“Няма да има никаква промяна

за гражданите на ЕС, които вече

легално са се заселили

във Великобритания. Те автоматично ще получат право на постоянен престой в Обединеното кралство и отношението към тях няма да е по-неблагоприятно, отколкото в момента.” Това уверяват на официалата страница на кампанията по напускане на ЕС в интернет.

По сегашните правила всеки, живял легално във Великобритания повече от 5 години, може да получи статут на постоянно пребиваващ, а след 6 години може вече да кандидатства и за гражданство, ако отговаря на изискванията за английски език и изкара теста за гражданство. Децата, родени във Великобритания, след 10-годишно постоянно пребиваване получават британско гражданство.

Много граждани на ЕС обаче не са си правили труда да кандидатстват за постоянно пребиваване и нямат такъв документ. Каква ще е точно процедурата оттук нататък и какво ще стане с хората, които са живели във Великобритания по-малко от 5 години, не е много ясно. При всички положения европейците ще трябва да се сдобият с документ, удостоверящ правото им да пребивават постоянно там. Досега стигаше само задграничен паспорт или лична карта.

Сегашната процедура е доста тромава. Бланката за кандидатстване за постоянно пребиваване е дълга цели 85 страници и изисква прилагането на куп “доказателства” – трудови договори, фишове от заплати, данъчни декларации, точни дати на напускане и влизане в страната и още куп бумаги. За тези, които са самоосигуряващи се, режимът е по-затегнат.

Другият голям проблем е, че законодателството на ЕС изобщо не уточнява какво става с правата на вече установилите се жители на ЕС в страна, която напуска съюза.

След излизането си от ЕС се очаква Великобритания

да въведе

точкова система

за имигранти, подобна на австралийската. Такава система вече съществува за имигрантите извън ЕС. Очакванията са да няма пълен визов режим, но да бъде сключено споразумение, подобно на това, което Норвегия и Швейцария имат с ЕС.

Дали е възможно това на практика? Споразуменията на Швейцария и Норвегия включват свободното движение на хора, а британците гласуваха против ЕС именно защото не искат имигранти от ЕС. Освен това и двете държави имат повече имигранти от ЕС, отколкото Великобритания като пропорция от населението си.

В Швейцария проблемът е толкова сериозен, че дори на референдум гласуваха за въвеждане на квоти за имигранти от ЕС, въпреки че това ще е в нарушение на споразумението им със съюза. При всички случаи след излизане от ЕС граничният контрол ще бъде значително по-затегнат. Какво друго ще се промени за българите на Острова? Нашите студенти вече ще трябва да плащат по-високи такси, ако искат да учат в британски университети. Техният статут ще е на международни студенти и няма да могат да теглят студентски заеми.

Телефонните разговори с България също ще поскъпнат, защото падането на роуминг таксите включва само страните- членки на ЕС. Очаква се цените на полетите също да скочат. Пътуването до Великобритания ще е по-трудно, защото граничният контрол ще е затегнат. За първи път тази сутрин повечето майки в училището на двете ми малки деца говореха за резултата от референдума. “Какво точно ще се промени, мамо?”, попитал майка си 8-годишният Макс.

 “За теб, надявам се, нищо”, отговорила му тя, но същевременно жената разказа, че била много ядосана от резултата, защото всичките ѝ приятели са гласували за оставане в ЕС. Резултатите от района ѝ обаче показват превес на другия лагер.

Най-притеснително е обаче дали отношението към българите и другите имигранти на Острова значително ще се влоши.

Мнозина имигранти, пък и местни, се страхуват, че

ще се появи

отявлена

нетолерантност,

дори омраза към чужденците. След плаката на Фарадж със сирийските бежанци започнаха сравнения и с Германия по времето на нацизма. 

Привърженици на излизането на Великобритания от ЕС се радват на резултатите от референдума. СНИМКА: РОЙТЕРС

Елица и Мирослав Якимови живеят в Англия от 2012 г. “Шокирана съм”, казва Елица. Тя споделя, че това, което наблюдават отстрани, е “обезпокоително за имигранта поведение от страна на британците”. “Почти всяка къща има знак или флаг, означаващ намерението за вот на собствениците: Да останем или да излезем”, добавя тя. “Ние не вярваме, че на вече пребиваващите имигранти биха били наложени санкции при евентуален изход от ЕС. По-вероятно е мерки за контрол да бъдат приложени над прииждащите емигрантски вълни. Достъпът до работа, обществени услуги и здравеопазване би бил ограничен, както и достъпът до социални помощи. Вероятно самият достъп до страната ще бъде контролиран по-строго чрез вид визи. По-важните промени обаче ще са в самото британско общество”, казва Елица.

Тя работи в технологична компания, а мъжът ѝ е зъболекар. Елица разказва, че колегите ѝ са убедени, че вотът за напускане на ЕС ще доведе до икономически загуби. “Като имигранти ние се интересуваме повече от последствията, които резултатът от референдума би имал върху свободата ни да пътуваме, пребиваваме и работим във Великобритания”, казва Елица. Тя споделя, че не е ясно дали живеещите на Острова няма да загубят някои основни права, гарантирани от ЕС, като майчинството и защитата на бременните от неправомерно уволнение и дните отпуск. Притеснява се, че цените на стоките ще скочат.

Ще скочат ли таксите за български студенти

И на този въпрос отговорът в момента не е ясен. Всичко зависи какво споразумение Великобритания ще сключи с ЕС. В момента българските студенти, както и всички други студенти от страни-членки на ЕС, плащат същите такси като британските граждани.

За Англия и Уелс таванът е 9000 британски лири на година за бакалавърска степен. За магистри и докторанти таксите варират значително. В Шотландия e 1820 паунда на година за студенти от ЕС и шотландските студенти, но 9000 лири за студенти от Англия, Уелс и Северна Ирландия. В Северна Ирландия таксите са 3925 паунда на година, но отново има различни такси за студентите от Шотландия, Англия и Северна Ирландия. За студентите от Швейцария и Норвегия, които не са членки на ЕС, но имат споразумения в съюза, таксите са същите.

Всички останали международни студенти плащат по-високи такси – между 10 000 и 30 000 британски лири на година в зависимост от специалността. Клиничните специалности струват най-скъпо, докато тези по хуманни и социални науки са най-евтини. За медицина някои университети дори искат повече от 30 000 лири на година.

Другата голяма разлика е, че сега нашите студенти могат да кандидатстват за заеми, които покриват таксите им, но това няма да е възможно, след като страната излезе от ЕС. Студентите от Швейцария и Норвегия нямат право да кандидатстват за тези заеми. Ако студентът е от България и е живял 5 години или повече във Великобритания и има постоянен статут, може и да плаща същите такси като местните студенти. Засега очакването е, че условията няма да се променят за студентите, които вече са получили заеми и са започнали да учат във Великобритания. University College London официално съобщи в петък, че европейските студенти, приети за следващата академична година, ще си плащат таксите, валидни за местни студенти.

Авторката на текстовете Вера Славчева е бивш кадър на “24 часа”. Тя завърши докторантура по европейски науки и медии в Англия, работила е в Оксфордския университет, а в момента е преподавател по журналистика в университета в Честър.