Облечен в черно и подготвяйки гмуркачите, които вдигат циповете на неопреновите си костюми, Йоргос Сарелакос прилича на участник в гръцка военноморска операция срещу контрабандисти например. Но не е. Сарелакос и другите четирима доброволци-водолази имат предизвикателна мисия - да почистят пластмасовите отпадъци от морското дъно, които задушават живота под водата, разказва "Катимерини".

Затопляне с още 4.5 градуса - и Амазония почти изчезва

В силния дъжд те се борят да се измъкнат от скалите по протежение на брега на юг от Атина, предпочитан от всички, които търсят приятно място за плуване.

"Повечето плажове са чисти, защото общините се грижат за тях. Но големият проблем е на морското дъно. Това е боклукът", каза Сарелакос.

През януари Европейският съюз стартира голяма кампания за намаляване на пластмасовите отпадъци в 28-те държави-членки. Гърция започна своя 12-годишна програма заради сериозните проблеми: тревожно висока степен на потребление на пластмаси за еднократна употреба, липса на система за управление на отпадъците, до голяма степен пренебрегвана заради проточилата се вече почти десетилетие финансова криза и не на последно място, най-дългата крайбрежна ивица в ЕС - почти двойно по-голяма от тази на Индия.

Призив от Джеръми Айрънс: Да спасим водата, която пием, от пластмасата!

В рамките на един час Сарелакос и спътниците му, облечени в каучук, вдигат големи купчини боклук от дъното, предимно стари гуми, овързани с въжета. Един любопитен делфин инспектира работата им, преди да се отдалечи към близката ферма за риба. "Всичко това е смърт за морския живот. Това е проблем, с който повечето хора не са съвсем наясно", казва Сарелакос.

В изследване от 2015 г. изследователи са набелязали пет крайбрежни зони в източното Средиземноморие и са открили, че 60% от откритите морски отпадъци са в Сароническия залив, на границата с гръцката столица (пристанището Пирея). 95 процента от този боклук е пластмаса, голяма част от която е за еднократна употреба - като торби от супермаркети или бутилки от вода и безалкохолни напитки.

Galaxy S6: Край на пластмасата

ЕС планира да направи всички пластмасови опаковки на пазара рециклируеми до 2030 г. и настоява държавите-членки да използват пластмаси за еднократна употреба, а потребителите - не повече от 40 леки пластмасови торбички годишно до 2025 г.

Няколко държави вече са увеличили тази цел: финландците използват средно само четири пластмасови торбички годишно. Но за гърците, свикнали да пият кафе от пластмасови чаши, да използват пластмасови сламки и будки за студени напитки на всеки ъгъл, това е станало част от начина им на живот. Те използват 296 пластмасови торбички годишно, според Европейската комисия, но според местни проучвания броят им е дори по-голям.

Гръцките магазини започнаха да таксуват за пластмасови торбички от 1 януари - не особено голяма стъпка за страна, която все още е силно зависима от електроцентрали, захранвани с въглища, и която редовно е глобявана заради големия брой нерегламентирани сметища за боклук.

Само 16% от отпадъците се рециклират в Гърция, в сравнение със средно за ЕС 44%. Почти всичко останало е погребано в кофите за боклук. (Според български проучвания, в България се рециклират близо 32% от отпадъците.)

Във Фили, най-голямото депо в страната в покрайнините на Атина, булдозерите непрекъснато преработват планините боклук в хълм. Неспирният поток от камиони за боклук се координира от високоговорител, а влизането им ескортират ята чайки, готови да се нахвърлят на новия боклук.

Екологът Йоанна Капсимали е друг доброволец-водолаз. Тя казва, че е невъзможно да се съхранява цялата пластмаса в депото.

"Пластмасата е най-трудният материал, като се има предвид химическият му състав", каза тя, отбелязвайки, че е толкова лека, че вятърът често носи отпадъците към морето. "Това се случва с доста голямо количество (от пластмаса) и създава проблеми, защото пластмасата се разпада и се поглъща от риби, птици и други животни". 

Части от боклук, включително капачки за бутилки и запалки за цигари, завършват в стомасите на птици и морски същества, които също често се заплитат в пластмасови мрежи. Някои от тях обаче са късметлии, тъй като им оказват помощ във ветеринарната клиника на Мария Ганоти в Атина. Директорът на гръцката асоциация за грижа за дивата природа наскоро е оказала помощ на ранена чайка.

"Имаме случаи, при които животните са умрели, а при аутопсията откриваме пластмасови изделия в стомаха, обикновено парчета от синтетично въже, което са сбъркали с червей или малка змия", казва Ганоти. "Ако животното погълне голямо парче пластмаса, то не се смила, а заема място в стомаха и в някакъв момент то ще умре от глад".

Според екоактивистите, повечето гърци не са наясно с проблема с пластмасите в страната, тъй като качеството на водите за къпане остава високо в повечето части на страната и по-голямата част от замърсяването не се вижда. Но посетете гръцка брегова линия, която не се използва от плувци, и тази картина може бързо да се промени.

Природозащитниците твърдят, че блатата северно от Атина са застрашени от три бедствия: пластмаси, които морето изважда на брега, торове, използвани от местните земеделски стопанства, и отпадъци от близките фабрики, които съдържат фероникел. Всички тези набези в малката защитена природна местност застрашават близо 200 вида птици, които се намират там, включително ястреби, чапли и зеленоглави диви патици.

На тричасова акция на доброволци и общински работници малка ивица на брега на блатото беше почистена от пластмаси - включително 3476 пластмасови бутилки и 549 пластмасови торби. Испанският доброволец Фран Варгас също се присъедини към екипа, копаейки в пясъка с ръце, за да извади заровени пластмасови торбички. Почти всичко, което намери, беше пластмаса за еднократна употреба.

"Ние знаем, че колкото и боклук да събираме, винаги ще е малка част от това, което се случва в морето. Това е голям, голям проблем и трябва да спрем - сега", казва Варгас.