През последното десетилетие българският износ е нараснал значително – от 23 млрд. лв. през 2009 г. до 52 млрд. лв. през 2017 г., по данни на НСИ. Това е добра новина не само за бизнеса, но и за всички българи. Колкото по-голям е износът, толкова по-голяма е икономиката като цяло и съответно толкова по-високо е средното благосъстояние на българина.

И макар да е вярно, че средното ниво на благосъстояние може да прикрива големите разлики между най-богатите (собствениците на фирми, мениджърите, предприемачите, с една дума - „капиталистите“) и най-бедните (работниците, служителите, администраторите), едно е вярно: колкото по-голяма е икономиката, толкова повече средства от данъци влизат в държавната хазна. Така че поне на теория повишеният брутен вътрешен продукт би трябвало да е добра новина за всички граждани, тъй като държавата има по-големи възможности да подкрепя общественото развитие. Дали и при какви обстоятелства това се случва в действителност, оставям без коментар.

Достатъчно добра новина ли е ниската безработица?

Освен че стойността на износа се е увеличила над два пъти през последните 10 години, има и още две добри новини. Първата е, че миксът от стоки, които България изнася, е по-разнообразен днес в сравнение с 2009 г. Това е положително, защото диферсифицираният експортен микс гарантира развитие на множество сектори и е по-малко податлив на срив по време на криза. А втората е, че делът на стоки с по-висока добавена стойност също се увеличава.

През 2017 г. машините и превозните средства съставят 21%, или над една пета от стойността на целия износ. През 2009 г. делът на тези стоки е бил едва 15%. За сметка на това делът на продукцията с по-ниска добавена стойност като суровини и сплави намалява от 29% през 2009 г. до 24% през 2017 г.

Как трябва да еволюира експортният микс, за да може българската икономика да продължи да расте?

На първо място, трябва да продължим сегашната тенденция и делът на секторите с висока добавена стойност да продължи да нараства за сметка на секторите с ниска добавена стойност. Трябва и да продължим да се катерим по стълбицата на високите технологии и постепенно да заменим производството на базови части и компоненти с готови интегрирани системи.

Мислите, че ще се измъкнете? Не, ще трябва да плащате

Например от производство на авточасти трябва да преминем към сглобяване на цели автомобили и камиони. Развитието на индустриалните зони в това отношение също е много важно, защото те са магнитът, който ще привлече чуждестранни инвеститори, ще мотивира български бизнесмени и ще даде тласък на растежа в производството. Затова и Тракийската икономическа зона, и скорошната активизация на индустриалния клъстер „Средногорие“ са добри новини и са стъпки в правилната посока.

Трябва и да продължим да разнообразяваме продукцията си и да не преекспонираме важността на определени сектори. В момента съществува възприятието например, че бъдещето на страната ни е единствено в ИТ сектора и много хора забравят за множеството други сектори, които са ключови за България.

Да, ИТ секторът е важен, защото има висока добавена стойност, расте бързо и е ориентиран към световния пазар. Но трябва да се отбележи, че ИТ секторът наема много малка част от работната ръка в България. А за да може един сектор да се отрази осезаемо на икономиката и съответно на жизнения стандарт на обикновения гражданин, той трябва да съставя голяма част от икономиката. Затова по принцип съсредоточаването върху който и да е единичен сектор е грешка. Трябва да се гледа на сбора от сектори, които наемат най-голяма част от работната сила и съставят най-голяма част от БВП. В България там определено фигурират производството, до определена степен туризмът и земеделието и чак след това услугите, към които спада и ИТ секторът.

Кои обаче са предизвикателствата пред българското производство, които биха застрашили продължението на положителните тенденции от последните 10 години?

За съжаление те са няколко и са големи. На първо място, демографският спад е огромна спънка пред продължаването на растежа. Работната ръка не само че не се увеличава, а и осезаемо намалява. Колкото повече икономическа активност се развива в бъдеще, толкова повече липсата на работещи ще действа като спирачка за плановете на инвеститори и производители.

Освен това кадрите, които влизат на пазара на труда, са все по-неадекватно подготвени, защото в университетите и гимназиите липсват модерни програми за подготовка на завършващите за участие в професионалния живот.

Не на последно място, липсата на адекватна борба с корупцията по всички нива на държавните структури продължава да пречи на развитието на бизнеса.

И трите фактора обясняват поне частично резкия спад на преките чуждестранни инвестиции през последните години, които през 2007 г. са 31% от БВП, а през 2016 г. вече спадат до рекордно ниските 2%. Съответно, ако искаме да продължим устойчивото развитие на икономиката и производството за износ, трябва спешно да се съсредоточим върху тези предизвикателства.

Демографският спад е тежък структурен проблем, но опитът на други държави показва, че с агресивни инвестиции в семейни социални политики раждаемостта може да се подобри. Подобреното здравеопазване и по-добрите политики за общественото здраве (например ограничаване на пушенето на публични места) могат да допринесат за намаляване на смъртността. Реформи в образованието, особено в профилираното техническо и висшето образование, са изключително необходими, за да може българските гимназисти и висшисти да излизат от образователната система с голяма част от необходимите умения и практически опит за успешно интегриране на работното място. Примери могат да се вземат от Германия, която от години е въвела програми от типа „От образование към заетост“ за подготовка на кадри за професионално обучение далеч преди излизане на пазара на труда.

Борбата с корупцията оставям без коментар, но ако тя някой ден стане по-ефективна, би могла не само да привлече някои от отблъснатите чужди инвеститори, но и да направи същото с някои от емигриралите български граждани, като по този начин облекчи и демографския спад. Така че отговори на сериозните предизвикателства пред нас има, има и перспективен изглед за българския износ. Остава само да не позволим на силите на историята да ни изпреварят и да ни изненадат неприятно.

...

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Георги Клисурски – икономистът консултант от Ню Йорк