Сивият кардинал на Европейската комисия. Чудовището от Берлемон*. Брюкселският Распутин. Всички тези определения се отнасят за Мартин Зелмайер – новият генерален секретар на Еврокомисията. И въпреки че постът му предполага основно бюрократична работа, назначението му предизвика скандал в Брюксел.

Евродепутати поискаха оставката му, а председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че ако Зелмайер си тръгне, той си тръгва с него. На всяка пресконференция в Берлемон, независимо по каква тема е, журналисти питат за аферата “Зелмайер“…

Защо Зелмайер е толкова спорна и едновременно толкова важна фигура?

През февруари на изненадваща пресконференция Юнкер обяви, че колегиумът на комисарите е избрал шефа на кабинета му за генерален секретар на Еврокомисията.

Сивият кардинал на Еврокомисията

По принцип назначаването на който и да е генерален секретар на ЕК никога не е голямо събитие за медиите извън тези, специализирани в отразяването на работата на ЕС. Висшият административен пост вълнува най-вече евробюрократите или дипломатите от страните членки, които искат да знаят как да прокарат своите интереси в Еврокомисията.

Назначението на Зелмайер обаче предизвика буря. И то не само в медиите, а и в евроинституциите.

Защо е целият този шум?

На 21 февруари колегиумът на комисарите се събира, за да вземе решение кого да назначи за заместник-генерален секретар на Еврокомисията. Единственият кандидат е Зелмайер след като единственият му конкурент мистериозно се е оттеглил. Минути след като е утвърден от 28-те комисари за поста, Юнкер информирал колегите си, че тогавашният генерален секретар Александър Италианер се оттегля. Председателят на Еврокомисията заявил, че иска Зелмайер да заеме мястото му.

Комисарите са помолени да вземат решение веднага, а минути по-късно близо 1000 журналисти са получили имейли с покана за извънредна пресконференция, пише Жан Катремер в британския в. “Спектейтър“ като се позовава на един от еврокомисарите, пожелал анонимност.

До средата на март обаче тези детайли не са известни. А когато започват да изтичат данни за съмнителното назначение, скандалът обхваща другите евроинституции.

Аферата “Зелмайер“ предизвика гнева на евродепутатите, които организираха дебат по темата.

“Назначението беше извършено точно по правилата и в духа на демократичните ценности на европейските институции“, заяви бюджетния комисар Гюнтер Йотингер на изслушването. “Зелмайер не е чудовище, не е дори партиен член. Дайте му шанс, моля ви, дайте му шанс. Оставете го да си върши работата. Разбира се под вашия строг контрол.“

Членовете на Европарламента обаче не останаха доволни от чутото.

“Начинът по който Мартин Зелмайер е избран дискредитира всички европейски институции. Ако тази процедура е проведена по правилата, правилата трябва да бъдат променени“, каза евродепутатът от Зелените Свен Гиеголд.

Зам.-председателката на групата на АЛДЕ Софи инт Велд заяви,че нейните съпартийци ще свалят подкрепата си от комисията на Юнкер, ако Селмайер остане на поста си.

“Сцената на 28 висши политици, избрани да ръководят организация, разпростираща се на цял континент, които се оставят бюрократ да ги води за носовете, ме оставя безмълвна“, каза тя. “Комисията трябва да избере кое е по-важно – репутацията й или кариерата на Мартин Зелмайер. Двете неща са несъвместими.“

Бюджетната комисия на Европарламента започна разследване на процедурата по назначаване на Зелмайер за генерален секретар на Еврокомисията. Когато то приключи, евродепутатите ще гласуват резолюция, която да поиска Юнкер да освободи Зелмайер и да се проведе нова процедура. Тя обаче не е обвързваща и е малко вероятно да постигне нещо. Както самият председател на Еврокомисията е казал пред евродепутати от Европейската народна партия (ЕНП) според “Политико“, “ако Мартин си тръгне, тръгвам си и аз“.

Защо Зелмайер е толкова важен за Юнкер?

Новият генерален секретар на Еврокомисията е близък приятел на Юнкер още преди той да поеме управлението на институцията. Зелмайер ръководи кампанията му, след което е назначен за ръководител на кабинета му.

Основната му задача на новия пост ще бъде да подсигури осъществяването на политическите цели на близкия си приятел.

Приоритетни области за тандема са миграцията, дигиталният пазар, енергийният съюз и регулациите за защита на личните данни. Германецът е убеден федералист и ще отговаря за връзките между Комисията и другите европейски институции. А още преди скандала към него имаше резерви както от страна на Съвета на Европейския съюз, така и от Европарламента.

Правителствата на 27-те не винаги споделят ентусиазма на тандема Юнкер-Зелмайер по ключови инициативи. Желанието за по-тясна интеграция между страните членки съвсем не е споделяно от всички, но е сред приоритетите на германския адвокат, който дори е застъпвал тезата за Съединени европейски щати.

Той стои зад различни идеи за засилване на ролята на брюкселската бюрокрация и затова често е обвиняван от дипломати на страните членки, че се опитва да извърши преврат и да промени баланса на силите между различните институции на ЕС.

Зелмайер не само налага дисциплина сред администрацията, така че тя плътно да следва политическите приоритети на Юнкер, но и често влиза в конфликти, който излизат извън тесните му задължения.

Предишният български еврокомисар Кристалина Георгиева не се разбира със Зелмайер, припомня “Капитал“. Въпреки че публично никога е било ясно за какво точно са били конфликтите между двамата, спекулациите са основно за подхода на преговорите с Великобритания, както и за решението да се наложи квотно разпределение на бежанците във всички страни членки.

"Чудовището" на Юнкер преследва Великобритания

Зелмайер често е обвиняван от британските медии, че се опитва да унижава Великобритания, за да отмъсти за решението на страната да напусне ЕС.

Като генерален секретар на ЕК, Зелмайер ще продължи да бъде ключова фигура дори след приключването на мандата на Юнкер догодина. И дори следващият председател на Комисията да реши да го освободи от длъжността му, той най-малкото ще бъде мост между сегашната и бъдещата Еврокомисия с ключовата задача да запази наследството на Юнкер.

*Берлемон - сградата на Еврокомисията в Брюксел.