Теодосий Спасов: Надявам се българската музика да стане по-позната на Запад

• Господин Спасов, видях във Вашия профил във Фейсбук, че слагате началото на една нова формация – Western Balkans Band, специално за SoFest Разкажете ни малко повече за тази нова идея.

Това е по покана на Театър Азарян и на Лиляна Павлова. Създадох тази група, която да е тематично свързана със събитията и срещите, които предстоят във връзка със сближаването на Европа със Западните Балкани. Участниците са от Албания, Босна и Херцеговина, Събри, Македония, Черна гора и като домакин – България. И така се и казва проектът – Western Balkans Band BG. Участват музиканти от тези държави. С някои от тях съм свирил в други проекти. Тук в групата e известният Влатко Стефановски, китара, от Македония.

• Една македонска звезда, позната в България.

И любима на българската публика. Също и друг познат на българската публика – Васил Хаджиманов, пианист, кийборидст от Белград. Много интересен музикант, който е завършил в Бостън музика, специалност джаз композиции. От Черна гора – една изключителна певица Йелена Йовович. Тя също е определено джазова певица, но обича да смесва стиловете, като вкарва много черногорсски мотиви в своята музика. От Албания е басистът Дритан Хекурани. Той е завършил класическа музика и е контрабасист в симфоничния оркестър, но свири в най-различни групи и стилове – от сватбарска музика, рок, поп, джаз, фюжън – интересен музикант от Албания, който за първи път ще свири в България. Друг, който също за първи път ще свири у нас, е Амар Сесляр – той е барабанист от Босна. Дори може би ще го обявим като доктор Сесляр – той се занимава с преподавателска дейнтост, обучава музиканти, занимава се също с източни бойни изкуства, свири определено джаз фюжън и е виртуозен барабанист. Това е нашата група – и моя милост, свиря на кавал и може би ще изпея нещо, Влатко ще изпее, Йелена също. Това са три гласа, които ще прозвучат. Музиката ни е определено балканска, която в корените си съдържа традиционната музика на нашите страни и използва естетиката на съвременната поп, рок и джаз музика.

• Този концерт на 9 май къде ще бъде?

В Sofia Live Club от 20 ч.

• И билетите са в продажба.

Да.

• Преди това имате участие на 14 април във Велико Търново – на форума „Българският дух през вековете. Какво ще бъде това?

Това е едно участие съвместно с Иван Шопов. Ние с него от години работим. Той издаде албум с вокална формация „Авигея” – момичета, които пеят фолклор. Смесваме електронна музика с фолклор, поп и джаз и това е нашето участие там.

• Един въпрос имам към Вас като директор на Музикална къща БНР. Предстоят няколко интересни събития, като на 3 април в Зала „България” има благотворителен концерт. Кажете ни нещо повече за него, както и за концерта на 11 април в Първо студио на БНР. Какво ще можем да чуем там?

На 3 април – „Стабат Матер” от Антонин Дворжак под диригентството на Константин Добройков, хора и оркестъра на БНР, като концертът е посветен на незрящите. Отново се потвърждава, че музиката освен че се слуша, създава образи и асоциации и извисява слушащия. Дори със затворени очи, дори да имаш проблеми със зрението, музиката създава картини и те прави да се чувстваш свободен и богат духовно. Другият концерт – в Първо студио на БНР, е с „Живко Петров трио”. Той от години работи заедно с Веселин Веселинов – Еко, контрабас, и Димитър Семов – ударни инструменти, и те са като запазена марка. Имат много почитатели от години. Поканиха ме да бъда солист в тяхната програма. Сигурно ще изпълним три пиеси заедно, останалата част от концерта ще е тяхна музика. На 11 април има и спектакъл „Усещане за любов” в Сити Марк Център – премиерата беше на 13 март, с мое музикално оформление и моя авторска музика.

• Да, това е интересен детайл – пишете музика и за театрални представления. Коя публика Ви е по-любима – тази на концертите или тази в театралната зала? И има ли опасност театърът да Ви обсеби, да Ви открадне от концертните зали?

Не, не. Аз обичам да свиря на сцената. Изпълнението е съвсем различно от композирането. Аз, разблира се, композирам за концертната си дейност, но и за театър и филми също. Там характерът на музиката е малко по-друг. Наричат писането на музика за филми и за театър „приложна музика”, която обслужва идеята на режисьора, на сценариста, на драматурга. И там работата е да се подпомогне внушението, идеята на спектакъла. И е приятно, защото човек първо се докосва до един интересен текстов материал, който го провокира. Самата среда на създаване на един спектакъл или филм е интересна. Човек общува с актьори, с режисьори, с драматурзи, сценаристи, технически екип, терени и това е съвсем друго усещане. И именно затова аз харесвам музиката и превъплъщенията й. Това е толкова многопластово и обемно изкуство. Човек може постоянно да смесва жанрове, стилове, и по тоя начин да си почива. И това го правя от години. Не се задържам само в един жанр и това ми помага да не се уморявам и да ми е винаги интересно.

• Вие сте сред хората, които показват на света българската музика. С какво тя най-много впечатлява чужденците, какво най-много им харесва?

Те я възприемат главно като екзотика, нещо, което е от Изток и с много допирателни до западноевропейската музика. Това, което е екзотично за западното ухо, пък е близко за източното ухо. За него западното е екзотично. Ние се намираме на много интересно място, където се сливат западната и източната култура и нашата музика е именно такава смесица от влияния. Националната ни култура съдържа образци от композитори, които са завършили в Западна Европа, в Париж, в Германия, Австрия, други в Холандия. Сега имаме много млади хора, които ходят да учат джаз в Холандия. Също и отпреди години в Русия – и диригенти, и композитори. През годините имаме наслоена българска музикална култура с влияния от различни култури. Фолклорът ни пък се обособи като авторска музика след тия обработки, които се установиха като стил за композиране или аранжиране през годините. Имаме сериозна национална музикална култура, която за съжаление не е много позната. На Запад има малко познати неща, докато в България имаме впечатления от западноевропейската култура. Надявам се в бъдеще българската музика да стане достояние по-надалеч.

Снимка: theodosiispassov.com

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител