Омбудсманът Мая Манолова рестартира идеята за законодателство за личния фалит, което да облекчи свръхзадлъжнялостта на над 600 000 души у нас, срещу които има заведени искове. България е последната държава от Европейския съюз, в която няма такъв закон, след като и Румъния вече има отпреди няколко години. 81% от българските граждани искат такъв закон, 800 милиона лева са потребителските кредити, които имат проблем с обслужването и са отчетени като "лоши", обясни Манолова. 

Закон за гражданската несъстоятелност или личния фалит е в интерес и на длъжника, и на кредитора, и на фиска на държавата - свръхзадлъжнялостта създава огромни проблеми и на икономиката, като генерира безкраен поток към сивия сектор и към Терминал-2, отбеляза Манолова, която представи проекта си на форум "Уредба на фалита на физически лица в България - възможност и перспективи", заедно с фондация "Български институт за правни инициативи". 

Социален форсмажор - например болест или загуба на близък, може да доведе до това и добросъвестен човек да изпадне в положението на фалит, затова задлъжнялостта не е частен проблем, каза омбудсманът. 35% от българите - 2 милиона и половина от населението, живеят в тежки ограничения, обяви Манолова. В подготвения от нея и група експерти проект е ясно разписано в кои случаи човек трябва да бъде освободен от дълговете, които не може да плаща. 

Мая Манолова взема на прицел "свръхпривилегиите" на банките

В края на 2017 г. по данни на Европейската комисия просрочените заеми у нас са за над 4.7 милиарда евро, сред които тези, по които не е плащано над 90 дни, са за 3.4 милиарда евро. На 800 милиона лева възлизат необслужваните потребителски кредити. По данни на БНБ от средата на 2017 г. кредитополучателите у нас са 2 330 000, изтеглили 4 991 000 заема. Тук не са включени дълговете към доставчици на обществени услуги. Над 600 000 са необлужваните кредити на физически лица.

Мая Манолова: Разбунтувайте се заради правата си

Ние сме в топ 4 на страните от ЕС -12.1% от всички заеми в България са лоши, при средно 4.6% за ЕС, припомни Мая Манолова. 

Справедливо споделяне на тежестта чрез частично погасяване на задължения и справедливо обезщетение на кредитора, даване на втори шанс за длъжника, принцип на добросъвестност - това са основните принципи в законопроекта. За личен фалит ще се минава през съдебна процедура в окръжен съд - една спрямо дълга към всички кредитори. Право на такава процедура ще имат лица, живели поне 6 месеца у нас - уседналостта се въвежда, за да се предотврати "туризмът" на банкрута от граждани от други страни-членки на ЕС.

Мая Манолова: Всяка година сразявам по един противник

От специалната защита на закона ще могат да се възползват само добросъвестни длъжници - хора, активно търсещи работа, неосъждани заради липса на надеждност или укриване на средства, стана ясно от изявлението на Манолова. Процедурата може да бъде стартирана при размер на дълга от минимум 5 минимални работни заплати. 

Информация за длъжниците и производството ще се качва в регистър към Търговския, който ще играе и ролята на призовка към кредитора, когато не може да бъде открит. 

Гражданинът, който иска започване на такова производство, ще е длъжен да посочи освен цялото си налично имущество, но и всичките си задължения, както и всичките си кредитори, които ще имат едномесечен срок след започване на производството, всички останали да се включат в тази процедура, обясни Манолова. 

В проекта са разписани три различни процедури - според ситуацията на длъжника. Първата ще е за лица с доход над несеквестируемия, като в този случай в период 3 до 5 години ще трябва да се платят поне 50% от задълженията. При втория случай ще има ликвидация (разпродаване) на имущество, без несеквестируемото. Третият ще се задейства, когато длъжникът няма каквито и да било доходи и имущество. При третия тип процедура длъжникът ще трябва в разстояние на десет години да уведомява съда при постъпващи доходи, за да стартира някоя от предвидените две процедури, след което съдът ще постановява опрощаване, ако той е бил добросъвестен.

Омбудсманът иска и гражданите да съдят КЕВР

В производствата ще участва синдик, а със стартирането им се спират висящите задължения и начисляването на лихви. Експертите предлагат оздравителен план и пакет последващи мерки като несеквестируем минимум, запазване на единствено жилище и доходи в размер на минималната заплата, преструктуриране на задълженията с презумпция, че длъжникът ще укрепне финансово, ограничение за ползване на нов кредит за период от 3 до 7 години.

През 2012 г. депутатът от ГЕРБ Емил Радев, понастоящем евродепутат, предложи промяна в Закона за задълженията и договорите, която въвеждаше 10-годишен давностен срок за всички необезпечени вземания срещу физически лица. Това беше първата стъпка към законодателство, което да урежда личния фалит. Предложението така и не мина.