Защо ръководствотпо на Българската банка за развитие (ББР) разглежда искане на фирма, която не отговаря на определението "малки и средни предприятия", каквито по закон банката трябва да подпомага? Този въпрос постави днес по време на парламентарния контрол депутатът от левицата Румен Гечев на икономическия министър Емил Караниколов. 

Става въпрос за кандидат-купувача на бизнеса на ЧЕЗ в България - "Инерком България". Както е известно, ББР е издала стандартно писмо, с което на практика се е съгласила да рефинансира заем на ЧЕЗ към Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

"В Закона за Българската банка за развитие категорично е посочено, че тази банка е създадена и следва да кредитира малки и средни фирми.  А в случая става дума за рефинасиране на фирма , която евентуално става собственик на фирма с активи за стотици милиони лева, персонал от над 2000 души и годишни приходи от почти 2 милиарда лева", попита Гечев.

От ЧЕЗ смятат, че "Инерком" няма да плати за сделката

В отговор Караниколов заяви, че такова искане реално не е разглеждано. Както изпълнителният директор на ББР Стоян Мавродиев неотдавна го определи, това писмо е "голямо правно нищо", защото кореспонденцията е неангажираща.

Гечев поиска банката да прави отчети на всяко шестмесече за това какви финансови задължения и към какви фирми поема. В това число да направи публичен отчет за първото шестмесечие на тази година. 

"90% от кредитите са към 20 големи фирми. Остава дъжд от трохички за малките и средните предприятия", посочи депутатът от левицата. 

И даде пример с отпускането на кредит от 20 млн. евро на млада пазарджишка фирма, която искала да поставя фотоволтаици. "Износа на Китай ли стимулираме?", ядоса се Гечев.

След което препоръча на министъра да изпита служителите на банката по закона - знаят ли го те и ако да - знаят ли, че имат право да финансират само малки и средни предприятия.

Караниколов предпочете да не влиза в диалог. Само обеща проверка, за резултатите от която Гечев щял да бъде своевременно уведомен.