"Ако Радев стане лидер на политическа сила, той ще се пребори с ГЕРБ."

Такава прогноза направи д-р Николай Михайло по "България он ер" след вчерашната лекция на президента Румен Радев пред студенти от УНСС. На въпрос дали е възможно да се създаде нова политическа формация около него, той отбеляза, че е държавен глава на всички българи.

Радев за визитата при Путин, ударите в Сирия и стиропора

Но допълни:

"Ако недоверието в политическото статукво продължи да расте, ще бъдем свидетели на създаването на нови партии и аз ще разбера гражданите."

Според Михайлов "президентът има ясна и определена реч, тя му стои добре, има дарбата да говори къси и ясни езикови изречения. Това стои като нещо изрично, което не търпи възражение, защото е очевидно, а е и произнесено от военен, макар и с мек тон, защото той не е агресивен човек, макар и военен". Психиатърът коментира и критиките, които изказването на Радев получи - основно от зам.-шефа на ГЕРБ Цветан Цветанов и от своя предшественик на "Дондуков" 2 Росен Плевнелиев.

Цветанов: Президентът може само да намира кусури, от него нищо не зависи

"Би било много добре, ако не зависеше от г-н Цветанов нищо. Когато понечи да извърши нещо, то носи върху себе си белега на някаква неадекватност. Ако си припомним колко пъти България е осъждана заради неговото естатично правдолюбие, ще разберем, че такъв тип хора би трябвало да имат по-скъсен периметър на действие", изказа се Михайлов. Според него Цветанов бил специализиран да атакува президента от името на ГЕРБ, а министър-председателят да укротява.

Радев нямал почерка на партиен президент, какъвто имал президентът Плевнелиев. "Той имаше облика на партиен, даже на котериен човек", обяви Михайлов.

Плевнелиев в понеделник не спести критиките си към Радев, за когото му се обаждали "не един и двама президенти", че се опитва да разделя ЕС.

На Плевнелиев звъняли "не един и двама президенти" заради Радев

"Не може да очаквате друго от президента Плевнелиев. Това е негова запазена мярка. Повтаря евроатлантически клишета без всякакво съдържание, той не може да ги разработи лично. Ако проследите неговата реч, ще установите, че тя е изключително предвидима. Какво означава позиция между Русия и САЩ, той трябва да обоснове защо не трябва да бъде такава позицията ни. България има българска позиция", каза анализаторът.

И продължи в атаката си към Плевнелиев:

"Тези президенти, които са му се обаждали и, разбира се, са предавали много сърдечни поздрави на неговата млада жена или на годеницата му, доколко той се похвали, че много президенти вече я познават, запознати са с тяхната голяма сантиментална идилия. Иронизирам. защо го правя? Защото становищата на президента Плевнелиев не заслужават дълга и голяма медитация. Не е интересно, по причина на дежурния характер на неговите становища. Той е специализиран да атакува президента, първо за да се открои като съвършено лоялен евроатлантически мъж, той има усещането, че това е неговото амплоа от началото, но не забелязва, че няма собствен характер. Той чисто и просто репетира вече изречена позиция на евроатлантическите инстанции", смята Михайлов.

Той съ съгласи с определението на Радев за "България като тъмна строителна площадка".

"Най-големият проблем на българската държавност е корупцията, здрачната страна на нашия свят. България да се изгражда с един вид официоз, но всъщност строежът е предприет, за да бъдат ремонтирани несъвършенствата, заложени в този строеж. Най-големият проблем на българската държавност е корупцията, особено в предприемаческия свят. Несъвършенствата са работодателите, тъй като те разпределят средствата към покровителите на този мрак. С други думи – крадат", посочи Михайлов.

"България е окупирана от криминализиран елит с политическите гаранции на тези, които имат държавната власт. България е зле управлявана от корумпиран елит и корумпирана практика", продължи той с описанието си на ситуацията в страната.

Той похвали позицията на премиера Бойко Борисов и на правителството по случая "Скрипал" и ударите в Сирия.

Според Михайлов позицията била "хитроумна" - отказът да се експулсират руски дипломати, сега "смълчаването за химическата атака", което било много разумно. Така властта изразявала всенародната позиция на недоверие към външните фактори. Според него имало "приближаване на възгледите на даминистрацията с възгледите на суверена". 

Това, което ставало на международната сцена, взривявало доверието въобще в политиката, будело безпокойство, че е арогантно силово.