САЩ изхарчват огромни пари, за да купят суверенитета на страните от Западна Европа

Икономическата ситуация в Европа през втората половина на 40-те години е крайно тежка. В страните, където се водят сраженията от Втората световна война, са разрушени цели градове, инфраструктурата, в това число транспортната, е сериозно пострадала. Общият обем на промишленото производство в Европа е 88% от довоенното.

За да се разбере мащабът на падението, трябва да се отчете, че в това число се оценява и потенциалът на невоюващите страни и на Великобритания, където през годините на войната производството расте непрекъснато, а в резултат на това промишлеността остава на „военни релси“ и изискваща конверсия.

Селското стопанство (отново, по обобщени оценки и с отчет на неучастващите във войната страни) губи 15-20% от довоенното си равнище, но ситуацията е крайно неравномерна. Населението на Германия, например, гладува.

Процъфтяват безработицата, нищетата, разрухата и бандитизмът. Укрепва общото чувство на безизходица.

В тези условия САЩ решават да предоставят на страните от Западна Европа безпрецедентна и безвъзмездна финансова помощ. Но нейното разпределение изглежда странно: от 12,4 милиарда долара за четирите години на действие на „Плана Маршал“, близо три милиарда са доставени на Великобритания, 2,5 на Франция, 1,3 на Италия. Това ни кара внимателно да погледнем не само в икономическата, но и в политическата ситуация в тези три страни.

Един призрак броди по Европа

След юли 1945 г. Уинстън Чърчил губи изборите, отстъпвайки пред мнозинството на лейбъристите и техния лидер Клемънт Атли. Консерваторите в хода на избирателната кампания се опират предимно на своите военни победи, а техните опоненти говорят за бъдещето. Предизборната кампания на Атли така и се нарича –„Да погледнем бъдещето в лицето“. Тя обещава да създаде във Великобритания държава на „всеобщото благоденствие“ в съответствие на идеите на демократическия социализъм.

Лейбъристите подкрепят запазването на въведения във военно време държавен контрол над икономиката, национализацията на най-важните отрасли на промишлеността, транспорта и Английската банка, а също така и укрепване на съюза със СССР. В резултат те получават мнозинството в Камарата на общините, формират правителство и се опитват да осъществят своите предизборни планове, сблъсквайки се с противодействието на консервативната камара на лордовете. Въпреки това до 1947 г. Атли успява да национализира, например, железопътния транспорт, електроенергията и въгледобивната промишленост.

В следвоенна Франция управляват не лейбъристите, но местната комунистическа партия има сериозно влияние в политиката. Движението на съпротивата действа и се управлява при активното участие на ФКП, комунистите играят основна роля в Парижкото въстание от 1944 г. Към компартията в тези години се присъединяват много световни знаменитости, включително и Пабло Пикасо. След освобождението на Франция комунистите влизат в правителството на Дьо Гол и към края на 1945 г. броят на членовете на ФКП е от повече от половин милион души. На октомврийските избори в Националното събрание през тази година комунистите получават първо място – 26,2% от гласовете и най-голямата фракция. При това второ място и резултат от 23,4% получават социалистите на Френската секция на Работническия интернационал.

В Италия комунистическата партия играе водеща воля в антифашисткия Комитет за национално освобождение, а през 1944-1945 г. става най-голямата политическа партия на страната – нейната численост достига близо два милиона души. Както и в случая с Франция, представителите на ИКП влизат в следвоенното правителство. А на парламентарните избори от 1948 г. получават повече от 30% от гласовете.

В Ялта страните-победителки, разбира се, се договарят за разделяне на сферите на влияние. Само че западната сфера на влияние сама се дърпа изпод англосаксонския контрол и явно е привлечена от Съветския съюз. Толкова е голям престижът на СССР и на комунистическата партия, заради това, че изнасят на своите плещи тоталната война и освобождават Европа от фашизма.

Това е сериозна заплаха, за която без заобикалки говори във Фултън Уинстън Чърчил, давайки началото на Студената война.

Ненапразно нашите „чуждестранни партньори“ прекарват 70 години, за да изчистят от паметта на европейците тези страници от историята и да преобърнат дотолкова тяхната представа за миналото, че в ЕС да приравнят комунистическата и фашистката идеологии. „Планът Маршал“ е първата крачка в тази насока.

Как се ражда Европейският съюз

На пръв поглед, „Планът Маршал“ предлага на страните от Западна Европа финансова помощ, отчитайки при това интересите на самите САЩ. Т.е той представлява вариант за взаимноизгодно икономическо сътрудничество. Именно така говори за него в своята реч в Харвардския университет на 5 юли 1947 г. държавният секретар на САЩ Джордж Маршал. Описвайки ситуацията в Европа той заявява:

„Фермерите винаги са произвеждали хранителни продукти, за да ги обменят с жителите на градовете за други потребности от живота. Това разделение на труда е основата на съвременната цивилизация. В момента то се намира под заплаха. Градовете и градските отрасли на промишлеността вече не произвеждат необходимите стоки, за да ги обменят за продоволствието на фермерите. Има огромен недостиг на суровини и гориво. Машините, както вече казах, не са достатъчно или са напълно износени. Фермерите не могат да намерят необходимите им стоки в продажба. Междувременно хората в градовете се нуждаят от храна и гориво, в някои области на Европа броди призракът на глада. Затова и правителствата са принудени да използват своите бюджетни пари и кредити, за да закупят стоките от първа необходимост зад границата… Истината е това, че през следващите три или четири години потребностите на Европа от чуждестранно продоволствие и други най-важни продукти – основно от Америка, дотолкова ще превишат нейната настояща платежна способност, че ще е необходимо да ѝ се окаже значителна допълнителна помощ, или тя ще се сблъска с много сериозно изостряне на ситуацията в икономическата, социалната и политическата области“.

Т.е. на страните от Европа трябва да им се дадат пари, за да могат да купуват стоки от Америка. Класическа политика, която позволява да се създават работни места в САЩ и в крайна сметка да се върнат изразходваните пари.

По-малко от година по късно, на 3 април 1948 г., в САЩ е приет законът „За оказване на икономическа помощ на чуждестранните държави“, определящ конкретното изпълнение на „Плана Маршал“. В съответствие с този закон, във всяка страна участник в плана се назначава специална мисия за изясняване на потребностите и разпределяне на парите. Специалният представител, координиращ работата на всички мисии, се разполага в Париж.

Икономическото списание United States News and World Report през 1948 г. с радост пише „Администраторът по привеждането на практика на тази програма … може, например, да каже на Франция дали е нужно да възстановява железопътните си линии или да подобрява магистралите . Той може да реши въпроса за това дали следва да механизира фермите си…“ и т.н.

При това законът иска от страните участници в Плана да проведат „финансови и валутни мероприятия, необходими за стабилизацията на паричното обръщение“, колкото се може по-скоро да балансират бюджета и да отстранят митническите бариери, за да „поощряват и облекчават разширението на обмена стоки и услуги помежду си“.

По този начин, „Планът Маршал“ създава от страните в Западна Европа икономически блок. Който след 1951 г. и приемането на закона „За взаимното осигуряване на сигурността“ започва да се формира като военен блок.

Още на 12 юли 1947 г. в Париж се събират представителите на 16 страни от Западна Европа за обсъждането на „Плана Маршал“. В последствие на основата на Парижката конференция възниква Комитет по икономическо сътрудничество за координация на усилията по изпълняването на Плана. А от него израства Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Т.е., в крайна сметка, на Евросъюза.

„Законът за „Оказване на помощ на чуждите държави“ няма прецедент в световната юридическа практика: това е закон приет от законодателните органи на една страна, но имащ сила за други, формално суверенни държави“, пишат по този повод в СССР.

Цената на суверенитета

Едно от условията за присъединяване към „Плана Маршал“ е извеждането на комунистите от състава на правителствата. И във Франция, и в Италия представителите на компартиите принудително напускат правителството. Но с това политическият натиск от страна на САЩ не се ограничава.

Съгласно американския закон от 3 април 1948 г. администраторът по осъществяването на „Плана Маршал“ е упълномощен да прекратява действието на програмата за конкретните страни , ако, според него, тази страна „не изпълнява подписаните от нея споразумения“. Има и подобна точка: администраторът има право да прекрати оказването на помощта по всяко време, ако това „повече не отговаря на националните интереси на САЩ“.

По този начин икономическата помощ открито се обявява за инструмент за предвижване на американската политика на територията на Западна Европа. На едната страна на везната стоят огромни пари, толкова необходими за разрушените икономики, а другата – необходимостта да се следват интересите на САЩ под строг надзор на американските администратори.

През 1948 г. в Италия е разгърната мощна антикомунистическа кампания, в която са въвлечени много политически и обществени сили, включително и църквата. Те получават пряката подкрепа на посолството на САЩ, което не е странно – в навечерието на изборите в самият Маршал в италианския парламент пряко заявява, че в случай на победа на комунистите, финансовата помощ за страната ще бъде прекратена. Изборът между парите и демокрацията става конкретен както никога.

Има ли алтернатива „Планът Маршал“?

Безалтернативността на „Плана Маршал“ за възстановяването на разрушените от войната икономика и до ден днешен остава под съмнение.

Страните от Източна Европа преживяват този сложен период, опирайки се на друга икономическа система. Самостоятелно осъществява следвоенното си възстановяване и Франкистка Испания, която не е включена в американския план.

Без съмнение, сериозното финансово подхранване изглажда за Западна Европа много остри ъгли и позволява тя да достигне до високите стандарти на живота за най-кратки срокове. Но цената на тези процеси е фактическото превръщане на западноевропейските страни в американски доминиони.

Превод: Поглед.инфо

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител