Близо 6 000 излишни болнични легла могат да останат без финансиране от НЗОК

Близо 6 000 са излишните болнични легла за активно лечение в страната, става ясно от проекта на нова Национална здравна карта, който беше приет във вторник от специална комисия, председателствана от здравния министър Кирил Ананиев и предстои да бъде публикуван за обществено обсъждане. Изготвянето на нова Национална здравна карта се наложи, след като  като през октомври миналата година предишната беше обявена за нищожна от Върховния административен съд и така паднаха всички законови бариери пред финансирането на ненужни болнични структури. Заради това с бюджета на НЗОК за тази година беше приет частичен мораториум върху финансирането на нови болници, отделения и дейности до приемането на нова здравна карта. Според новия вариант на картата за удовлетворяване потребностите на населението са необходими 32 913 легла за активно лечение, докато в момента у нас са разкрити 38 803 или с 5890 легла над нужното. Направен анализ на здравното министерство дори показвал, че през 2017 г. за осъществяване на медицинските дейности в 28-те административни области са били необходими общо 24 723 легла. Тоест, в окончателния вариант на картата са предвидени над 8000 легла за активно лечение повече, за които НЗОК ще сключва договори с болниците. След приемането на Националната здравна карта касата ще може да упражнява правото на избор с кои лечебни заведения да сключи договори в случаите, когато на територията на дадена област има свръх предлагане на конкретни медицински услуги. “Това ще гарантира ефективно разходване на средства при гарантиран достъп на гражданите до качествена медицинска помощ“, коментираха от министерството. Правилата, по които НЗОК ще отсята с кои лечебни заведения да сключва договори на местата със свръх предлагане, вече бяха публикувани за обсъждане от ведомството в началото на март. Критериите, по които ще се отсяват болниците, които да получат финансиране от НЗОК, дават преимущество за тези, които осигуряват 24-часови дежурства, имат спешни отделения, осигуряват комплексно лечение, т.е. поддържат по-голям брой клиники и отделения в различни специалности, правят повече и по-сложни манипулации, през тях преминават повече пациенти, в това число през почивните дни, имат собствена аптека, лаборатория и др. Наличието на детски отделения също дава преимущество при оценяването на болниците. Наред с това бонус точки ще дава и оценката на пациентите и тяхната удовлетвореност. Селективното договаряне обаче няма да е факт при предстоящото сключване на договорите между НЗОК и лечебните заведения, тъй като тепърва предстои 30-дневно обществено обсъджане на новия проект на Национална здравна карта. След това трябва да бъде приета от Министерския съвет и обнародвана в държавен вестник. В момента у нас функционират над 340 болници, а броят им продължава да расте. Постоянно се разкриват нови лечебни заведения, главно в атрактивните, добре платени от НЗОК специалности като онкология, кардиология и ортопедията, която е примамлива с високата цена на медицинските изделия, които се плащат предимно от пациентите. Новите структури се разкриват главно в големите градове, където така или иначе има насищане с болници, като най-много излишни лечебни заведения има в София, Пловдив и Пазарджик. Дори няколко новоразкрити легла в ново отделение на съществуваща болница вдигат сериозно разходите на здравната каса, тъй като средният разход за едно болнично легло за активно лечение годишно е 32 000 лева.  

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/blizo-6-000-izlishni-bolnichni-legla-mogat-da-ostanat-bez-finansirane-ot-nzok-news278059.html

Свързани новини: