Ако не друго, президентът периодично разваля настроението на властта

Една от причините корупцията да продължава да се шири безнаказано в България е, че думата "корупция" се превърна в спам. Тя вече е клише, използвано от всеки, който иска да спечели доверие за своята кауза срещу нечия друга, да бори политически опоненти, да променя закони и безотговорно да приема нови, да пази властта си и смазва инакомислещите. По същия начин от смисъл се изпразни и понятието "фалшиви новини", след като публичните фигури и медиите, които ги фабрикуват, обвиняват за същото разобличителите си. И тъй като преценката на хората за това кой реално се бори с корупцията и кой я защитава зависи до голяма степен от надеждността на медиите, така нареченият обикновен гражданин все по-трудно се ориентира в цялото това словоблудство. Хората обаче продължават да откликват на всяко публично откровение за наличие на корупция и злоупотреби, както и на призивите и заканите за справяне с тях. В този контекст лекцията на президента Румен Радев пред студенти бе точно попадение – но не в сърцето на корупцията, а в сърцето на електоралните очаквания. Аудиторията кима одобрително: а́ така, каза им го. Но какво от това? Не че казаното не е вярно, но то отново е безадресно. Обвиненията към всички са обвинения към никой. В средата на февруари президентът разбуни духовете с дръзкия си въпрос дали премиерът Бойко Борисов има общи бизнес интереси с Делян Пеевски  и продължава ли да разпределя обществени поръчки в негова полза. Абсолютно не, отговори Борисов и посъветва президента, ако разполага с някакви данни за контрабанда на Пеевски, да ги предаде на прокуратурата. Последва и публична подкана на самия Пеевски към президента и премиера: "Ако смятат, че аз съм нещо "лошо", да кажат защо"  . Оттогава минаха два месеца и никой не каза нищо. Румен Радев не повдигна повече тази тема и всичко утихна. Президентът все по-сръчно успява да маркетира своята нерешителност, раздразнителност и политическа безпомощност като дързост и загриженост за обществото. Година и три месеца след началото на мандата, той трескаво връща закони, напада управляващите, отвръща на техните нападки. В какафонията на шумните и безсмислени парламентарни и междупартийни скандали, президентът все повече се намества в нишата на обединител на нацията. Рейтингът му лети нагоре, а това безспорно ще му дава кураж да продължи да повдига въпроси, които са неудобни за управляващите. "Най-хубаво е да си президент в България. Нищо не зависи от теб, само намираш кусури", разясни ситуацията зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Бойко Борисов обаче реши да не остава длъжен. В сряда той нареди на министрите си да отидат един по един при Радев и да го попитат за кои точно конкурси и обществени поръчки има претенции, че са "на тъмно". "Отивате при президента и му казвате: за който смятате, че е на тъмно, вземаме прожектор и го осветяваме!" , каза Борисов. И уточни, че самият той обществени поръчки не прави, а който е допуснал злоупотреби, да отива в затвора. Така Борисов, известен майстор на измъкванията, хем се дистанцира от работата на правителството си, хем успя да прехвърли топката в полето на президента. Интересно е какво ще каже Радев след срещите с министрите. Ако не посочи конкретни случаи на непрозрачност, корупция и нередности, управляващите ще имат всички основания да го обвинят, че ги напада самоцелно, само и само да търси политически дивиденти и да клати "стабилността". И въпреки това е сигурно, че президентът няма да спре с упреците. Тази стратегия работи за него, защото неговата институция така или иначе е на "за́вет", за разлика от останалите. А ефектът общо взето е този, че периодично разваля настроението на властта. Ако иска действително да е полезен за обществото, президентът трябва да формулира конкретно и с факти както критиките си, така и идеите и решенията, които предлага. До момента единственият случай, в който той е направил това ясно и недвусмислено, бе настояването му да се купят изтребители "Грипен", за каквито той е лобирал още докато беше шеф на ВВС. Малкото правомощия, с които президентът разполага, му дават възможност да влияе на реалните процеси в държавата. Едно от тях е възможността да сезира Конституционния съд. Малко след като се оттегли в мълчание по питането си за Борисов, Пеевски и обществените поръчки, Радев наложи вето на спорния закон "Пеевски" за КТБ, посочвайки, че той противоречи на конституционния принцип на правовата държава. Парламентът прегласува закона и той влезе в сила, а президентът така и не се решава да го даде на Конституционния съд.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/ako-ne-drugo-prezidentat-periodichno-razvalya-nastroenieto-na-vlastta-news278123.html

Свързани новини: