фиксирана към еврото при абсолютно същия курс, както и лева. По тази причина една марка е равна на един лев.

Решихме да разгледаме

гр.Мостар

Пътят до този град минава в близост до река Неретва, която е голяма, пълноводна и изумително красива, като ни очарова със зеления си цвят. Мостар е известен със стария си (от турско време) мост, който по времето на конфликта е разрушен от хърватите. След прекратяването на гражданската война в Босна, камъните от разрушения мост са извадени от реката и с тях мостът е наново изграден. Този мост си остава основната атракция на града. Градът бе пълен с италиански туристи, а един босненец направи зашеметяващ скок в реката (височината е твърде голяма и наистина са нужни невероятен кураж и умения).

Следите от войната все още личат по фасадите на почти всички сгради в града. Разходката ни хареса. Старата част на града, мостът и живописната природа наоколо са впечатляващи, но няколко часа са достатъчни, за да добиеш представа за Мостар.

След разходката ни из Мостар се насочихме към

Сараево

Пътят до там продължи да ни смайва с красотата на заобикалящата го природа.

За Сараево четох какво ли не – „перлата на Европа”, „ослепително красив” и т.н. По тази причина очакванията ми бяха доста високи. Може би затова останах разочарован. Градът не ме впечатли с почти нищо.

Основната забележителност на Сараево е старият му град

„Баш чаршия”

и известната в него чешма „Себил”. Мястото действително е приятно. Баш чаршия е силен притегателен център за възрастните босненци – мюсюлмани и за всякакви последователи на исляма. Видимо бе присъствието на проповедници от Близкия Изток. Мулти-религиозният характер на Босна е особено видим в старата част на града, където буквално огради делят две големи джамии, католическа катедрала и православен храм. Всички с внушителни размери. Останах с впечатление, че мюсюлманската част от населението, която традиционно е била най-уязвима и беззащитна, сега търси своите чуждоземни покровители. Присъствието на турската държава бе очевидно – турски флагове се веят на много места, а турска реч се чуваше почти на всякъде. Онова което обаче особено ме впечатли бяха проповедниците от Близкия Изток, които видях на няколко пъти. Облеклото и външният им вид неизбежно предизвикаха у мен асоциации с афганистанските муджахидини. Трябва също така да отбележа, че

на Баш чаршия ядох най-вкусната баница в живота си.

В новата част на града имаш усещането че си в един малък европейски град. Сякаш след края на Баш Чаршия изведнъж попадаш в един напълно различен свят – модерни кафенета и ресторанти, млади и добре облечени хора.

От Сараево се насочихме към Белград. Още на изхода на Сараево те посреща огромна информационна табела, указваща че влизате в

Република Сръбска. Тази част от Босна бе силно планинска.

Много красива. Пейзажите създаваха усещане, че се движиш из Алпите (също съм съгласен с това – единствената видима разлика е мръсотията край пътя. Надявам се, вече да има подобрение от 2010г – бел.Ст.) Такава бе и архитектурата на къщите. Пътят бе добър, но с много завои. След слизане от планинската част навлязохме в гъсто населена зона. Селата буквално преминаваха едно в друго, а постоянните ограничения на скоростта изнервяха. Всички села бяха сръбски и изглеждаха богати и добре уредени, както и пълни с млади хора и живот. Не можах да си обясня на какво се дължи видимо добрия стандарт в тези села. Не така изглеждаха селата веднага от другата страна на границата в самата Сърбия.

По този път стигнахме до магистралата Белград – Загреб и бързо се озовахме в Белград, а на другия ден и в София.

Белград

е прекрасно място да изкарате един дълъг уикенд. Двете големи реки – Сава и Дунав го правят особено живописен, а традиционно добрите ресторанти и приятно тихата жива музика в много от тях е нещо което ние българите ще оценим подобаващо.

Няколко дни след това пътуване в мен продължаваха да бушуват различни емоции и впечатления.

Балканите са не вероятно, магично място!

Удивително е колко топли и близки са народите в балканските държави и същевременно е абсурдно колко далеч отстоим едни от други заради пълното отсъствие на адекватни пътни връзки между държавите.

В заключение бих искал горещо да препоръчам на всеки маршрута по който минах със семейството ми.

Автор: Йордан Йорданов

Други разкази свързани със Западни Балкани - Общо – на картата:

Западни Балкани - Общо

[See image gallery at patepis.com]

Още пътеписи от близки места:

1. Съвети за пътуване до Дубровник и Босна и Херцеговина
2. Динарски планини с Дубровник, Мостар, Котор и Албания за цвят :)
3. Балкански багри (2)
4. Адриатическа обиколка на Хърватска и Черна гора
5. Великден из бивша Югославия (Черна гора, Дубровник, Мостар, Сараево)
6. През Черна гора към Дубровник, Хърватска (Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани – 2 част)
7. Сараево – един различен (от моя) поглед
8. Босна: богомили и дервиши (1): Дрвенград, Вишеград и Сараево
9. Пътешествие из Европа (4): От Локрум през Сараево към София
10. Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) с кола
11. До Дубровник през Босна и Херцеговина (1): Пътуването
12. Дубровник и Требинье в Република Сръбска (Босна и Херцеговина)