Чудно нещо е българското председателство на ЕС. Не, не заради байганьовската гордост, че, видите ли, почти сме застанали начело на по-добрата част от света покрай това да сме домакини на европейките лидери и роден министър дава думата по време на срещи. Нито заради претенцията, че сме се сдобили с този статут „по заслуги”, а не по график, който просто е една от екстрите на членството в ЕС. Нито повече, нито по-малко.

Чудесно е европредседателството, защото в стремежа на родните ни политици – и управляващи, и опозиция, да правят едновременно „политика” за вътрешна употреба и политика за пред чужденците, лъсват метаморфозите им според случая и според публиката. Лъсва и разминаването между думи и дела. Нагледно.

Заигравки със страховете

Не че през цялото останало време извън „историческите” шест месеца клишето „не ме гледай какво правя, слушай ме какво говоря” не живее собствен живот и не пише собствена история на територията на родината. Даже буквално я пише – с пропаганда и опорни точки, с тонове мастило и ефирно време за приказки по изкуствени теми. Заигравките със страхове, стереотипи и псевдонационалистическо чувство са всекидневие, за целта се изобретяват плашила и щом едното спре да е страшно, от ръкава се вади следващото. Дали ще е маскирано на бежанец или травестит – няма значение, стига да работи в името на целта – залисана в говорилнята, публиката да загуби ориентир какво всъщност се случва.

Истерията около най-актуалното плашило – злополучната Истанбулска конвенция, съвсем успешно онагледи клишето за думите и делата.

(Анти)европейската БСП

В случая с отпора срещу конвенцията от левицата може и да не става дума само за обикновено двуличие (по Бойко Борисов и ГЕРБ) за вътрешна употреба, а за съвсем ясни лагери в БСП. Социалистите си имат европейски лидер – Сергей Станишев, и евродепутати. Имат си и национална лидерка – Корнелия Нинова, и родни депутати. В Европа първите гласуват „по европейски” – например „за” Истанбулската конвенция, приета със смазващо мнозинство от Европейския парламент – при това и от леви, и от десни, и от либерали, и от „зелени”... У нас социалистите първо си траеха, но щом видяха как популизмът на патриотите с призраците на „третия пол”, „травестизма” и „гей браковете” набра привърженици, бързо заеха подобна позиция. Позицията за правене на политика на маса, но не кръгла. А на кръчмарска.

Като се видя, че етикетът „антиевропейски” за феновете на патриотите може да не е проблем, но за част от симпатизантите на левицата е, БСП в родния им вариант вкараха в употреба тежката артилерия на популизма – защото, уви, в България това е синонимът за „национален референдум”, а не „допитване до народа”, защото някой иска да го чуе. Последното, разбира се, говори много лошо за нивото на демокрацията ни, но това е отделна тема.

Партенката с референдума

БСП на Нинова реагира по същия начин и няколко месеца по-рано. Тогава ЕП одобри една много по-малко спорна европейска резолюция за бежанците. По това време те бяха актуалното плашило, „джендърите” още не се бяха явили. Документът засягаше отношението към мигранти в „трети страни”, а не тези, за които идват в Европа. Евродепутатите от левицата подкрепиха резолюцията – както отива на лява партия, която по дефиниция защитава слабите, беззащитните, онеправданите, малцинствата, бежанците. Нищо подобно в София – социалистите на Нинова заговориха с враждебната реторика, присъща на всичко друго освен на социалистическа партия. Самата Нинова и тогава, и сега обяви, че в Европа няма началници...

Какво излиза – за БСП евроетикетът е удобен в Брюксел, Станишев е същинска международна родна гордост, бидейки начело на ПС, но същият този етикет не е много модерен в България, защото не печели симпатии по разни спорни теми. Затова тука го сваляме...

Популистки настроения

В стремежа си да угодят на популистките настроения социалистите взеха, че

изписаха вежди на ГЕРБ, освобождавайки им функцията на единствен защитник на „европейските” решения – поне за пред публиката.

Умело громейки антиевропеизма на левицата, управляващите опитаха вербално да заметат под килима факта, че цялата истерия – и за конвенцията, и за заплахата от бежанци преди това, у нас дойде от коалиционния им партньор „Обединени патриоти” под сведения поглед на ГЕРБ, а не от БСП, които яхнаха вълната.

Някак в миманса остана фактът, че половината министри на ГЕРБ гласуваха против ратификацията на конвенцията, а част от депутатите им също са против нея. Повече, отколкото си признават.

Под европретекст настояването на ГЕРБ за подкрепа на документа срещу насилието над жени и деца издържа ден-два, на третия партията би спирачка – в името на „диалога”. Дали това беше мотивът? Едва ли. Мотивът е спокойствието. На европредседателството. А и в момента изглежда, че „народът” май вярва, че джендърите са по-опасни за здравето на семейството и нацията, отколкото насилието над жени и деца. Пък и нали уж за второто си има закони и институции. Какво като не работят...

„Зелени работи”

Разминаването между вербални декларации и реални действия на управляващите от ГЕРБ и „Обединените патриоти” в комплект някак се натрапва и като се сравнят политически решения у нас с думите например на премиера Бойко Борисов на международната сцена.

Една от последните заявки бе, че „по-зелен премиер няма”, разказана бе и историята за спрени строежи заради излюпващи се щъркелчета, заради блатни кокичета и пр. защитни акции на природни застрашености. Не че тези истории не са своеобразен факт. Но...

На фона на „зелената” политика още на 13-ия ден от управлението на ГЕРБ и патриотите имаше „зелен” протест – заради подозрително удължаване на сроковете за строеж в земеделски земи със сменено предназначение. И съмнението, че целта е едни инвеститори по морето, които не са успели навреме да бетонират тук-там, да имат тази възможност да го направят, без да плащат нови такси за промяна на статута на имотите си. Тогава – в началото на третото си управление, ГЕРБ в името на спокойствието оттеглиха подкрепата си от законопроекта. В края на януари обаче правото за строежи в ниви, получили веднъж статут на неземеделски земи, бе прието мимоходом, без дебати, прикрито в друг закон. Между другото не само ГЕРБ и патриотите го гласуваха това със строежите, а и „опозицията” от БСП.

„Зелеността” на властта се декларира и на фона на протестите заради Пирин и Витоша, макар в този спор сблъсъкът да изглежда по-скоро въпрос на липса на доверие в институциите, че ще следят за спазването на закона, отколкото въпрос на чиста екология.

Докато имаме „най-зеленото” правителство, България се присъедини към протестите срещу Еврокомисията, която иска да се затворят „мръсните” ТЕЦ-ове. Ние обаче сме твърде „еко”, за да се съобразяваме с тези „еко” правила на Европа. Но пък много искаме Европа да се съобразява с нас – я за кохезионната политика и бюджетите, я за парите за защита на границите и прочие неща.

Евроатлантизъм на БГ почва

А помните ли, че „по-голям натовец и европеец” от Бойко Борисов няма? Общата европейска отбрана ни е приоритет, модернизацията на армията – и тя. Лидерът на ГЕРБ искрено вярва в евроатлантизма и почвата му у нас, но действията по темата на негови министри и вицета видимо се разминават с тази вяра. Дали действат през главата му, да се чуди човек.

Два от трите проекта за модернизация на натовската ни армия – на авиацията и на военноморските сили – са „на трупчета” или в най-добрия случай на етап добри бъдещи намерения. Докато за поредна година говорим как ще купим натовски изтребители (извън странния), вицепремиерът Красимир Каракачанов страда, че заради санкциите на ЕС срещу Русия не можем да си купим нови МиГ-ове. Каза го в телевизионно интервю.

Докато обявяваме как ще си спазваме ангажиментите към НАТО, подписваме договор с руска военна държавна компания за ремонт на съветската ни техника (не е руска, съветска е). Нищо че същата компания е в списъка със санкции на САЩ, които пък са наш партньор в НАТО.

Позициите по евросанкциите срещу Русия заради анексирането на Крим също варират според местонахождението на държавните мъже. Когато са на територията на Европа - и Борисов, а и президентът Румен Радев, говорят предимно как бъдещето на санкциите е въпрос на консенсус между страните членки на ЕС. И промяната зависи от разрешаване на казуса „Украйна“ и спазване на споразуменията от Минск.

През останалото време тази проевропейска позиция се заменя – за радост на феновете на Русия у нас, а те не са малко според социологията, с това как „по време на европредседателството трябва да се постави темата на санкциите срещу Русия” – по Бойко Борисов и Лиляна Павлова.

Президентът Румен Радев пък тъкмо беше успял да накара аудиторията да позабрави думите от предизборната кампания в качеството му на кандидат от БСП и взе, та обяви как ще вади отношенията с Русия от „ледниковата епоха”, в която били влезли.

Някои резки завои

А „АЕЦ-Белене”? Там БСП са повече от ясни. И последователни. Ако проследим политиката на ГЕРБ обаче – ще ни заболи главата от резките завои. Сега пак си говорим как този проект може да живее, даже ще го приватизираме, ако има инвеститор...

За приватизация ли стана дума? Интересно – тя нали е лоша – първо кабинетът „ГЕРБ–„Обединени патриоти” щеше да я спира, защото хем не останало много за приватизиране, хем вече си била изпълнила функцията, хем държавата въобще не е лош собственик. Второ – ГЕРБ (а преди това тон зададе ДПС) обявиха как ще променят конституцията, за да падне давността за разследването на приватизацията, защото тя всъщност е била криминална. Ама преди. Сега вече не е. Объркващо е малко. А и темата с криминалната приватизация нещо позамръзна май.

Специализация в трикове

Между другото и „демократичната общност” никак не е застрахована от болестта – говорим едно, правим друго. Участието в кабинета „Борисов 2” е достатъчен пример въпреки опитите да се обясни, че „политиката е изкуство на възможното”, а извън властта управленски програми не могат да се реализират. Един от лидерите в Реформаторския блок – Божидар Лукарски, много хубаво описа „триковете” в политиката. По принцип не в конкретната ситуация, в която дойде въпросното откровение.

Но нищо, нали сме горди председатели на Съвета на ЕС. И ще се погрижим и за Западните Балкани, и за Турция, и за Русия, и за всичко. Ще ни потупват по рамото. Тук ще продължаваме да вярваме в таблоидната политика за вътрешна употреба, която скача от един на друг махленски скандал, от едно на друго плашило, и ще специализираме в трикове.

----

Този текст е публикуван в списание "Клуб Z" през февруари 2018 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.