Все още има много въпросителни около срещата "ЕС-Западни Балкани" на 17 май в София.

Това призна днес министърът за българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова. Тя представи постигнатото до момента, когато шестмесечното председателство е вече преполовено.

Въпросителните са поради факта, че част от държавите не са признали Косово.

"Без да сме прекалени оптимисти, вярваме, че в името на реализма и в името на по-доброто бъдеще на Европа накрая ще се намери оптималното решение за това срещата да се проведе, защото тя е в полза на всички", смята Павлова.

Същевременно тя изтъкна, че разбираме напълно позицията на Испания предвид събититията в Каталуня.

На 16 май в София ще заседават лидерите на 28-те държави от ЕС. Срещата е неформална вечеря по покана на Европейския съвет. На нея акцентът ще е дигиталната икономика и дигиталният дневен ред на Европа.

Ще бъде ли бойкотирана срещата на върха ЕС-Западни Балкани

Една от главните цели на България е на срещата "ЕС-Западни Балкани" да се постигне политическо съгласие и да се приеме Декларация от София. С нея лидерите трябва да постигнат съгласие за това, че интеграцията на Западните Балкани минава през свързаността в региона – транспортна, дигитална, енергийна, образователна и културна. Според Павлова това гарантира сигурността, интеграцията и просперитета на този регион.

"Даваме си ясна сметка, че не можем да даваме фалшиви обещания на тези държави за бързо присъединяване, но трябва да им дадем перспектива и ясни послания и подкрепа за пътя напред и това може да стане именно чрез посланието за свързаност и сигурност, мир и стабилност в региона", каза министърът на европредседателството.

"Тази Декларация от София трябва да бъде придружена от план за действие, който да начертае коридорите и конкретните стратегически транспортни инфраструктурни проекти, по които ще се работи в следващите 10-15 години, за да може тази свързаност да бъде факт", допълни тя.

Най-важната тема, по която са работили 4 председателства, е реформата на системата за убежища, или Дъблинския регламент. Това всъщност е пакет от 7 регламента, които трябва да бъдат приети, ако се говори за защита на външните граници, за подобряване на системата за убежища, подобряване системата на контрола на границите, синя карта и като част от системата за проверка и интеграция.

"Това, с което изключително много се гордеем, е напредъкът, който успяхме да постигнем", заяви Лиляна Павлова.

Тя изтъкна, че българското председателство е предложило нов подход и нова философия в темата за реформата на общата европейска система за убежища. Благодарение на това се надяваме, че което се надява на 28 и 29 юни, когато е Европейският съвет, лидерите да успеят да намерят търсения вече пето председателство консенсус и компромис как дабъде реформирана системата, за да бъде тя и справедлива, и солидарна.

Председателят на ЕС - големият отсъстващ за Истанбулската конвенция

Вторият важен пакет е многогодишната финансова рамка. Тя няма да приключи по време на председателството. На 2 май се очаква проектът за нея и са планирани поредица срещи с фокус кохезионна политика, обща селскостопанска политика и темата с дигиталния дневен ред и отделния бюджет за единен цифров пазар.

Българското председателство особено се гордее с проведените през тези три месеца триалози, стана ясно от отчета на Павлова.

"Успяхме да проведем 64 триалога. Това е най-голямото предизвикателство за всяко председателство, защото това е моментът, в който след постигане на решение на ниво съвет, който председателстваме, да представляваме съвета в Европейския парламент, в тристранните срещи, на които постигаме вече съгласие за приемането на законодателството в Европейския парламент", изтъкна министърът.

Някои от тези триалози продължавали до 3-4 часа през нощта.

Друга голяма българска гордост е, че сме успели в тези месеци да приемем директивата за командированите работници - гореща тема, по която не е имало консенсус.