Ударите в Сирия подсилват образа на френския президент като човек на действието

Когато в ранните часове в събота френски изтребители полетяха към Сирия, френският президент Еманюел Макрон седеше в командна зала без прозорци под Елисейския дворец. Четиридесетгодишният френски лидер, обграден от висши военни и дипломати, следящи военната операция, беше "спокоен и непоколебим", каза източник от Елисейския дворец.   Решението на Макрон да разпореди френски ракетни удари срещу Сирия заедно със САЩ и Великобритания бележи нов етап в неговото президентство. Това е първият път, когато най-младият президент в съвременната история на Франция, който е на власт от година, използва конституционните си правомощия като върховен главнокомандващ на армията, за да заповяда военен удар.   От избирането си през май миналата година Макрон винаги е горял от желание да демонстрира военната мощ на Франция. Той скъса с традицията, като направи дългото си преминаване по Шан-з-Елизе при встъпването си в длъжност, застанал в открит военен джип.   Макар да е първият френски президент, който нито е служил в армията, нито е карал задължителна военна служба, той се е обличал в униформа на военновъздушните сили и е бил сниман да пристига с хеликоптер на ядрена подводница.   Макрон реши да продължи военните намеси на предишното френско правителство в чужбина - важни операции срещу джихадистите в Западна Африка и "Ислямска държава" в Сирия и Ирак, но не беше предприемал военни действия. Френските военновъздушни сили действат в Сирия от 2015 г., водейки борба с ИДИЛ, но до този уикенд никога не бяха атакували правителствени обекти.   Още преди френските изтребители да се върнат на родна земя, служители от Елисейския дворец горяха от желание да подчертаят, че Макрон пристъпва към "следващия етап" с цялата сила на огромната френска мрежа за чуждестранна дипломация. Служителите обясниха, че Макрон се стреми да използва импулса от ударите, за да продължи да настоява за прекратяване на огъня и "политически процес" в Сирия.   За центристкия президент външната политика означава да тласне Франция към предната линия на сложната и фрагментираща се световна сцена, опитвайки се да разговаря с всички - с особен фокус върху тези, които може да не искат да чуят какво той има да каже.   Смята се, че при управлението на Макрон френската дипломация се стреми да запълни празнините, оставени от по-дистанцирания Тръмп и британската министър-председателка, чието внимание е погълнато от Брекзита. Макрон беше единственият лидер от триото, провел според френски служител откровен телефонен разговор с руския президент Владимир Путин преди ударите и твърд разговор с турския президент Реджеп Тайип Ердоган след това.   Бившият френски външен министър Юбер Ведрин настоя, че ударите са подсилили дипломацията на Франция, показвайки, че на Париж може да се има доверие.   Макрон постави на карта политическата си репутация в момента, когато миналата година обеща, че доказаната употреба на химически оръжия в Сирия лично за него е червена линия. Той ми каза миналото лято: "Когато прокарваш червени линии, ако не знаеш как да се увериш, че те се спазват, избираш да си слаб. Това не е моят избор."   Ръководителят на социологическата агенция "Виавойс" Франсоа Мике-Марти каза: "Като се има предвид, че Макрон се стреми да си изгради ясен политически образ, щеше да му е трудно да не се намеси. Той иска да изглежда като човек на действието, способен да предприема твърди действия там, където предшествениците му не успяха".   През 2013 г. бившият социалистически президент Франсоа Оланд искаше да нанесе удар срещу Сирия заради използването на химически оръжия, но не можа да действа сам, след като САЩ при президентството на Барак Обама не се намесиха.   Мике-Марти обаче каза, че ударите в Сирия са намеса, която е по-трудно да се обясни на френското обществено мнение, отколкото военните действия на Оланд срещу джихадистите в Мали и после срещу ИДИЛ. Мишените на Оланд се смятаха от френското обществено мнение за "абсолютен враг", докато въпросът със Сирия е по-сложен.   Франция - бившата колониална сила в Сирия, се опита да обясни на общественото мнение, че е поразила обектите за производство и складиране на химически оръжия като част от задължението си да защитава международното право. Близо 100 години след като Франция преживя химически атаки на своя земя през Първата световна война, Париж каза, че е действал, за да предотврати още убийства.   Сирия обаче продължава да е огромно предизвикателство за Макрон в труден за него период във вътрешната политика.   Макрон от месеци се сблъсква със стачки на работещите в железопътния транспорт заради значителните промени в националната железопътна система, както и със студентски протести заради новата процедура за прием в университетите. Той настоява, че ще остане непоколебим. Но макар рейтингът му на одобрение да остава общо взето стабилен - около 40 процента, подкрепата му сред по-бедните избиратели и тези от работническата класа намалява, което създава впечатление, че страната е разделена между имащите и нямащите.   Външната политика обаче винаги е била силата на Макрон според социологическите проучвания. Досега анкетите показват, че две трети от френските избиратели одобряват действията му на световната сцена, "дори тези с умерени доходи", каза Мике-Марти.   Макрон нямаше нужда от парламентарна подкрепа, за да удари Сирия, но трябва да уведоми Националното събрание в идните дни и ще се проведат дебати без гласуване. Част от политическата опозиция вече критикува Макрон. Жан-Люк Меланшон от крайната левица нарече ударите "северноамериканска атака на отмъщение и безотговорна ескалация", в която Франция не е трябвало да участва. Крайнодясната лидерка Марин Льо Пен каза, че Франция е пропуснала възможност да покаже, че е "независима сила" на международната сцена.   Политологът Жером Фурке от Френския институт за изследване на общественото мнение каза: "Политическите реакции отразяват усещането, че няма съгласие от едната или другата страна. Това е сложна тема, а ситуацията на място е доста объркана. За да се усложнят нещата, Франция все още е изправена пред съвсем реална терористична заплаха, която оказва влияние върху общественото мнение."   По БТА

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/udarite-v-siriya-podsilvat-obraza-na-frenskiya-prezident-kato-chovek-na-deistvieto-news278007.html

Свързани новини: