Министерството на финансите прогнозира, че в края на 2021 г. държавният дълг ще е спаднал до ниво от 18.2 от прогнозния БВП или 22.7 милиарда лева. Това е записано в публикуваната за обществено обсъждане средносрочна прогноза за периода 2019-2021 г. За тази година се очаква държавният дълг да намалее до 23.5 млрд. лева или до 22.3% от БВП.

В бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. целта за салдото по консолидираната фискална програма (бюджетът на държавата заедно с бюджетите на общините - бел.р.) за 2019 и 2020 г. се запазва съответно на дефицит в размер на 0.5% от БВП и на балансирано бюджетно салдо. За 2021 г. е планиран бюджет без дефицит.

Политиката в областта на данъците се характеризира с предвидимост чрез запазване на ниските данъчни ставки за преките данъци, широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции. Приходната част на бюджета в средносрочен план показва тенденция на намаление от 36.9 на сто от БВП за 2019 г. до 36.1 на сто от БВП през 2021 г., което се дължи основно на прогнозните приходи от фондовете на ЕС.

Предвижда се общите разходи по КФП в средносрочен план да намалеят от 37.4 на сто от БВП за 2019 г. до 36.1 на сто от БВП през 2021 г.

Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г. предвижда увеличаване на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 година.

Политиката в сферата на образованието предвижда продължаване на стартиралото през 2017 г. увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование с цел двойното им увеличение до 2021 г. В момента средната брутна заплата за младши учители е 1080 лева.

През 2019 г. се предвижда въвеждане на по-справедлив модел за таксуване за ползване на републиканската пътна мрежа - чрез въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки автомобили и ТОЛ отчитане за изминато разстояние за тежкотоварните автомобили.

Успоредно с поддържането на пътната инфраструктура, за периода 2019-2021 г. политиката на правителството е насочена към осигуряване на финансов ресурс и за изграждането и доизграждането на големите инфраструктурни обекти: АМ "Хемус", АМ "Калотина", АМ Русе - Велико Търново, Път E-79 Видин - Ботевград, АМ "Струма", Лот 3.2 от Крупник до Кресна.

По отношение на отбраната са осигурени средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана. Спазено е изискването средствата за отбрана да не са по-ниски от размера на одобрения минимум за сектора на отбраната в съответствие с Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020.

А какво реши Съветът по отбрана

Преди ден Съветът по отбрана към военното министерство реши да внесе за разглеждане в МС и приемането им от парламента проектите за инвестиционен разход за "Придобиване и поддръжка на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада" и за "Придобиване на нов тип боен самолет". За първите 14 месеца работа на военния министър Красимир Каракачанов единственият контракт за техника бе поредната модернизация на МиГ-овете отново с руска фирма за 80 милиона лева.

Главната цел на проекта за "Придобиване и поддръжка на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада" е да се изградят съвременни, съвместими със съюзниците от НАТО и ЕС, способности на Сухопътните ни войски за провеждане на операции по гарантиране на националния суверенитет и независимост. Втората не по-малка по значимост цел е да се изгради национален индустриален капацитет за поддръжка на жизнения цикъл на придобитите техника и въоръжение. 

Проектът за придобиване на основна бойна техника за Сухопътните войски включва придобиването на бойна и специална техника, допълнително оборудване и обучение на персонала, който ще експлоатира техниката. С неговата реализация се предвижда придобиване на 150 броя бойна и специална техника за три батальонни бойни групи, на системи и допълнително оборудване. 

Според съобщението на МО, първият проект ще се реализира за 12 години и прогнозната му стойност е 1.22 милиарда лева, като в сумата не са включени ДДС, мита, данъци и др. От тези средства за придобиването на 150 единици бойна и специална техника са определени 1.02 млрд. лева, а за придобиване на системи и допълнително оборудване - 200 млн. лева.

Проектът за нови бойни самолети предвижда закупуване на 16 броя на два етапа по осем самолета. Първите самолети следва да бъдат доставени до две години от сключване на договора. Според МО, през първия етап, "финансово осигурен с 1.5 милиарда лева (без ДДС, мита, данъци и други държавни вземания и финансови тежести, налагани от Република България) е предвидено да се придобият не по-малко от 8 броя бойни самолети".

С тези средства се предвижда придобиването на летателните апарати, средствата за наземно обслужване, средствата за обучение, обучението на състава, първоначалната интегрирана логистична поддръжка (за период от 3 години) и въоръжението.

Реалните параметри на придобиваните отбранителни продукти по този проект ще станат известни след изпращане на запитванията за предоставяне на предложения до определените държави и получаване на техните отговори, пише в прессъобщението. Макар че още по време на военния министър в предишния кабинет - Николай Ненчев, такива запитвания вече бяха разпратени до САЩ, Италия, Португалия и Швеция.