Отношението на Великобритания към европейския проект от самото начало бе белязано от увереността в нещо като една шовинистка различност – ние се радваме да бъдем част от клуба, но само при условие, че можем да имаме специален статут в него.

Спорно е дали това иде от островната психология, имперската история, отблъскването на окупацията по време на Втората световна война или нещо друго. Но по отношение на европейската интеграция премиерите един след друг воеха политика на „британската изключителност“. Помислете си само за намаляването на вноските в бюджета на ЕС при Маргарет Тачър.

Брюксел иска по-високи вноски в европейския бюджет след "Брекзит"?

Политиката бе обяснена миналата година в лекция на бившия британски посаник в ЕС Айвън Роджърс, в която той описа злощастните усилия на Дейвид Камерън да постигне споразумение с останалите 27 членки на ЕС, което би убедило избирателите да гласуват за отаване на референдума.

„През цялото си управление [Камерън] защитаваше и изтъкваше британската изключителност и дълбаеше постоянна ниша в пазарния проект, но извън валутния, банковия, финансовия и политическия съюз. Той силно вярваше, че това бе изцяло в интерес на Великобритания“, каза Роджърс.

По-крайна форма на тази увереност в специалното място на Великобритания на ръба на Европа доведе до успеха на привържениците на „Брекзит“ в кампанията за референдума и вероятно отношението им към преговорите оттогава. Аргументът им е, че Емропа толкова се нуждае от Великобритания и толкова се страхува да не изгуби пазара й, че ще позволи на Великобритания да обира каймака от предимствата на ЕС, но да се скатава от отговорност.

Казано накратко, ЕС позволи на Великобритания да избоцка стафидите от кекса.

Меркел: Да напуснеш ЕС не е като да избоцкаш стафидите от кекса

Привържениците на „Брекзит“ често обвиняват идеологическите федералисти в Брюксел за това, че нещата не се оказаха такива в преговорите за излизането от ЕС. Но проучване на отразяването на „Брекзит“ от медиите в 26-те страни от ЕС предлага различно обяснение. 

Предварителният анализ на Института „Ройтерс“ за проучване на журналистиката в Оксфордския университет бе за периода от септември 2017 г. до февруари 2018 г. и се фокусира върху Франция, Германия, Гърция, Италия, Полша, Испания, Швеция и Ирландия. За всяка страна изследователите преровиха цялото отразяване на „Брекзит“ - общо 3516 документа.

Потресаващо е окритието, че само една от всеки 10 статии отразяваше „Бекзит“ от гледна точка на националния интерес. И с изключение на Ирландия 68 на сто от новините отразяваха ситуацията във Великобритания, а само в 19 процента от тях се обсъждаха последиците за ЕС. Това е изненадващо, тъй като журналистите обикновено прекарват времето си в обмисляне как да напишат материала подходящ за тяхната читателска аудитория. Понякога дори го преправят, докато го пишат.

Като цяло реултатите, изглежда, показват не липса на интерес към „Брекит“, а липса на безпокойство за последиците за отделните държави и за целия ЕС от напускането на Великобритания. Това означава, че политиците от ЕС не усещат призив от избирателите си да спрат Великобритания, за да западят примамливите пазари отвъд белите скали на Дувър.

ЕС търпеше прекалената самоувереност на Великобритания, докато тя бе него член, но сега тя излиза от него. Британската изключителност, изглежда, съществува само в главите на привържениците на „Брекзит“. Преговороте на „Брекзит“ ще бъдат сведени то обикновените стари национални интереси. И Великобритания ще бъде надвита.

-----------

* Авторът е редактор в „Политико“, отговарящ за отразяването на „Брекзит“. Коментарът е от рубриката „Проникване в досиетата „Брекзит“ на изданието.