Юлия Кръстева финтирала блестящо Държавна сигурност (из досието 'Сабина')

03/30/18 19:57
(http://offnews.bg)

Юлия Кръстева финтирала блестящо Държавна сигурност (из досието 'Сабина')

Световноизвестният философ, психолог, лингвист и изследовател Юлия Кръстева е успяла да финтира блестящо Държавна сигурност. Опитите да бъде подчинена завършват с признанието на човек от ДС, че тя съумява да използва репресивната служба (напр. за да урежда гостуване на родителите си), но в замяна ДС получава от българката в Париж непотребна информация и вежливо отношение.

От един от документите в досието ѝ става ясно, че лично ген. Любен Гоцев (по това време - зам.-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност, а след 1989 г. - външен министър) е инструктирал как да се водят разговори с Кръстева и как да бъде обработвана. Резултатът обаче е незадоволителен и разработката за нея е закрита.

Делото "Сабина" (псевдонимът на Кръстева в ДС) съдържа 378 страници. Те бяха сканирани и публикувани днес от Комисията по досиетата, след като на 27 март тя обяви Юлия Кръстева за сътрудник на Първо главно управление (разузнаване) - твърдение, което именитата българка категорично отрече.

На нито една от тези страници Кръстева не потвърждава - собственоръчно написано и с подпис, че тя дава съгласие да сътрудничи. Всъщност, нито една не съдържа неин подпис. Нито една не представлява донос. Нейният почерк се вижда само в писмата до родителите ѝ в София - старателно отваряните и снимани за досието "Сабина".

Зад Желязната завеса

Юлия Кръстева е родена на 24 юни 1941 г. в Сливен. Завършва с отличие 33-то училище в София, след което, през 1964 г. - Софийския университет със специалността "Френска филология". Като ученичка и студентка сътрудничи на в. "Средношколско знаме", продължава като журналист в "Народна младеж" и сътрудничи на международния отдел на ДКМС.

От 64-а е аспирантка в Института за литература при БАН, секция "Западноевропейско и славянско сравнително литературознание", а помощник председателят му Ил. Василев пише в характеристиката ѝ от 1965 г., че "се очертава като съзнателен и задълбочен работник", че "се ползува с име на възпитана и културна девойка".

Още по това време Юлия е интересна за службите. Проучена е през 1964 г. Документът, с гриф "Строго секретно", е изготвен от зам.-началника на отделение VI, който пише:

"С работата се справя много добре. Ползва се с име на трудолюбива и надеждна журналистка.

Членка е на ДКМС. Като ученичка в гимназията е работила дейно в младежката организация и е била избрана в ръководството. Сега също проявява интерес към обществения живот в нашата страна. Ползва се уважение и авторитет сред колегите си по месторабота, а също се ползва с добро име сред съседите си.

По характер е ученолюбива, тиха, скромна и общителна".

В проучването има информация за семейството ѝ. Баща ѝ Стоян Кръстев е безпартиен, с духовно образование, счетоводител на Светия синод. Майка ѝ Кръстина е домакиня, а сестра ѝ Иванка е студентка в Музикалната академия, пише зам.-началникът.

Интересен е начинът, по който Юлия Кръстева заминава да специализира във Франция.

Париж

От строго секретна справка от ноември 1970 г., подписана от "Петров", става ясно, че разрешението да замине е дадено от българските служби срещу устно обещание да им сътрудничи.

"През 1965 ѝ бе разрешено да специализира във Франция. По този повод... с нея се уговорихме, че ако имаме нужда, ще бъде използувана от службата ни по време на престоя във Франция.... Уточнено бе който я потърси от мое име да му има доверие."

От текста по-надолу става ясно, че Кръстева дава и друго обещание - да не се установява във Франция и да не се омъжва. Случва се обратното.

"Разказа, че още първата година се е омъжила за Филип Солерс, поради което ѝ е малко неудобно пред мен, тъй като при изпращането ѝ заявяваше, че няма да се омъжва и няма да остава във Франция."

Разговорът между Кръстева и служителите на ДС - Петров и "другарят Любомиров" - се води в Париж и в него българката им казва дори повече, отколкото очакват да чуят: че "тук е станала по-убедена привърженичка на социализма, отколкото е била у нас".

Предразположила ги още повече: "За това според нея е подействало доверието, с което са се отнели нашите органи към нея като са я пуснали да дойде и работи във Франция, като са разрешили родителите ѝ да я посетят. Освен това много са противоречията на този динамичен живот при капитализма, който има добри и лоши страни, са я научили да цени повече Родината си, доверието между идейно близки хора и пр."

В един момент Петров ѝ напомнил поетия в София ангажимент - да сътрудничи. Тя отново приела, с готовност.

"Попитах я спомня ли си нашия разговор в моя кабинет. Увери ме, че много добре си го спомня, че дори е чакала да бъде потърсена. На това ѝ отговорих, че ние сме търпеливи хора."

След което той пристъпва към нова покана: "Ако тя държи на нашата уговорка, според мен е дошло време, когато може да бъде полезна на страната и на нашата служба. Разбира се, това трябва да се основава на напълно доброволна основа в рамките на нейните възможности и при пълно нейно съзнание, желание и отговорност.

Заяви, че е съгласна.

...

Уговорихме се, че връзка с нея ще поддържа моят добър приятел Любомиров от посолството.

Уговарят се Любомиров да я потърси с обаждане от улична телефонна будка и разяснението защо това е необходимо.

"Разделихме се след вечерята топло с пожелания за бъдещи успехи", завършва Петров и едва ли подозира, че жизнерадостното "Да", нескрепено с подпис, няма да роди реално сътрудничество.

На стр. 2

От стр. 1

Често Юлия Кръстева не се явява на уговорените срещи от Любомиров от посолството, а сведенията, напечатани на пишеща машина след разговори с нея, съдържат несъществени за ДС сведения. Тя винаги любезно обяснява защо е била възпрепятствана, никога не провокира конфликт с някой от репресивния апарат в комунистическа България.

Следва ново и ново неявяване по все невинни поводи.

71-а година наближава края си, а срещите са все така редки и обяснението все е множеството ангажименти на посветената на работата си Юлия. През ноември ДС регистрира нещо "притеснително".

"От въпросите, които ми поставяше, стана ясно, че тя се поддава на антисъветска пропаганда, водена тук и въпреки аргументираните ми обяснения, тя не остана твърдо убедена в нашата права кауза", пише в поредната справка.

Подозрението нараства. През декември 1971 г. в строго секретно писмо до началника на ОУ - МВР в Стара Загора зам.-началникът на Първо главно управление на ДС (в документа фигурира само подпис - бел. а.) пише:

От Стара Загора проучват и докладват, а сведението достига началника на Първо главно управление. Информацията, получена от агент "Красимир" - състудент на Кръстева - на 4 февруари 1972 г. в явочна квартира "Марица", е недвусмислена: тя е изключителна, била най-добрата студентка, преподавателите я смятали за изключително надарена, през живота си не е получавала оценка различна от Отличен (6), но била и "доста резервирана и е трудно да се каже какво точно представлява". Държала се коректно с всички, но не влизала в по-близки приятелски връзки с някого - същото поведение, каквото демонстрирала и пред представителите на Държавна сигурност.

От документите в делото се вижда още, че агент "Сабина" се явява по своя инициатива на среща с ДС, само когато трябва да уреди личен въпрос, за който е необходимо благоволението на службата. Такъв е случаят с уреждането на покана за гостуване в Париж на родителите ѝ.

От разговора личи с какво нежелание говори тя за другите въпроси, по които е разпитвана и че отлага поисканата среща.

Скоро идва и развръзката.

На стр. 3

От стр. 2

Служителят на посолството ни в Париж е напълно наясно, че Юлия Кръстева не иска да сътрудничи и уведомява София за това. През 1973 г. ДС разрешава на "другаря Любомиров" да прекъсне оперативния контакт със "Сабина" "поради това, че не желае да работи, не идва редовно на договорените срещи, отклонява ги и има открит стремеж към легализиране на връзката."

Постановлението за закриване на разработката "Сабина" е от 5 май 1973 г.

Но интересът към Кръстева не стихва. Ето какво четем за политическите ѝ възгледи от агент, разговарял с Умберто Еко:

На стр. 4

От стр. 3

През есента на 1973 г. сведение на агент с псевдоним Венцеслав хвърля още малко светлина върху работата и възгледите на Кръстева по онова време. От текста става ясно, че агентът e работил с нея във вестник "Народна младеж". Двамата се срещат в литературно кафене на бул. "Монпарнас" в Париж, а във встъплението си той разяснява, че е взел телефона ѝ от Блага Димитрова и Николай Дончев. Двамата говорят за приятелството ѝ с Блага Димитрова, за Цветан Тодоров, за българската литература.

Проличава и отношението ѝ:

"Попитах я има ли възможност да следи българска литература, на което тя ми обясни, че нейният баща ѝ изпраща някой път "Литературен фронт", а била прочела няколко стихотворения от вестници, с които били обвити изпратените от България буркани със сладко и те били "отчайващо слаби". "В тях - каза тя - липсва и най-дребната идея, не можах да намеря даже искра поезия".

От "Литературен фронт" прочела статия върху структурализма на акад. Пантелей Зарев, но тя била толкова повърхностна, че не си заслужавала никакъв интерес".

В един момент разговорът се насочва към Цветан Тодоров:

"Изказа се много ласкаво за него, за неговите успехи. И подчерта - "Ние сме забравени за България, нашите успехи там са непознати".

Връща се и към едно от работните си места в България - Литературния институт на БАН.

"Попита ме за Литературния институт, "продължават ли още борбите, както някога". Отговорих ѝ, че обстановката е добра за работа. Кръстева само иронично се усмихна."

Оплаква се, че властите в България не пускат родителите ѝ да я посетят заедно. "Не ги пускат заедно с баща ми, като че ли те, възрастни вече хора, биха могли да останат тук. Та те не са свикнали, как ще останат да живеят в Париж", пита Юлия Кръстева.

В края на четвъртата страница от изложението си агент Венцеслав споделя:

"По време на разговора се държеше непринудено, но по отношение на България почувствах, че особено по литературните проблеми е твърде далеч, с голяма снизходителност говори за съвременната литература. Предаде много поздрави на Блага Димитрова. Изказа определено нежелание да посети страната. Без да прави определени антибългарски изказвания, почувствах, че Юл. Кръстева вече е загубена за нас".

Грозни обвинения отправя оперативен работник с псевдоним Димитров в донос от 1975 г. - твърди, че Юлия Кръстева се движи в среда, "овладяна" от "перверзности" и наркомания.

"Средата, обаче, в която се движи и работи, освен, че се смята за върха на френския интелектуален елит (близка е например с Жан-Пол Сартр), също така е овладяна и от някои перверзности (лесбийство, хомосексуализъм) и наркомания".

Според "Димитров" представители на българската интелигенция я търсят, "за да могат да понаучат нещо", а след това "доста елементарно и без разбиране на същността на нейната революционна теория да я критикуват". "Изучава основно Маркс, но не за да го прилага механически, а за да развива някои негови положения в съвременните условия", пише още той.

По-надолу той пише, че Кръстева била "доволна от посланика, който бил "много добър чичка", и продължил паспорта на сестра ѝ с още една година".

Усилията на ДС се насочват и към съпруга на Кръстева, който можел да помогне провеждане на "активни мероприятия и за работа срещу Китай".

Какво е мислел той за България и службите разкрива друго сведение - от оперативен работник с псевдоним Митко, написано през юли 1976 г.

По повод усилията ѝ да издейства гостуване на родителите си в Париж в разговора ѝ с него станало дума и за възможностите за посещение в България.

"Още на първата ни среща каза, че въпросът за заминаването на нейните родители за Париж бил уреден, съгласно уверенията на официалните представители на нашата страна. Във връзка с досегашните откази каза също така, че съпругът ѝ бил споделял пред приятели, че ще напише във вестник "Монд" (където един от редакторите му бил приятел), но тя не била запозната с тези изявления и това се дължало до голяма степен на неговия експанзивен характер и "неразбиране на политическия климат в България". Той смятал, че отказите не били в духа на споразуменията в Хелзинки. Много пъти тя се опитвала да му повлияе и да дойдат с детето на посещение в България, но неговите деформирани представи стигали до там, че смятал, че ако доведат детето в България, можело да го изпратят в ГУЛАГ", пише "Митко".

На стр. 5

От стр. 4

Личното дело "Сабина", включващо цитираните дотук документи, съдържа 195 страници, на последната от които е приложена и снимка.

Приложението към личното дело на Кръстева съдържа 106 страници. Тук е личната кореспонденция на Кръстева от Париж с родителите ѝ в София и някои други писма до нея.

От писмата ѝ оперативните работници научават например кога синът ѝ Давид се научил да ходи на гърне; коя бавачка се нрави на Юлия и защо; за предстоящата очна операция на баща ѝ; за търсено лекарство; кога родителите ѝ са ходили на почивка и какво е било времето на морето; какви са отзивите на колегите ѝ във Франция за работата ѝ; за натовареността ѝ в университета.

Работно дело

Работното дело на Юлия Кръстева съдържа информация, напечатана на машина от щатни и нещатни сътрудници, на база разговори с Кръстева. Нито един документ не е написан и подписан от нея.

Настроенията, свързани с Пражката пролет, Китай, влиянието на Франция в арабския свят, палестинските организации, Френската комунистическа партия, културните среди в Париж са в центъра на интереса на Държавна сигурност.

Всяка информация е придружена от контролен лист, в който се посочва дали тя е придобита по инициатива на ДС или на агента; дали сведението е ценно или не, дали е достоверно.

Всяка информация, написана на база разказ или писмо от Юлия Кръстева, е оценена като "малоценна" или "неценна". Ето един пример за контролен лист и информационната бележка, за която се отнася:

Говорейки за събитията в Чехословакия от 1968 година, от Държавна сигурност са силно подразнени, че Кръстева и съпругът ѝ подписват петиция срещу репресиите, която е публикувана в "Монд".

По повод нейното обяснение, че са направили това "от човещина" Любомиров коментира, че този и други подобни доводи са "несъстоятелни". "Мъмри" я, че "те нямат никакво право да се месят във вътрешните работи на една суверенна страна, още повече, че тя лично никого не познава в тази страна и никога не я е посещавала".

Твърди още, че под влиянието на мъжа си напълно е застанала на маоистки позиции.

Следват още няколко незначителни за ДС сведения.

Делото завършва с изрезка от "Нувел Обсерватьор" и превод на интервюто в него с Юлия Кръстева. Тук тя открито говори за режима в България.

Материалът е озаглавен "Юлия Кръстева: За какво се използват интелектуалците?", а в отговор на първия въпрос Кръстева споменава, че е в положение на "заточеник" по причини от "биографичен характер", журналистът моли за уточнение и Кръстева посочва, че е "така да се каже чист продукт на една "социалистическа" система".

Тя разказва за комсомолската организация, за "марксическото правоверие", за пречките пред свободното изразяване и засяга една от зловещите страни на режима:

"... шумът на асансьора сутрин преди 6 ч., който винаги може да означава нещо друго, а не един асансьорен шум: било то арестуване или интерниране". Тя не пропуска и извършвания подбор още от първите класове, при който имат значение не способностите на децата, а партийната принадлежност на родителите.