Еврокомисията и руската държавна компания "Газпром" са близо до споразумение за регулиране на търговията с газ, което ще позволи на компанията да се спаси от 10% глоба от оборота заради монополни практики при доставките на синьо гориво за ЕС. Това ще стане ясно още през април, съобщи агенция Ройтерс. "Газпром" осигурява една трета от синьото гориво за Общността.

България е пряко засегната от постигнатите договорености, тъй като "Газпром" ще оттегли искането си за обезщетение от $70 млн. от Българския енергиен холдинг (БЕХ), след като през 2014 г. беше спрян проектът за газопровода "Южен поток", който щеше да транзитира руски газ по дъното на Черно море през България до Централна Европа. "Газпром" и БЕХ бяха партньори 50 на 50 в съвместното дружество "Южен поток България", което щеше да строи тръбопровода, а руският концерн беше изчислил пропуснатите си ползи за сумата от $70 милиона.

"Булгартрансгаз" купува имоти на "Южен поток" за 13 млн. лв.

Предложенията на "Газпром", които Брюксел е склонен да приеме, включват: привързване на цените на руския природен газ към тези на газовите хъбове в Западна Европа и на границите на Франция, Германия и Италия; съгласие действащите цени да се договарят и променят на всеки две години; съгласие да отпаднат ограниченията за реекспорт на руски природен газ. 

Целта е да се обърне внимание на оплакванията от прекомерно високите цени на руския газ за България, Естония, Латвия, Литва и Полша спрямо цените в Германия. Те са в резултат от политиката на "Газпром" да оказва натиск на клиентите си с договори за десетилетия, в които цената на петрола е включена в ценообразуването на природния газ и се индексира при нейната промяна.

Премиерът: ЕС ни предаде за "Южен поток", но си мълчахме

Компанията също така обеща да премахне всички договорни ограничения, които пречат на клиентите да препродават своя газ и оставя на българския преносен оператор ("Булгартрансгаз" - б.р.) отговорността за газовите потоци на балканската страна в Гърция.

През 2012 г. Европейската комисия започна разследване срещу "Газпром", за да провери дали компанията нарушава европейското антитръстово законодателство. Проверката бе за господстващо положение на пазарите в Централна и Източна Европа, където "Газпром" е основен играч. Разследването обхвана осем държави - пазари в България, Естония, Латвия, Литва, Словакия. Полша набавя 82% от нужното си синьо гориво от Русия. Зависимостта на Унгария е 83%, на Чехия - 69%, а на България - малко над 90%.

"Газпром" взема кредити за €6 млрд. през 2018 г.

През 2011 г. "Газпром" отново бе на мушката заради антитръстово разследване на ЕС, след като регулаторните органи нахлуха в около 20 офиса на негови клиенти в Източна и Централна Европа, изземвайки над 150 000 документа. Проверката тогава беше свързана с това дали "Газпром" е наложил несправедливи цени, обвързвайки цената на газа с цената на петрола, разделя газовите пазари, като възпрепятства свободния приток на газ в страните от ЕС и предотвратява диверсификацията на доставките на газ.

Седемгодишният случай подчертава скандалните отношения между Европа и Русия, които се сблъскаха с Украйна, Сирия и наскоро нервна атака срещу бивш руски шпионин, живеещ в Англия, който доведе до експулсиране на дипломати от двете страни.

"Газпром" не може без Украйна

Междувременно Брюксел отхвърли жалбата на държавната полска нефтена и газовата компания PGNiG (PGN.WA), която искаше "Газпром" да продаде контролния си дял в компании, които притежават ключова газова инфраструктура в ЕС, включително газопровода Jamal-Europe, съобщи още Ройтерс, като се позовава на осведомени източници.

ЕС вече обяви, че това не е било обект на антитръстовите правила на Общността, тъй като е двустранна сделка между полското и руското правителство.

Нова студена война ли? Германия одобри "Северен поток 2"