„Нашата мисия беше да заглушаваме западните радиостанции“, казва Аса Владимировна Самлиашвили.

Възрастната жена живее тук от 1955 г. А „тук“ е малко село от порутени къщи, със зеещи прозорци, висящо пране и близо 50 семейства жители. Те нямат адрес – кореспонденцията си получават в пощенска кутия № 22. Селото им не присъства на картата, но е известно като „Радиостанция № 5“. Британският телевизионен канал Би Би Си излъчи репортаж по темата.

Всичко започва през 1950-те години, когато Студената война e в бурното си начало. Тогава властите в СССР събират стотина радиоспециалисти от цялата страна и ги изпращат тайно на място, което днес е на територията на Грузия, на 50 км от столицата Тбилиси. Изграждат антените, няколко сгради, цялата необходима инфраструктура и поставят задачата:

„Шшшш... Продължително и силно. Това трябваше да правим“, казва Аса.

Целта е била да заглушават излъчванията на руски език на Би Би Си, Гласът на Америка, Радио Свобода, Дойче веле, Гласът на Израел, радио Ватикана.

„Нарича се „честотен шум“. Беше като шума на ревяща река и правеше невъзможно да се чуе каквото и да било“, спомня си Аса Самлиашвили.

Подобни селища имало на още неизвестен брой места в бившия Съветски съюз. През 1988 г. дейността на всички заглушителни станции е прекратена по време на въведената от Горбачов „гласност“. 30 години по-късно хората продължават да живеят в „Радиостанция № 5". Прехранват се кой с каквото успее да отгледа. Нямат право на социални помощи и пенсии, защото по документи те нито са работили, нито са съществували.

По време на Студената война хората не са напускали селището. Имали са кино и детска градина, както и редовно снабдяване. Били са изолирани и физически, и политически. Получавали заповедите си директно от Москва, а местните власти в Грузинската съветска социалистическа република дори не знаели за тях. След като получили свободата си, хората избрали да... останат.

В годините, когато заглушителите са работели, дори и персоналът не е имал право да слуша чуждите радиостанции. По това време Би Би Си и Радио Свобода излъчват на руски език новините, които държавните медии в комунистическия СССР спестяват.

„Вероятно правителството не е искало да допуска пропаганда и антисъветски думи отвън. И нашите хора нищо не можеха да чуят“, отчита успехите Аса.

Днес в „Радиостанция № 5“ живеят стотина човека, повечето от тях възрастни. Възрастно изглежда и всичко наоколо. Сега най-голямата им цел е да бъдат признати като населено място и да бъдат включени към границите на близкото село Базалети.