Страните от Европейския съюз са издали само за една година 20 979 сини карти на висшисти от страни, които им дават право на работа в него. Те са предимно за наемане в сферата на здравеопазването, високите технологии и науката. От тях 85% са за Германия. България е на осмо място по глад за специалисти и издаване на т.нар. сини карти за работа. И в нашата страна, както в повечето европейски, те са за IT специалисти и инженери предимно от Индия. Дотук нищо извън нормата. Освен факта, че специалистите от трети страни, които се насочват към България, на практика отиват да работят в дъщерни чуждестранни фирми у нас, но не и за български. Истината е, че специалистите, и то добрите, са там, където заплащането е по-високо, т.е. индийските инженери и компютърни специалисти само спят и се хранят в нашата страна. Те се трудят и дават интелектуалния си потенциал за чуждестранни корпорации, които плащат добре, макар и една идея по-малко, отколкото в собствените си страни.

В същото време страната ни все така остава оголена откъм високо образовани технологично и медицински специалисти, които имат потенциал да дадат всичко от себе си за своя работодател, така, както се изисква и се дава навсякъде в развития свят. За разлика от останалите страни от Европейския съюз България е най-бедната, с най-ниски заплати като цяло и с най-лошо осигурена база, която да подпомага работата на кадърните кадри.

Не е тайна, че у нас остават тези от младите хора, които нямат достатъчно добра квалификация, за да заминат в чужбина, или пък шепа юпита, които са успели да се устроят на работа в чуждестранна компания. Малцина са тези, които твърдят, че са все още тук заради единия патриотизъм, но е нищожен броят на тези от тях, които наистина са имали изгодни предложения, но са ги отказали. Всяко друго твърдение е напусто надуване на мускули. Защото при отворените граници сега и възможностите за добра кариера при добро образование и квалификация са неща, които естествено привличат младите хора. И напълно основателно. Защото всеки родител иска добър и достоен живот за своите деца.

Преди години, веднага след промяната, вдовицата на Райко Алексиев – Веса Алексиева, заяви в едно интервю, че за нея родината е страната, която е дала възможност на децата й да растат и да се реализират като достойни хора. Тя имаше предвид Германия, където беше успяла да се измъкне от клещите на режима след убийството на съпруга си. За изказването й я обвиниха за „родоотстъпница“.

Дали близо три десетилетия след това някой ще дръзне да каже, че тя не е права?! Дали някой ще смее да хули и тези, които заминават сега, за да осигурят по-добро бъдеще за децата си?