Първата световна - „Окопната война”  и Втората световна са военно обособени конфликти, както и последвалите ги войни във Виетнам и Афганистан. Студената война е съвсем друг тип конфликт, война на „тихия фронт”. Съревнование,  основано на идеологическата пропаганда, целящо стратегически контрол, центрирано около технологическото съперничество. Но без последващ пряк сблъсък.

Днешните войни са различни, могат да са още по-деструктивни от изброените. Докато световните войни от миналия век, а дори и седемгодишната война, считана от някои историци за първата световна война в човешката историята, са чисто конвенционални военни конфликти, хипотетичната трета световна война няма как да е такава. Обхватът на военните действия в настоящето се разпростира много отвъд бомбардировките и пехотната офанзива. Войната е във всяка държава, във всеки град, всяка къща, на всеки екран.. война за всеки един човешки живот. Психологично-интелектуална война, целяща да повлияе на общественото настроение. Задълбочен контрол над масите, не чрез простата диктаторска пропаганда от времето на XX век. Комплексно вмешателство в личния живот и време, в което идеологическите цели и граници се размиват. Наскоро в Швеция започна открито да се говори за психологичната защита и подготовка на населението ѝ във връзка с растящите подозрения и страх от целенасочена руска дезинформационна кампания. Почти сигурно е, че подобна кампания е свързана с преориентирането на Стокхолм към НАТО.

Руски медии: От войната до мира има два туита

Друго измерение на Третата световна е кибер пространството, а за начало на войната в него неофициално се счита откриването на вируса “Stuxnet” през 2010 година и кибер атаката над Иран. Стъкснет е най-комплексният зловреден софтуер, разработван някога, който имаше за цел да порази иранската ядрена програма, таргетирайки ядрената централа на Иран, наред с водопроводите, газопроводите, телекомуникационните мрежи на страната и т.н. Според Ню Йорк Таймс, червеят е разработен съвместно от щатското и израелското разузнаване, подпомагани от службите на Германия и Великобритания. След атаката Иран отправи призив към всички „компютърни бойци” по света да отвърнат на удара, с което се смята, че бе даден старта на кибер войната на глобално ниво. Според експерти от Мосад, призивът на Техеран е събрал най-голямата хакерска армия в историята.

В момента тече т.н. Втора студена война, за чието начало се счита кризата в Украйна, като изброените по-горе събития по-горе са пряко сегмент от тази студена война. Моето мнение е, че студената война никога не е свършвала, а просто тихо и постепенно еволюира. Тя тече от години насам, просто никога не е достигала подобен мащаб и публичност.

Нужно е да се абстрахираме от обособения стереотип, наложен в думата „война”, за да разберем какво всъщност би представлявала една Трета световна. Това понятие се преплита с концепцията на студената война, която не е производна от глобален въоръжен конфликт, както е било през XX век. Всичко изброено и казано дотук води към глобален конфликт, макар и да не е породено от такъв, а тъкмо от липсата на такъв.  Информационните и прокси войни предшестват този конфликт. Определеното статукво от XX век е почти изтрито и се наблюдава тенденция към преначертаването на някои граници в Света, рокади в позициите на различни играчи на световната сцена и потушаването на отдавнашни регионални конфликти.

Войните в Украйна, Сирия, Йемен, Либия и т.н. чудесно илюстрират това, за което говорим. Виждаме преначертаването на зоните на влияние из Света и тяхното дестабилизиране, респективно стабилизиране. Подобни локалните войни предоставят уникалната възможност на полюсни държави да си съперничат, без да влизат в пряк конфликт. Това, разбира се, не изключва риска от глобален конфликт, но със сигурност го редуцира. Тези зони са арена за употребата на нови и дори неизползвани досега оръжия от страна на воюващите. Една локална война като тази в Сирия предостави плацдарм за използването на новите китайски стелтове, руски стратегически бомбардировачи, каспийският руски военен флот и т.н. Разбира се, финансовият фактор в подобни локални войни е един от движещите, както би било и при една световна война. Независимо за коя държава говорим, дали ще е Франция, САЩ, Русия, Великобритания или някоя друга световна сила, всяка една от тях има оръжейни и банкови лобита, за които важи ироничното заключение – „Нищо не е по-доходоносно от войната”. Локалните войни са необходимост за оръжейните комплекси с цел печалба, а за държавните управления те носят геостратегически ползи.

2,9 млн. българи смятат, че ще има световна война

Защо е рано да говорим за Трета световна война? Войната в Сирия се считаше за потенциалното родно място на следващия глобален конфликт. От началото ѝ изминаха седем  години и  тя все още остава в рамките на сирийската държава. Докато тези редове, отвсякъде ме заливат известия, че в следващите часове ВМС на САЩ, разположени в акваторията на Средиземно море, ще предприемат масирана офанзива срещу сирийските правителствени сили. Същевременно Москва казва, че ще сваля всяка една ракета, насочена към Сирия, а също и ще отвърне на огъня. И всичко това е много притеснително, но нека не забравяме, че през пролетта на 2017г., Тръмп разпореди изстрелването на близо 60 ракети, насочени срещу бази на правителствените сили. В момента ситуацията е по-различна, но ми се струва, че разликата не е достатъчна, за да породи глобален конфликт, а по-скоро да разпали наново сирийската война, която някои хора лекомислено обявиха за „приключила”. Подобна хипотеза може да съществува, ако предстоящата атака от страна на коалиционните партньори бъде последвана от наземни военни действия. Това е възможно - Западните сили и особено  "либералните ястреби" в администрацията на Тръм искат да ликвидират Асад. Но тук е и разковничето. Ескалация от подобен тип, прерастваща в пряк военен конфликт между западната коалиция и сирийските съюзници, не означава глобален конфликт с намесата на Китай. А в днешния свят, Китай е една много значима и голяма част от света. Смятам, че Третата световна война може да има две лица - с колосална разлика между тях. Война с участието на Китай и такава, в която Пекин запазва неутралитет.  В това е и отговорът на въпроса, защо е рано за Трета световна или поне такава, каквато си я представят масово хората – всички мощни страни в света, изправени в челен сблъсък, оставяйки тотална разруха след себе си. Не че война без Пекин няма да бъде деструктивна, но със сигурност няма да има същите последици за света като цяло, а ще засегне дадени райони от него. Китай не е готов за такъв конфликт в момента и не го иска, дори чисто икономически погледнато. След 13 до 15 години със сигурност Пекин ще има възможност за подобно нещо, но дотогава смятам, че китайската „икономическата дипломация” ще остане в такт. 

Разбира се, обстановката в северната част на Сирия, където турски и щатски сили могат да попаднат в пряка конфронтация не е маловажна, но дори и това да се случи, почти невъзможно е то да доведе до световен конфликт, а просто до сблъсък, ограничен в рамките на НАТО.

Ситуацията между Гърция и Турция е сходна. И в двата случая е преувеличено да се говори за война с мащаб, излизащ извън НАТО, поради две причини. В момента Анкара е полезен ситуационен съюзник за Москва, включително и заради възможността ѝ да пречи на диверсификационният енергиен процес на ЕС, развиващ се в Средиземно море. Но това никак не означава, че Русия е готова да рискува и да влезе във война заради Турция. Втората причина е в психологията на световните лидери. Ако вие сте на мястото на Путин, бихте ли рискували заради държава, попаднала в изолация, която е свършила достатъчно за времето на ситуационния съюз и вече можете да продължите и без нея?

За България развръзката между Турция и САЩ е важна, но е от много по-важно да бъде следена внимателно ситуацията в Егейско море. Както отбелязва американско издание, US Weekly, Егейско море е едно от местата в света, където се помещава изключително много модерна военна техника на толкова малка територия. Десетки бойни кораби, стотици военни самолети и подводници, хиляди артилерийски оръдия. В този хипотетичен сблъсък е много трудно да се предвиди какво ще последва, защото би бил изцяло безпрецедентен. Как ще реагират държавите от НАТО? Ще последва ли окупация от коалиционните сили на НАТО спрямо Турската република, или на Гърция ще ѝ бъде оказана военна помощ, без конфликтът да се разраства? В случай на окупация с цел превенция от продължителна и унищожителна война, каква роля ще изиграе България и доколко ще е засегната? Ако Ердоган скъса каишката, и реши, че “духовните граници”, попадащи в българска територия, трябва да станат и физически, включвайки ни във фиаското, наистина би ни се сторило, че има световна война. Но така или иначе, Турция едва ли би си позволила един подобен сценарий, ако не можеше да разчита на пълната подкрепа на Изтока, което е много невероятно. По-реалистично според мен е пряката интервенция на САЩ и останалите страни от Алианса, стопиращи Турция, която тотално ще изгуби статута си на натовски член. От моя гледна точка, от подобен развой на събитията, НАТО може само да се облагодетелства. Да, Турция е втората военна сила в Алианса, стратегически важна за Пакта, но ако бъде оставена да се разраства паралелно с растящата ѝ ненадеждност - това може да се окаже колосален проблем за европейските държави в дългосрочен план. Необходими са решителни действия спрямо Ердоган, а при конфликт – международна изолация и унищожителни икономическите санкции, които да изправят зависимата турската икономика на предела, поставяйки я на мястото ѝ. Това би било възможност да се изчистят всякакви съмнения между партньорите в Алианса, и да се впери поглед в задаващото се от Изток.

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Даниел Миладинов: "хронично запален" по историята юрист

„Генерация Z“ – с подкрепата на „Америка за България“