Имаше ли договорът с РСК „МиГ” реална алтернатива?

Преди две седмици Министерство на отбраната (МО) заяви, че сключва рамково споразумение за логистична поддръжка за изтребителите ни МиГ-29 с руската държавна компания РСК „МиГ”. В светлината на изострените отношения между НАТО и Русия това решение изглежда малко странно.

Но има ли то някаква реална алтернатива или правителствените действия в областта на отбраната от последните години не оставят друг избор на МО?

Най-лесно е да се каже, че българските МиГ-29 трябва да бъдат заместени с нов, модерен многоцелеви изтребител, който да отговаря на стандартите на НАТО. И в последните 14 години девет редовни и служебни правителства са заявявали желанието си да реализират този проект за превъоръжаване. Но само с добри намерения не става.

Кабинетът „Борисов 2” стигна най-далеч, като през декември 2016 г. стартира конкурс за избор на нов боен самолет. През април 2017 г. експертната комисия стигна до заключението, че офертата за новопроизведени Gripen C/D е най-добра, но до договор не се стигна.

След вътрешнополитическо напрежение и явен външен натиск, 44-тото Народното събрание реши през октомври миналата година, че процесът на избор е бил компрометиран и препоръча фактическият му рестарт.

От тогава се чака процедурата да бъде подновена, но с различни извинения (дали ще става въпрос за неразбории около ДДС-то, евентуална покана на нови страни за участие или оправдание с бавене на другите големи проекти за превъоръжаване) това така и не е станало. Прочие, поредният срок даден от военния министър Красимир Каракачанов е края на април за вкарване на инвестиционния проект за обсъждане в Министерски съвет.

Новият изтребител обаче не е панацея за скъсване на отношенията във военната сфера с Русия. Или поне не е бърза панацея. При нормално вървящ процес от даването на зелена светлина от страна на МС и Парламента до подписване на договор с избрания победител ще минат около две години. Ще изминат още две – три години за производство на изтребителите и поне година за усвояването им или общо пет – шест години от момента, в който правителството одобри инвестиционния проект.

Ами Полша?

Полската авиационна индустрия има възможности за поддръжка на МиГ-29 и това е факт с който е запознат почти целия народ, след истериите по темата през 2015 г. Но може ли България да разчита изцяло и само на полска поддръжка?

Краткият отговор е „не”, но си струва да се отдели повече време на темата.

През ноември 2015 г. българският Парламент ратифицира договорът за ремонт на шест двигатели РД-33 предназначени за МиГ-29 в Полша. Стойността му бе малко над €6 млн. Договорът трябваше да е първа стъпка от преминаването към поддръжка на българските изтребители в полските авиационни заводи.

В следващите 14 месеца, в които кабинета „Борисов 2” бе на власт, не се случи нищо такова. Повече договори с Полша не последваха, а вместо това МО, тогава под ръководството на Николай Ненчев, реши да пуска обществени поръчки за доставка на нови двигатели, кутии на самолетните агрегати КСА-2 и резервни части.

През февруари 2016 г. тогавашният заместник-министър на отбраната Димитър Кюмюрджиев изплю камъчето и в едно телевизионно интервю призна, че Полша няма свободен капацитет за поддръжка на българските МиГ-29, което налага търсенето на резервни части от други източници.

В края на лятото на 2016 г. в откровения по темата се впусна и Румен Радев, който тъкмо бе подал оставка като командир на ВВС. Радев тогава каза, че пред сключването на нови договори с полските заводи има почти непреодолими правни и технически пречки, а те самите нямат неограничени възможности за работа с външни клиенти.

Някъде по това време и премиерът Борисов се включи в какафонията и нарече сключения вече договор с Полша за ремонт на двигатели „глупост”, но не даде аргументация за определението си.

Само преди няколко седмици сегашният военен министър Красимир Каракачанов даде нова трактовка на събитията от тогава.
„Ненчев много добре знае, че след като ремонтирахме шестте двигателя в Полша, самите поляци отказаха да продължат, защото те купуват резервни части от Русия, а руснаците ги заплашиха, че ще им ги спрат, защото извършват тази дейност по нашите двигатели без да имат лиценз”, обясни на 16 март в ефира на bTV министър Каракачанов.

Каракачанов стигна до тези откровения след като няколко дни бе подложен на тежък „обстрел” от бившия военен министър Николай Ненчев и формации от дясното политическо пространство.

Струва си да се отбележи, че за момента министърът, който е дал най-много пари на Русия за поддръжка на МиГ-29 в най-новата история е именно земеделецът Ненчев. През ноември 2016 г. МО сключи два договора – единият за доставка на 10 двигателя РД-33, а другият за седем кутии на самолетните агрегати КСА-2. И двата договора бяха с българската фирма „Авиостарт” ООД, която играеше посредническа роля и фактически представляваше руската компания РСК „МиГ”. Стойността на двата договора бе малко под 65 млн. лева.

Къде забравихме „Авионамс”?

През януари 2016 г., докато наблюдаваше полет на български МиГ-29 задвижван с ремонтирани в Полша РД-33, министър-председателят Борисов обеща, че цялата българска военна авиация ще се поддържа в авиоремонтния завод „Авионамс”, който държавата ще си върне обратно.

Процесът по национализацията на завода, който бе част от срутилата се бизнесимперия на банкера Цветан Василев, се проточи чак до май 2017 г. Точно, когато кабинета „Борисов 3” вече бе забравил, че кабинетът „Борисов 2” обещаваше ремонта на МиГ-29 да се прави в „Авионамс”.

В исторически план „Авионамс” (преди известен, като ТЕРЕМ „Георги Бенковски”) никога не са усвоявали ремонта на МиГ-29 в пълния му обем, въпреки един печален опит от 90-те години на миналия век. Реално в завода са ремонтирани няколко броя РД-33 в края на 90-те, а преди 8 – 10 години там се извършваха мероприятията по преминаване на експлоатация по техническо състояние и възстановяване на летателната годност на 16-те български МиГ-29, но заводът бе подизпълнител на РСК „МиГ”, предоставящ хангари и определена техническа помощ.

Теоретично е възможно част от поддръжката на българските МиГ-29 да се извършва в „Авионамс”, но за да се стигне до това, трябва да се инвестира не малко в машини, обучение на кадри, лицензи и „ноу-хау”. Като всичко това трябва да дойде от Русия. От там ще се чакат и резервните части използвани за тези ремонти.

Но най-важният въпрос е, има ли смисъл в подобни сериозни инвестиции за изтребител, чийто жизнен цикъл отива към своя край?

Сценарият с отказ от изтребителна авиация

Разбира се, възможно е България да заяви, че спира всякакви взаимоотношения с Русия по въпросите за поддръжката на МиГ-29, каквито гласове отчетливо се чуват. И това неминуемо ще доведе до спирането на полетите с тях след няколко месеца.

Най-непосредственият ефект от оставането на България без изтребителна авиация ще е спирането на носенето на дежурство по мисията „ер полисинг” в рамките на интегрираната система за ПВО на НАТО. А това ще принуди страната ни да поиска помощ за извършване на тази задача от съюзна държава. Дали това ще се случва безплатно или не, е съвсем отделна тема.
Политическите ефекти от едно такова нещо ще са убийствени и правителството ще понесе сериозен удар по рейтинга си. Със сигурност Каракачанов няма да иска да остава в историята, като министърът, който сложи кръст на изтребителната авиация на България, което изначално ще направи стигането до такова решение, практически невъзможно.

Друг негатив от подобно действие ще бъде факта, че България, която и без това е консуматор на сигурност в НАТО, ще стане още по-голяма тежест за Алианса. Въпреки, че преди почти четири години в Уелс бе взето решение за скъсване на зависимостта от Русия във военната сфера, днес НАТО примижава за подобни зависимости, които все още са доста често срещани в Източна Европа в името на поддръжането на някакъв военен капацитет.

Да не говорим за загубата на изтребителните ни пилоти, в чиято подготовка са влагани десетки милиони.

Следва на стр. 2

---

От стр. 1

Забравихме ли санкциите?

Темата със наличието на санкции от страна на ЕС към Русия често изплува, когато се говори за поддръжката на българските МиГ-29 чрез Русия, но там дяволът далеч не е толкова черен, колкото се представя.

Основните ограничителни мерки срещу Русия във връзка с кризата в Украйна бяха наложени с Решение 2014/512/ОВППС на Съвета на Европейския съюз, публикувано в Официалния вестник на ЕС на 31 юли 2014 г.

Член 2, параграф 3 на въпросното решение забранява вносът, покупката или превозът от Русия на оръжия и свързани с тях материали от всякакъв вид, включително оръжия и боеприпаси, военни превозни средства и оборудване, паравоенно оборудване, както и резервни части за тях, от граждани на държавите членки или чрез използването на плаващи под тяхно знаме кораби или техни въздухоплавателни средства.

Формално това би направило невъзможно сключването на договори за техническа поддръжка на военна техника, с която разполагат в страните членки на ЕС. Тъй, като това би било пагубно за поддръжката на отбраната и сигурността на част от страните на Съюза, въпросното решение оставя вратичка за сключването на такива договори.

Ето какво гласи Член 2, параграф 4 в най-новата ревизия на санкциите на ЕС от 4 декември 2014 г. (Решение 2014/872/ОВППС):

„Забраните по параграфи 1, 2 и 3 не засягат изпълнението на договори, сключени преди 1 август 2014 г., или на акцесорни договори, необходими за изпълнението на такива договори, както и предоставянето на резервни части и услуги, които са необходими за поддръжката и безопасността на наличния капацитет в рамките на Съюза.“

Съвсем отделен е въпроса със санкциите от страна на САЩ.

На 27 октомври 2017 г., администрацията на президента Доналд Тръмп публикува списък с 33 компании от Русия, на които се налагат санкции съгласно одобреното на 28 юли с почти пълно единодушие решение на двете камари на Конгреса. Срещу повечето вече действа американско ембарго, а сред добавените имена сега попада и РСК "МиГ”.

Особеното в този случай е, че самото присъствие на компаниите в списъка не означава автоматично въвеждане срещу тях на санкции. Активите им няма да се замразяват в САЩ (това вече е направено за повечето по силата на предишно ембарго) и се забраняват само "съществени транзакции", а не тотално прекратяване на бизнеса с тях, а имената от списъка няма автоматично да попадат в забранителния списък на финансовото министерство на САЩ, което прилага санкциите.

Който е вършил такъв "съществен" бизнес с изброените юридически лица след 2 август 2017 г. (денят, в който Тръмп подписа закона и той влезе в сила), подлежи на потенциални санкции от 29 януари 2018 г.

Държавният департамент на САЩ разяснява въпроса "Подлежат ли на санкции съюзнически или партньорски държави, закупили руско въоръжение, резервни части и свързаните с това доставки?" по следния начин:

„При прилагането на санкциите, Държавният департамент отчита важността на единството и координацията с нашите съюзници и партньори по тези въпроси. Законът за санкциите отчитат тази важност и съобразно с предишните санкции ще продължи да се търси продължаването им с европейските и други важни нации. Там, където е възможно, САЩ възнамеряват да работят с партньори и съюзници, за да им помогнат да идентифицират и избегнат включване в потенциално попадащи под санкциите дейности, като в същото време подсилваме военните способности, използвани за колективни отбранителни усилия."

От отговора на Държавния департамент не става кристално ясно дали ще има конкретни санкции за държави, които вършат „съществен бизнес” с руски компании, които попадат в списъка или САЩ ще се ограничат само с дипломатически натиск за избягване на подобни бизнес контакти.

В същото време дефиницията на „съществен бизнес” също е мъглява и реално ще зависи от конкретния случай и неговата оценка от Държавния департамент на САЩ след обсъждане на всички факти и обстоятелства около транзакцията и претегляне на различни фактори. Сред факторите се посочват (но и се уточнява, че обхватът им може и да е по-широк) значимостта на сделката за националната сигурност и външнополитическите интереси на САЩ, естество и мащаб на транзакцията и връзките и значението ѝ за отбранителния или разузнавателния сектор на Русия.

За сега няма явни индикации, че има дипломатически натиск от американска страна за прекратяване на работата с РСК „МиГ” или сигнали, че предстоят някакви санкции спрямо България.

Значи РСК „МиГ” е единствен и най-добър избор?

И да, и не. Сключеното рамково споразумение с руската компания е диктувано от позицията на монополната сила и няма как да мине за изключително изгодно за българската държава. В споразумението например липсва клауза за неустойки, в случай на забавяне на доставките от руската страна. Има и други проблемни моменти, а като цяло работата с РСК „МиГ” може да се оприличи на ходенето на зъболекар – на никому не е приятно, може и да е болезнено изживяване, но най-често то няма алтернатива.

Поддръжката на МиГ-29 няма как да не се определи и като скъпа, но за това предупреждаваше настоящия президент Румен Радев още през 2014 – 2015 г., когато бе командир на ВВС. Тогава той настояваше за бърза покупка на нов изтребител, нещо което почти се получи през миналата година.

Ако настоящата ситуация с поддръжката на българските МиГ-29 бе по-добра и страната ни разполагаше с достатъчно изтребители с достатъчен ресурс, то би било възможно да се подходи по малко по-различен начин и да се търси известна диверсификация в доставките на резервни части, чрез работа с Полша (в рамките на нейния ограничен капацитет за външни клиенти), но дори и в този сценарии не просто нямаше да се мине без РСК „МиГ”, а и компанията пак щеше да взима лъвския пай от работата по нашите изтребители.

Горчивата истина е, че в последните 10 – 15 години бойната ни авиация става жертва на честите хаотични действия на поредното правителство, свързани с променящи се планове, приоритети и финансови възможности. Резултатът днес е налице – единствената алтернатива на работата с РСК „МиГ” е спирането на полетите с изтребителната авиация. Действие, което няма да донесе никакви позитиви.

Темата с поддръжката на МиГ-29 се превърна в своеобразна политическа дъвка, която периодично се разтяга в публичното пространство. Зависимостта на България от Русия в областта на изтребителната ни авиация е практически 100%, но тази зависимост е нищо в сравнение с критичната ни зависимост в енергетиката, за която сякаш се говори в пъти по-малко.

Единствената истинска алтернатива на поддръжката на все по-остаряващите МиГ-29 от състава на българските ВВС е покупка на нов многоцелев изтребител. Действия, което не трябва да се бави, но и което трябва да се осъществи по най-добрият начин, защото от него зависят отбранителните ни способности в следващите 30 – 40 години. Дали кабинетът „Борисов 3” наистина иска да инвестира в нови бойни възможности за българските ВВС, предстои да видим.

-------------

Авторът е главен редактор на списание Аеро - най-авторитетното българско издание в областта на авиацията. Текстът е написан специално за OFFNews

Прочети цялата новина https://offnews.bg//analizi-i-komentari/imashe-li-dogovorat-s-rsk-mig-realna-alternativa-678201.html

Свързани новини: