Около 2000 българи са се оплакали от трудова експлоатация в Германия за година

Около 2000 българи са се оплакали от трудова експлоатация в Германия през миналата година, съобщи в сряда Иван Иванов, консултант по проекта на КНСБ "Справедлива мобилност" във Франкфурт. Най-често сигнали за трудова експлоатация постъпват от домашни помощници, социални асистенти, строителни работници, заети в ресторантьорството. В Германия има девет центъра за консултации, където се предоставя информация и помощ на работници от Източна Европа, предимно от Полша, България и Румъния. Почасови договори за денонощни грижи Случаите на нарушения понякога са драстични. При домашните помощници се наблюдава работа без договори за командироване, а с трудови договори за 2, 4 или дори един час работа на ден, а фактически се извършва денонощно обслужване на болен. Липсва всякаква връзка с органи за контрол, както и социални контакти. Хората живеят в домовете на болните, като в началото не владеят добре езика, дори и не разбират какво точно извършват, липсват медицински познания и подготовка. Нели Ботевска, консултант към проекта, посочи, че дори семейството на обслужвания човек да е изрядно и да е изплатило сумата към агенцията - българска или германска, това не е гаранция, че изплащането на възнаграждението ще бъде извършено. При строителните работници случаите са свързани с командировани от българска фирма. Подписват се договори за едно възнаграждение - минимално за Германия, а се изплаща друго и то когато работодателят пожелае. Работи се извънредно, без да се заплаща извънредният труд - включително и в съботи и недели, както и в повечето случаи се работи на обекти и извън официалното работно време от 8 часа. Сигнали до ГИТ в тези случаи констатират нарушенията, от работодателите се изисква документация, удостоверяваща трудовото правоотношение, като работниците са насочвани да заведат трудово правни дела за неизплатени заплати и други.  Нарушенията са свързани и с предоставяне на трудовия договор преди заминаване, липса на допълнително споразумение за командировката, липса на документи за извънредния труд, за осигуровките. Често се предоставят договори на хората без да превеждат, дописани на гърба ръкописно с актуалното заплащане.  Ботевска разказа за жена, изпратена да се грижи за болна от малария, без да знае за болестта, която дори не си е получила пълното възнаграждение. Подаден е сигнал на трудовата инспекция в регион Бургас, където е регистрирана фирмата, собственост на германска гражданка. От 300 хил. българи в Германия около 100 хил. са с осигуровки По данни на КНСБ броят на българските граждани в Германия непрекъснато се увеличава и към октомври миналата година са над 300 000 души. Към август 2017 година броят на българите, които работят в Германия със задължително социално осигуряване, е бил 108 794 души. Броят им се е увеличил с 16 655 души спрямо август 2016 година, което е нарастване с 18.1 процента. През юли 2017 година заетите българи без задължително социално осигуряване, в това число и заетите на непълно работно време, както и самостоятелно заетите, са били 32 174 души, с 2 434 души повече спрямо същия месец на предходната година. Броят на българите през октомври 2017 година, регистрирани като търсещи работа, е бил 53 015 души, безработните с право на обезщетение в Бюрата по труда в Германия през октомври 2017 година са били 23 905 души, с близо 2000 повече спрямо октомври 2016 година.  През юли 2017 година 83 266 българи са получили някакъв вид социални помощи, докато година по-рано техният брой е бил 74 291 души. Към юли миналата година 30.4 на сто от българските граждани в Германия са получавали социални помощи, а една година по-рано този процент е бил 30.6 процента. Социални помощи получават 11.6 на сто от румънците, а средно за Германия този показател е 7.1 на сто.  

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/okolo-2000-balgari-sa-se-oplakali-ot-trudova-eksploatatsiya-v-germaniya-za-godina-news277312.html

Свързани новини: