Наръчник за отразяване на трагедии: Първо сме хора, после журналисти

Днешната катастрофа на магистрала на магистрала "Тракия", при която загинаха 6 души загинаха, а други 20 бяха ранени, за пореден път стана повод за откровено неадекватно медийно отразяване, включително от национални телевизии и всекидневници, претендиращи да са сериозни.

Няма да цитираме абсурдни заглавия и да прилагаме също толкова абсурдни видеа от репортажи не заради криво разбрана колегиалност, а защото във въпросните медии има и достатъчно примери за професионализъм и качествена журналистика.

И все пак е добре да си припомним наръчника за отразяване на трагични събития и инциденти на Асоциацията на европейските журналисти - България, който отпреди година и половина е достъпен за всеки заинтересован от елементарните правила на новинарството на сайта на организацията.

Ето няколко извадки от текста на документа, които са особено важни:

"Журналистите и фоторепортерите са сред първите хора, пристигащи на мястото на трагични събития и инциденти, рамо до рамо с органите на реда, медицинските екипи и хуманитарните организации. Те информират обществото при земетресения, катастрофи, тежки престъпления, терористични атаки. Наличието на огромен обществен интерес не е единствената обща характеристика на този тип събития. Почти винаги те включват работа с пострадали, близки на жертвите и очевидци в състояние на шок, стрес и психологическа травма.

Журналистическото отразяване на трагични събития носи със себе си тежка отговорност, защото има пряко влияние върху съдбите на постра далите и техните близки, обществените реакции и възприятия, а в някои случаи дори върху мерките, предприемани от властите."

..............

Разбирането на понятието травматичен стрес е от ключова важност за репортерите, защото пострадалите от трагични инциденти и техните близки често са в такова психологическо състояние или все още се борят с ефектите от него. Неосъзнаването на този проблем и липсата на емпатия и разбиране към потърпевшите от страна на журналистите може даима тежък и дългосрочен ефект върху живота и здравето на пострадалите – дори и причинен неволно.

................

Очевидците на тежки инциденти, както и хора, съпреживяващи трагедии заедно със свои близки, също са изложени на посттравматичен стрес.

................

Винаги имайте предвид, че интервюирайки потърпевши от трагични инциденти, е вероятно да се сблъскате с хора, изпитващи травматичен стрес или произтичащите от него психологически усложнения. Вашето отношение, въпроси, подбор на думи и дори езикът на тялото Ви може да засили страданието на Вашите събеседници и да влоши психологическото им състояние.

.................

СЪВЕТИ ПРИ ИНТЕРВЮ

• Не предпоставяйте сами дали някой би искал или не да говори с Вас. Хората преживяват травмата по различен начин. Попитайте дискретно потърпевшия, който може да е изгубил близък или да е станал свидетел на ужасна трагедия, дали би искал/а да разговаря с Вас, обяснете защо историята му/й е важна и уважете решението, каквото и да е то.

• Недейте да подлагате търсения от Вас събеседник на натиск, колкото и да Ви е важна историята. На първо място сме хора и после журналисти – никой не е имунизиран от това да преживее нещастие.

• В случай на отказ учтиво оставете контактите си – на човека, с когото искате да разговаряте, или на негов близък. Кажете, че сте насреща, ако някога той или тя се почувства готов/а. Има вероятност човекът да размисли и да Ви потърси по собствена инициатива.

• В случай, че се намирате на място, например пред дома на хора, преживели трагедия, и не сте предупредили за идването си, не влизайте директно с камерата. Позвънете и поговорете със семейството, предупредете, че искате да снимате, и влезте, ако Ви допуснат.

..................

СЪВЕТИ ПРИ ОТРАЗЯВАНЕ НА СЪБИТИЕ

• Никога не забравяйте, че начинът, по който представяте дадено събитие, има директен ефект върху Вашата общност. Изрази като: Ужас, Терор, Трагедия, Кървава драма, Войната по пътищата и др. често са преувеличени, а същевременно засилват чувството на тревога и несигурност в обществото. Бъдете внимателни и обективни и не забравяйте защо сте
в центъра на събитието, а именно, за да съберете и представите най-важните факти.

• Вслушвайте се в себе си. Ако смятате, че публичният интерес не оправдава да гоните окървавен оцелял от трагично събитие с камера и да го засипвате с въпроси, макар и всички Ваши колеги да го правят, недейте.

Журналистическата почтеност и общественото уважение означават повече от моментния рейтинг.

• Внимавайте в подбора на експерти, от които търсите коментар. При кризисни ситуации се появяват всевъзможни кандидат-коментатори, но малко от тях боравят с твърди факти. Разпространяването на сензации и спекулации, макар и изказани от друг, а не от Вас, е вредно за обществото и противоречи на публичния интерес.

• Не се идентифицирайте с властите. Институциите може продължително да повтарят една и съща версия на събитията, но ако имате съмнения и противоречива информация, разследвайте я. Ако властите са отговорни за дадена трагедия, те имат интерес да скрият вината си от обществеността. Вашата мисия е да разберете истината и да я разкажете на Вашата аудитория.

Прочети цялата новина https://offnews.bg//medii/narachnik-za-otraziavane-na-tragedii-parvo-sme-hora-posle-zhurnalist-678639.html

Свързани новини: