04/18/18 05:51
(http://www.klassa.bg/)
(http://www.klassa.bg/)
ДЕМОКРАЦИЯТА УНИЩОЖАВА ЕВРОПА
ДЕМОКРАТЪТ каза: - Европа е люлката и на античната, и на съвременната демокрация. Това е гордост за всеки европеец.
АНТИДЕМОКРАТЪТ каза:
- Действително, и античната, и съвременната демокрация се появяват в Европа. И след като Европа е рождената люлка на демокрацията, редно е да се вгледаме какви са резултатите от това.
Резултатът е един: Европа умира.
Географски си стои на същото място, но европейската цивилизация такава, каквато я познаваме, изчезва. Причината е много проста. Наподобява ситуацията в един популярен компютърен виц.
Спорят търсачката Гугъл, мрежата Интернет и компютърът кой е по-важен в сферата на информатиката.
Гугъл казва:
- Без мен нищо не можете да намерите в интернет. Аз съм най-важна.
Мрежата:
- А къде изобщо ще търсят, ако не съм аз? Аз съм по-важна.
Компютърът:
- И двете не струвате без мен. Аз съм най-важният!
Електричеството ги слушало, пък по едно време се обадило:
- Хм, хм…
И наистина – всички елементи на системата са важни, но без фундамента, върху който са основани, очевидно не могат да съществуват. В случая с вица: закъде без ток?
Така е и с всяко едно общество, включително и с европейската цивилизация. Без фундамента си тя не може да съществува. А кой е фундаментът на европейската цивилизация?
Същият, както на всяко друго общество.
Хората.
Може да смятаме, че признаците на обществото са най-различни: формата на организираност, развитие на производството, начинът на управление на държавата, нивото на културата и философията, и т. н., и т. н.
Но някак все се забравя, че без хора няма общество.
Първото и главно условие, за да съществуват родът, племето, народът, държавата, обществото, цивилизацията – това е да има хора. Именно тези хора съставят рода, племето, държавата, обществото, цивилизацията. Без хора няма нито род, нито племе, нито държава, нито общество, нито цивилизация.
А кога има хора?
Много просто: когато се раждат.
Ако се раждат – ще има род, племе, държава и пр. Не се ли раждат – няма да има нито род, нито племе, нито народ, нито държава, нито общество, нито цивилизация.
Хората са основата на основите на обществото. Нали то затова и така се нарича: «човешко общество»?
От тази гледна точка нека да видим какво е състоянието на този фундамент на обществото в съвременна Европа.
Състоянието на фундамента е не просто тревожно, не дори катастрофално – а гибелно. Защото хората в Европа измират. Европейците намаляват.
Но без европейци очевидно не може да има европейска цивилизация.
Следователно сме изправени пред феномена на загиването на европейската цивилизация.
И то не просто в духовен, философски, културен или друг метафоричен план. Тя умира съвсем истински, в първичния, физически план – като починали хора, които биват карани на гробищата, изгаряни там в крематориуми или погребвани в земята; сетне умират други, те също биват изгаряни или погребвани, и идват следващите…
Тук не става дума за високопарни фрази, колкото и верни да са те сами по себе си: духовна смърт, културна гибел, залез на цивилизацията. Става дума за смърт в истинския смисъл на думата: мъртви тела на европейци, катафалки, гробове…
Хора са умирали във всички времена и епохи. Според някои изчисления от появата на човешките същества досега на Земята са живели над 77 милиарда души.
Но винаги раждаемостта е била по-висока от коефициента 2.1.
Днес Европа е в състояние на демокрация. Някои държави в нея по-отдавна, още от началото и средата на ХIХ в., други – по-отскоро. Но, общо взето, демокрацията е завладяла напълно континента. И след като процесът на измиране на европейците не спира, а точно обратното: ускорява се и се развива все по-гибелно, трябва да си зададем логичния въпрос: а всъщност защо демокрацията не го спира? Защо демокрацията не прекратява процеса на гибел на цивилизацията, в която цивилизация самата тя, демокрацията, съществува? Защо поддържа коефициента на раждаемост на европейките под критичния минимум 2.1?
Един от най-честите отговори, които се дават, е, че този процес е обективен и няма как да бъде спрян чрез човешка намеса.
Тук може да се каже само следното: ако искате да установите дали ви будалкат, вслушайте се дали някой не говори за "обективни" процеси в човешкото общество. Ако използва този израз, може да не се съмнявате - будалка ви. Дали самият той си вярва или не - това е отделен въпрос. Но няма значение дали иска да ви избудалка съзнателно или неволно. Важното е, че този отговор не издържа никаква критика.
Първо: има на пръв поглед "обективни" процеси в човешкото общество, които може да бъдат спрени - иначе казано, и те са субективни. Например, обективен е процесът на зараждане на престъпност в недрата на обществото, но този процес може да бъде овладян, и е овладян, и непрекъснато контролиран от механизмите на държавата и днес престъпността в европейското общество не надвишава такова ниво, което да я превръща в сериозна опасност за обществото. Но съвсем не е обективен процес - защото достатъчно е да се поровите в старите хроники, за да прочетете как е имало епохи, когато хората дори не са знаели какво е това "ключалка", защото кражбата и каквото и да било друго престъпление са били непознати. Също на пръв поглед са "обективни" процесите на разпространение на различни болести - обаче съществуват различни технологии, чрез които заболеваемостта се контролира, епидемиите се прекратяват и т н. А дори самият процес на раждаемост е показал, че подлежи на контрол и в едната, и в другата посока – на намаляване и увеличаване. Например, Китай и Иран, поради възникнали проблеми с пренаселеност, успяха да понижат нивото на раждаемост под 2.1. Обратният пример е Русия, която до 2009 г. намаляваше с близо 1 милион души годишно, но чрез различни мерки успя да увеличи раждаемостта населението си и да прекрати, макар и засега твърде скромно и предимно при определени етнически групи, намаляването му.
А в същото време в Европа, която е смъртоносно заплашена от ниска раждаемост, не се предприемат никакви мерки, за да започнат европейските жени да раждат повече.
Както виждаме, този процес подлежи на контрол чрез различни мерки: финансови, законодателни, създаване и развиване на съответни модели на поведение.
И след като подлежи на контрол, също така нормално е да се запитаме: а дали всъщност не е контролиран и в момента? Щом европейските жени масово не желаят повече от 1-2 деца, явно това е последица от модел на поведение, предизвикан чрез създаване на съответна система от морално-етични ценности. В която система просто децата като ценност не са на водещо място. Водещо място заемат други ценности: изявата на жената в обществото чрез някакъв вид кариера, стремеж към по-малко натоварване и грижи във всекидневието, нежелание за обвързване с дома чрез необходимостта да се отглеждат деца, желание за повече т. нар. «развлечения», «забавления» и т. н.
И след като европейското общество като цяло не полага грижи да бъдат изградени такива модели на поведение на съвременната европейка, в които модели децата да заемат водещо място – и чрез които модели посредством увеличаване на раждаемостта да бъде прекратена демографската катастрофа на Европа, би трябвало да си зададем въпроса: а защо не се изграждат такива модели?
Опасността от ликвидирането на европейската цивилизация чрез физическото обезлюдяване на Европа откъм коренни европейци е прекалено явна, за да допуснем, че остава незабелязана. То е и доста елементарно: ако се раждат европейци – Европа ще остане европейска. Ако обаче в нея се раждат повече африканци и азиатци – ще стане афро-азиатска. И какво става тогава с т. нар. «европейски ценности»? Ще бъдат възприети от афро-азиатците? Досега не е забелязан такъв процес, точно обратното: където се заселят в Европа, афро-азиатците с брутална агресия и насилие налагат там своите ценности, които са твърде различни от «европейските», и най-вече от ценността на равенството между хората в частния случай на равенството между мъжа и жената.
Но дори да приемем, че стане някакво чудо и всичко афро-азиатци решат в един миг да приемат всички европейски ценности, каквото и всъщност да означава този израз – това означава ли, че европейците задължително трябва да измрат в името на възприемането на европейските ценности от страна на афро-азиатците? И какво общо има едното с другото?
Въобще, защо се поддържа моделът на ниската раждаемост на европейските жени? Защо медии, политици, общественици, институции, неправителствени организации не бият тревога, че Европа измира, че се превръща в Африка и Азия?
Очевидно е, че заинтересовани групи със силно влияние в обществото сдържат подобна реакция на тревога и загриженост на медиите, политиците, обществениците, институциите, неправителствените организации и т. н. – защото иначе би трябвало да приемем хипотезата, че всички те просто са скръстили ръце, примирили са се с неизбежната гибел на Европа и не знаят какво да правят.
Подобна хипотеза обаче е доста неубедителна. Всички изброени слоеве от обществото, и най-вече медиите, проявяват твърде будна съвест при други процеси, които те смятат за важни и тревожни: например, по време на войната в Югославия действията на въпросните обществени групи бяха твърде координирани, настойчиви и агресивни в името на това да бъдат прекратени трагичните събития там. Е, вместо да ги прекратят, ги засилиха, като прочистиха от сърби сръбски територии - но това е друга тема... По време на кризата в Северна Африка и убийството на Кадафи целият Запад застана като един. Пак като един застава Западът и пред лицето на такива явления, които биват обозначавани с термините «расизъм», «дискриминация», каквото и да означават те и независимо от цялата им размитост; и доскоро беше твърде единен в защита на т. нар. «мултикултурализъм», пак независимо какво означаваше – е, сега вече почти го отхвърли като неуспешен експеримент върху милиони хора, но важното е, че винаги се държеше на единни позиции.
И изведнъж установяваме, че пред лицето на най-голямата опасност въобще за европейската цивилизация дори не от нашествието на Атила, а от времето на нахлуването на персите и картагенците в Древна Гърция и Рим, европейските ключови фигури в политиката и обществото, както и всевъзможните иначе твърде гласовити «неправителствени» организации, мълчат като риби. Какво е това? Стремеж към колективно самоубийство? Може някои сред тях да са завладени от подобен психически комплекс, но би трябвало също така значителна част, дори по-голямата, да предприема някакви, поне някакви мерки за излизане от това положение.
Но не, напротив! Виждаме, че се полагат сериозни усилия точно в обратната насока: доразрушава се онова, което е останало от традиционния семеен модел, пропагандират се свободните връзки между мъжете и жените, рекламират се нетрадиционните сексуални отношения, нещата стигат до узаконяване на педофилията под маската на осиновяване на деца от т. нар. «еднополови семейства», тоест от лесбийки и педераси – сиреч, прави се всичко онова, което трябва да се прави, ако целта на политическите, финансовите и информационните сили с влияние в Европа, както и в американския филиал на европейската цивилизация (според израза на Ориана Фалачи), е точно такава: да продължи да се намалява раждаемостта на европейските жени.
Ние не знаем дали наистина това е целта. Въобще не знаем дали има такава цел, защото естествено е, че дори да е формулирана с достатъчна яснота, то едва ли е станало публично - а в някои закрити за чужди очи политически пространства.
Затова можем да се приближаваме към проясняване на истината за тази цел чрез размишления и анализ, стъпка по стъпка. И понеже не знаем каква е целта, но виждаме какъв е резултатът – нека, за да си изясним целта, да тръгнем именно от резултата като изходна точка за размисъл.
И така – имаме практическо унищожаване на европейската цивилизация чрез демографско манипулиране на обществото, като общо взето, съответните прогнози сочат периода между 2080 – 2100 г. за момента, когато пришълците в от Африка и Азия ще станат повече от коренното европейско население, тоест европейците ще станат малцинство в Европа.
Процесите, които се формираха в Косово и в момента в самата България, където прогнозите пък сочат 2045 г. като условна дата за превръщане на българите в малцинство, а циганите – в мнозинство, ни улесняват в анализа на общоевропейската ситуация.
Въпросът, който би трябвало да вълнува всеки европеец в тази ситуация, е: дали съществува контролиране на процеса, тоест дали има някой, група хора с необходимото влияние, които да целят унищожаването на европейската цивилизация?
Въпросът е съвсем резонен, след като виждаме как нещата в демографски план се контролират и насочват именно в тази насока – но проблемът е дали това контролиране и насочване става на по-ниско ниво, просто от идеологически обработени, манипулирани от собствената си утопична пропаганда политически групи, искрено вярващи в идеологията на «политкоректността» и «толерантността», която идеология именно прокарва тенденцията на свиване на коренното европейско население и разрастването на анклавите на пришълците. Или пък се извършва на най-високото, в голяма степен задкулисно управленско ниво на Запада – хладнокръвно, цинично и съзнателно, с пределно ясна сметка до какво водят тези процеси.
Неслучайно в началото уточнихме, че именно наличието на хора е първата и основна предпоставка за наличието на общество, на една цивилизация – колкото и елементарно да звучи, тази простичка истина често се забравя или умишлено се води към нейното забравяне.
Ето защо, ако някой иска да унищожи една цивилизация, общество или поне държава, естествено, че първата му грижа ще е да унищожи хората в тази цивилизация, общество или държава. Физическото убийство на толкова хора невинаги е оправдано от чисто егоистичните интереси на завоевателя – новозавладените територии трябва да се култивират и, ако самият завоевател не разполага с достатъчно хора, по-добре е завладените народи да се използват за тази цел. Така и са постъпвали във всички времена: превръщали са ги в роби, илоти, васали, подчинени. Но това все още не е унищожение, защото робите, илотите, васалите и подчинените винаги може да вдигнат бунт, въстание, метеж – както и се е случвало.
Затова другата технология също нерядко е била използвана в човешката история: подчинените се приобщават доброволно или насила към обществото на подчинилия ги, като биват принудени да приемат неговите морално-етични ценности, т. е. неговата религия, и да се влеят в обществената му структура. Това е много по-ефикасно от чисто физическото подчинение, защото с времето завладените народи губят окончателно своята идентичност, стават част от завоевателите и увеличават тяхната мощ.
Тук обаче има един проблем и той е, че процесът на приобщаването става много бавно – обикновено трае векове. Ако пък се използват брутални методи, както например потурчването и ислямизирането на християнски общности на Балканите, нерядко отново се стига до открита съпротива, налага се да се опустошават територии, да се убиват много хора от бунтуващите се и всичко това причинява нови сътресения в обществения механизъм – а резултатът се вижда след стотици години. По-точно, не се и вижда – а го виждат потомците, което означава, че за извършващите тези процеси липсва моралното удовлетворение.
Ето защо най-ефикасният метод за окончателното завоюване на дадена територия е унищожаването на хората, които я населяват – но като в същото време се извършва заселването й с хора от народа на завоевателя. Тук необходимото, задължително условия е завоевателят да притежава необходимите човешки ресурси, за да може да засели територията, освободена от унищожените. Иначе ще стане както с европейските колониални империи между ХV-ти и ХХ-ти век: завладяха огромни територии от света, но просто нямаха достатъчно свое население, за да прехвърлят част от него в колониите, да ги заселят – и в края на краищата ги загубиха.
Основно препяствие пред този процес е съпротивата на народите, които биват завоювани. Тази съпротива е най-ефикасно да бъде преодоляна, както вече посочихме, чрез тяхното унищожение – но как да бъде извършено то?
Днес очевидно унищожението на Европа се направлява и контролира от сравнително неголяма група хора – достатъчно малка като количество, за да не бъде непрекъснато в центъра на общественото внимание, но и достатъчно влиятелна като сила, за да владее управлението на процеса.
И така, чисто хипотетично, без връзка с Европа и актуалното й състояние, за да не се влияем от злободневието: нека да си представим неголяма група хора, които искат да завоюват дадена територия.
Изходни данни: територията се владее от народи, които са по-многобройни от групата на завоевателите. При това през вековете са доказали способността си да се защитават срещу открита външна агресия, побеждавали са в много битки и войни, така, че не може да се очаква някакъв успех в нова война срещу тях. На всичко отгоре са на високо културно ниво, ето защо и не са склонни да възприемат друга култура, смятайки я за по-висша от своята – пък и просто не съществува такава култура.
Какво трябва да направи малката група на завоевателите, за да преодолее съпротивата им и да завладее територията?
Но някак все се забравя, че без хора няма общество.
Първото и главно условие, за да съществуват родът, племето, народът, държавата, обществото, цивилизацията – това е да има хора. Именно тези хора съставят рода, племето, държавата, обществото, цивилизацията. Без хора няма нито род, нито племе, нито държава, нито общество, нито цивилизация.
А кога има хора?
Много просто: когато се раждат.
Ако се раждат – ще има род, племе, държава и пр. Не се ли раждат – няма да има нито род, нито племе, нито народ, нито държава, нито общество, нито цивилизация.
Хората са основата на основите на обществото. Нали то затова и така се нарича: «човешко общество»?
От тази гледна точка нека да видим какво е състоянието на този фундамент на обществото в съвременна Европа.
Състоянието на фундамента е не просто тревожно, не дори катастрофално – а гибелно. Защото хората в Европа измират. Европейците намаляват.
Но без европейци очевидно не може да има европейска цивилизация.
Следователно сме изправени пред феномена на загиването на европейската цивилизация.
И то не просто в духовен, философски, културен или друг метафоричен план. Тя умира съвсем истински, в първичния, физически план – като починали хора, които биват карани на гробищата, изгаряни там в крематориуми или погребвани в земята; сетне умират други, те също биват изгаряни или погребвани, и идват следващите…
Тук не става дума за високопарни фрази, колкото и верни да са те сами по себе си: духовна смърт, културна гибел, залез на цивилизацията. Става дума за смърт в истинския смисъл на думата: мъртви тела на европейци, катафалки, гробове…
Хора са умирали във всички времена и епохи. Според някои изчисления от появата на човешките същества досега на Земята са живели над 77 милиарда души.
Но винаги раждаемостта е била по-висока от коефициента 2.1.
Днес Европа е в състояние на демокрация. Някои държави в нея по-отдавна, още от началото и средата на ХIХ в., други – по-отскоро. Но, общо взето, демокрацията е завладяла напълно континента. И след като процесът на измиране на европейците не спира, а точно обратното: ускорява се и се развива все по-гибелно, трябва да си зададем логичния въпрос: а всъщност защо демокрацията не го спира? Защо демокрацията не прекратява процеса на гибел на цивилизацията, в която цивилизация самата тя, демокрацията, съществува? Защо поддържа коефициента на раждаемост на европейките под критичния минимум 2.1?
Един от най-честите отговори, които се дават, е, че този процес е обективен и няма как да бъде спрян чрез човешка намеса.
Тук може да се каже само следното: ако искате да установите дали ви будалкат, вслушайте се дали някой не говори за "обективни" процеси в човешкото общество. Ако използва този израз, може да не се съмнявате - будалка ви. Дали самият той си вярва или не - това е отделен въпрос. Но няма значение дали иска да ви избудалка съзнателно или неволно. Важното е, че този отговор не издържа никаква критика.
Първо: има на пръв поглед "обективни" процеси в човешкото общество, които може да бъдат спрени - иначе казано, и те са субективни. Например, обективен е процесът на зараждане на престъпност в недрата на обществото, но този процес може да бъде овладян, и е овладян, и непрекъснато контролиран от механизмите на държавата и днес престъпността в европейското общество не надвишава такова ниво, което да я превръща в сериозна опасност за обществото. Но съвсем не е обективен процес - защото достатъчно е да се поровите в старите хроники, за да прочетете как е имало епохи, когато хората дори не са знаели какво е това "ключалка", защото кражбата и каквото и да било друго престъпление са били непознати. Също на пръв поглед са "обективни" процесите на разпространение на различни болести - обаче съществуват различни технологии, чрез които заболеваемостта се контролира, епидемиите се прекратяват и т н. А дори самият процес на раждаемост е показал, че подлежи на контрол и в едната, и в другата посока – на намаляване и увеличаване. Например, Китай и Иран, поради възникнали проблеми с пренаселеност, успяха да понижат нивото на раждаемост под 2.1. Обратният пример е Русия, която до 2009 г. намаляваше с близо 1 милион души годишно, но чрез различни мерки успя да увеличи раждаемостта населението си и да прекрати, макар и засега твърде скромно и предимно при определени етнически групи, намаляването му.
А в същото време в Европа, която е смъртоносно заплашена от ниска раждаемост, не се предприемат никакви мерки, за да започнат европейските жени да раждат повече.
Както виждаме, този процес подлежи на контрол чрез различни мерки: финансови, законодателни, създаване и развиване на съответни модели на поведение.
И след като подлежи на контрол, също така нормално е да се запитаме: а дали всъщност не е контролиран и в момента? Щом европейските жени масово не желаят повече от 1-2 деца, явно това е последица от модел на поведение, предизвикан чрез създаване на съответна система от морално-етични ценности. В която система просто децата като ценност не са на водещо място. Водещо място заемат други ценности: изявата на жената в обществото чрез някакъв вид кариера, стремеж към по-малко натоварване и грижи във всекидневието, нежелание за обвързване с дома чрез необходимостта да се отглеждат деца, желание за повече т. нар. «развлечения», «забавления» и т. н.
И след като европейското общество като цяло не полага грижи да бъдат изградени такива модели на поведение на съвременната европейка, в които модели децата да заемат водещо място – и чрез които модели посредством увеличаване на раждаемостта да бъде прекратена демографската катастрофа на Европа, би трябвало да си зададем въпроса: а защо не се изграждат такива модели?
Опасността от ликвидирането на европейската цивилизация чрез физическото обезлюдяване на Европа откъм коренни европейци е прекалено явна, за да допуснем, че остава незабелязана. То е и доста елементарно: ако се раждат европейци – Европа ще остане европейска. Ако обаче в нея се раждат повече африканци и азиатци – ще стане афро-азиатска. И какво става тогава с т. нар. «европейски ценности»? Ще бъдат възприети от афро-азиатците? Досега не е забелязан такъв процес, точно обратното: където се заселят в Европа, афро-азиатците с брутална агресия и насилие налагат там своите ценности, които са твърде различни от «европейските», и най-вече от ценността на равенството между хората в частния случай на равенството между мъжа и жената.
Но дори да приемем, че стане някакво чудо и всичко афро-азиатци решат в един миг да приемат всички европейски ценности, каквото и всъщност да означава този израз – това означава ли, че европейците задължително трябва да измрат в името на възприемането на европейските ценности от страна на афро-азиатците? И какво общо има едното с другото?
Въобще, защо се поддържа моделът на ниската раждаемост на европейските жени? Защо медии, политици, общественици, институции, неправителствени организации не бият тревога, че Европа измира, че се превръща в Африка и Азия?
Очевидно е, че заинтересовани групи със силно влияние в обществото сдържат подобна реакция на тревога и загриженост на медиите, политиците, обществениците, институциите, неправителствените организации и т. н. – защото иначе би трябвало да приемем хипотезата, че всички те просто са скръстили ръце, примирили са се с неизбежната гибел на Европа и не знаят какво да правят.
Подобна хипотеза обаче е доста неубедителна. Всички изброени слоеве от обществото, и най-вече медиите, проявяват твърде будна съвест при други процеси, които те смятат за важни и тревожни: например, по време на войната в Югославия действията на въпросните обществени групи бяха твърде координирани, настойчиви и агресивни в името на това да бъдат прекратени трагичните събития там. Е, вместо да ги прекратят, ги засилиха, като прочистиха от сърби сръбски територии - но това е друга тема... По време на кризата в Северна Африка и убийството на Кадафи целият Запад застана като един. Пак като един застава Западът и пред лицето на такива явления, които биват обозначавани с термините «расизъм», «дискриминация», каквото и да означават те и независимо от цялата им размитост; и доскоро беше твърде единен в защита на т. нар. «мултикултурализъм», пак независимо какво означаваше – е, сега вече почти го отхвърли като неуспешен експеримент върху милиони хора, но важното е, че винаги се държеше на единни позиции.
И изведнъж установяваме, че пред лицето на най-голямата опасност въобще за европейската цивилизация дори не от нашествието на Атила, а от времето на нахлуването на персите и картагенците в Древна Гърция и Рим, европейските ключови фигури в политиката и обществото, както и всевъзможните иначе твърде гласовити «неправителствени» организации, мълчат като риби. Какво е това? Стремеж към колективно самоубийство? Може някои сред тях да са завладени от подобен психически комплекс, но би трябвало също така значителна част, дори по-голямата, да предприема някакви, поне някакви мерки за излизане от това положение.
Но не, напротив! Виждаме, че се полагат сериозни усилия точно в обратната насока: доразрушава се онова, което е останало от традиционния семеен модел, пропагандират се свободните връзки между мъжете и жените, рекламират се нетрадиционните сексуални отношения, нещата стигат до узаконяване на педофилията под маската на осиновяване на деца от т. нар. «еднополови семейства», тоест от лесбийки и педераси – сиреч, прави се всичко онова, което трябва да се прави, ако целта на политическите, финансовите и информационните сили с влияние в Европа, както и в американския филиал на европейската цивилизация (според израза на Ориана Фалачи), е точно такава: да продължи да се намалява раждаемостта на европейските жени.
Ние не знаем дали наистина това е целта. Въобще не знаем дали има такава цел, защото естествено е, че дори да е формулирана с достатъчна яснота, то едва ли е станало публично - а в някои закрити за чужди очи политически пространства.
Затова можем да се приближаваме към проясняване на истината за тази цел чрез размишления и анализ, стъпка по стъпка. И понеже не знаем каква е целта, но виждаме какъв е резултатът – нека, за да си изясним целта, да тръгнем именно от резултата като изходна точка за размисъл.
И така – имаме практическо унищожаване на европейската цивилизация чрез демографско манипулиране на обществото, като общо взето, съответните прогнози сочат периода между 2080 – 2100 г. за момента, когато пришълците в от Африка и Азия ще станат повече от коренното европейско население, тоест европейците ще станат малцинство в Европа.
Процесите, които се формираха в Косово и в момента в самата България, където прогнозите пък сочат 2045 г. като условна дата за превръщане на българите в малцинство, а циганите – в мнозинство, ни улесняват в анализа на общоевропейската ситуация.
Въпросът, който би трябвало да вълнува всеки европеец в тази ситуация, е: дали съществува контролиране на процеса, тоест дали има някой, група хора с необходимото влияние, които да целят унищожаването на европейската цивилизация?
Въпросът е съвсем резонен, след като виждаме как нещата в демографски план се контролират и насочват именно в тази насока – но проблемът е дали това контролиране и насочване става на по-ниско ниво, просто от идеологически обработени, манипулирани от собствената си утопична пропаганда политически групи, искрено вярващи в идеологията на «политкоректността» и «толерантността», която идеология именно прокарва тенденцията на свиване на коренното европейско население и разрастването на анклавите на пришълците. Или пък се извършва на най-високото, в голяма степен задкулисно управленско ниво на Запада – хладнокръвно, цинично и съзнателно, с пределно ясна сметка до какво водят тези процеси.
Неслучайно в началото уточнихме, че именно наличието на хора е първата и основна предпоставка за наличието на общество, на една цивилизация – колкото и елементарно да звучи, тази простичка истина често се забравя или умишлено се води към нейното забравяне.
Ето защо, ако някой иска да унищожи една цивилизация, общество или поне държава, естествено, че първата му грижа ще е да унищожи хората в тази цивилизация, общество или държава. Физическото убийство на толкова хора невинаги е оправдано от чисто егоистичните интереси на завоевателя – новозавладените територии трябва да се култивират и, ако самият завоевател не разполага с достатъчно хора, по-добре е завладените народи да се използват за тази цел. Така и са постъпвали във всички времена: превръщали са ги в роби, илоти, васали, подчинени. Но това все още не е унищожение, защото робите, илотите, васалите и подчинените винаги може да вдигнат бунт, въстание, метеж – както и се е случвало.
Затова другата технология също нерядко е била използвана в човешката история: подчинените се приобщават доброволно или насила към обществото на подчинилия ги, като биват принудени да приемат неговите морално-етични ценности, т. е. неговата религия, и да се влеят в обществената му структура. Това е много по-ефикасно от чисто физическото подчинение, защото с времето завладените народи губят окончателно своята идентичност, стават част от завоевателите и увеличават тяхната мощ.
Тук обаче има един проблем и той е, че процесът на приобщаването става много бавно – обикновено трае векове. Ако пък се използват брутални методи, както например потурчването и ислямизирането на християнски общности на Балканите, нерядко отново се стига до открита съпротива, налага се да се опустошават територии, да се убиват много хора от бунтуващите се и всичко това причинява нови сътресения в обществения механизъм – а резултатът се вижда след стотици години. По-точно, не се и вижда – а го виждат потомците, което означава, че за извършващите тези процеси липсва моралното удовлетворение.
Ето защо най-ефикасният метод за окончателното завоюване на дадена територия е унищожаването на хората, които я населяват – но като в същото време се извършва заселването й с хора от народа на завоевателя. Тук необходимото, задължително условия е завоевателят да притежава необходимите човешки ресурси, за да може да засели територията, освободена от унищожените. Иначе ще стане както с европейските колониални империи между ХV-ти и ХХ-ти век: завладяха огромни територии от света, но просто нямаха достатъчно свое население, за да прехвърлят част от него в колониите, да ги заселят – и в края на краищата ги загубиха.
Основно препяствие пред този процес е съпротивата на народите, които биват завоювани. Тази съпротива е най-ефикасно да бъде преодоляна, както вече посочихме, чрез тяхното унищожение – но как да бъде извършено то?
Днес очевидно унищожението на Европа се направлява и контролира от сравнително неголяма група хора – достатъчно малка като количество, за да не бъде непрекъснато в центъра на общественото внимание, но и достатъчно влиятелна като сила, за да владее управлението на процеса.
И така, чисто хипотетично, без връзка с Европа и актуалното й състояние, за да не се влияем от злободневието: нека да си представим неголяма група хора, които искат да завоюват дадена територия.
Изходни данни: територията се владее от народи, които са по-многобройни от групата на завоевателите. При това през вековете са доказали способността си да се защитават срещу открита външна агресия, побеждавали са в много битки и войни, така, че не може да се очаква някакъв успех в нова война срещу тях. На всичко отгоре са на високо културно ниво, ето защо и не са склонни да възприемат друга култура, смятайки я за по-висша от своята – пък и просто не съществува такава култура.
Какво трябва да направи малката група на завоевателите, за да преодолее съпротивата им и да завладее територията?
Първо: трябва да намери друг народ (или народи), достатъчно многобройни, за да атакуват народите, предназначени за завоюване, както и да използват територията след нейното прочистване от коренното население.
Второ: трябва да бъде преодоляна съпротивата на това коренно население.
Първото условие е сравнително лесно: планетата е голяма, винаги има племена и народи, изпълнени с желание за завоевания. А и нормалният стремеж на всяко едно общество е да се развива, включително като се разширява териториално. Териториалното разширение рядко е ставало по мирен път, така че моделът му е разработван и познат – и този модел задължително включва преодоляването на съпротивата на коренното население.
Но ако това население, освен, че е способно да се защити военно, е и толкова многобройно, че не само не мисли да отстъпва територията си, но също се стреми към разширяване? И тук, завръщайки се към Европа, е достатъчно да си спомним европейската експанзия по света, за да разберем, че оставени на себе си, в своя естествен път на развитие, европейските народи трудно биха били принудени да отстъпят своя територия на чужденци, както става днес.
Тогава?
Отговорът се натрапва от само себе си: броят на европейците трябва да бъде намален. Разбира се, класическият начин за това е чрез войни. Историята на Европа, особено през ХХ-ти век, е достатъчно поучителна в това отношение, но също така тя показа, че и този класически начин не е нито удобен, нито ефективен, защото предизвиква прекалено много разрушения и загуби за евентуалния завоевател.
Напомняме, че досега разсъждаваме само хипотетично. Опитваме да си представим теоретичен модел на евентуалните действия на нашественик, който би искал да завладее Европа, при това в най-неблагоприятни за него условия: малочислен е, не разполага с военна сила, има насреща си народите от цял един континент с висока култура във всяко отношение, включително и военно. Но явно разполага със сериозно влияние върху политиците на Европа. Как да постъпи този хипотетичен завоевател, за да постигне целта си?
Войните са ефикасни, но само донякъде. Тогава?
По пътя към тази цел има един задължителен елемент: намаляването на населението, защото ако населението на предназначената за завоюване територия се увеличава, естествено, ще растат и неговите съпротивителни сили. И ако това намаляване не може да бъде постигнато ефикасно по пътя на войните (макар те да не се изключват), тогава какво да се направи, за да се намали броят му, след като постоянно се раждат и раждат нови хора на нацелената територия?
Изводът е повече от ясен: трябва да се направи така, че да не се раждат. Тоест, раждаемостта да бъде сведена до минимум
Днес коефициентът на раждаемост на европейките се колебае между минимум 1.1 и максимум 1.8 в различните държави. Но винаги е под фаталното 2.1. Тоест: европейците измират. Без войни, без неприятни затруднения като съпротива от тяхна страна.
Тоест, първото условие на хипотетичния завоевател е постигнато.
Второто условие: да бъде намерена друга група народи, които да са способни да заселят територията след нейното «прочистване» от коренното население, също е изпълнено. В момента само в Европейския съюз има около 30 милиона пришълци от Азия и Африка, чийто коефициент на раждаемост се колебае между 3 (туркините) и 7 (пакистанките).
Тоест, с контролирано насочвания процес по изпълнението на тези две условия: намаляване на коренното население и увеличаване на пришълците, имаме достатъчно основания да смятаме хипотезата за целенасочено завоюване на Европа от определена група хора за напълно вероятна.
Разбира се, тя все още си остава хипотеза. Може да е вярна, може и да не е вярна. Трябват ни още аргументи и доказателства «за» или «против», за да определим мнението си относно нейната истинност.
Главният аргумент относно тази истинност е естествеността или изкуствеността на процеса на намаляване броя на коренните европейци и увеличаване броя на афро-азиатските пришълци. Ако това е естествен процес – може да сметнем хипотезата за целенасоченото разрушаване на европейската цивилизация чрез въпросната демографска война просто за предположение без логични основания.
Пред теорията за «естествения процес» на демографската гибел на Европа обаче има един проблем: простичкото обстоятелство, че, както вече казахме, в човешкото общество не съществуват «естествени» или "обективни" процеси. Всички процеси в това общество са контролирани и насочвани – от държавни власти, от религиозна вяра, от идеологически постановки, от действията на отделни хора до цели народи, от финансово-парични съображения… Субектите на тези влияния като групи също са ясни: правителства и парламенти, политически сили, етнически и религиозни общности, идеолози и идеологически кръгове, финансови групировки.
И след като виждаме как процесът на демографското унищожение на Европа и заселването й с пришълци от други континенти се контролира и направлява целенасочено в широк спектър от политически и социално-обществени дейност: от военна сила срещу несъгласните – както срещу сърбите в бивша Югославия, през гигантски кампании по внушаване на стремежи към «равенство» на жената (по-просто казано, за извеждането й от семейството и принуждаването й да работи) до изграждане на нови, аморални и перверзни модели на взаимоотношения между половете, можем с голяма доза вероятност да твърдим, че процесът на унищожаване на Европа, на който сме свидетели, се предизвиква, насочва и контролира изкуствено.
Но какво означава да бъде унищожена Европа, европейската цивилизация? Кой ще спечели от това?
За да се отговорим на тези въпроси, трябва да се вгледаме в кръговете, които организират и ръководят това унищожение.
Как да ги открием?
Не е твърде сложно: необходимо е само да видим кои институции, а и конкретни хора, стоят зад една или друга инициатива, която улеснява демографското унищожение на европейската цивилизация и нашествието на афро-азиатските пришълци. Тоест, такава инициатива, спазването на чиято идеология по един или друг начин води до намалена раждаемост на европейските жени и до разтваряне на вратите за афро-азиатска имиграция.
Тук сме доста улеснени от високата активност на тези кръгове. Защото пропагандирането на «толерантността», «политкоректността» и «мултикултурализма», които понятия означават просто да се позволява на все по-голям брой афро-азиатци да се заселват в Европа и да изтласкват коренното й население, се извършва на най-високо политическо ниво – зад него стоят двете най-влиятелни политически сили на Запада: американското правителство и ръководството на Европейския съюз. Съвсем наскоро пък държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън заяви, че основна цел на американската външна политика е защитата на хомосексуалистите по света – а американският посланик в България Уорлик дори заяви, че ще участва в шествие на педераси, лесбийки и травестити (не се разбра дали той самият е такъв). В Западна Европа са известни случаи на отнемане на деца от семействата им, защото родителите ги възпитавали в традиционни ценности и в неприемане на пропагандата на хомосексуализма.
Няколко факта…
Сръбският публицист Марко Маркович в интервю още през 1994 г. цитира книга на съпругата на бивш шеф от френските тайни служби, участвал през 1973 г. в преговори между Испания и Мароко за изграждане на тунел под Гибралтар. Цел: улесняване на имиграцията на африканци в Европа. Е, оказа се, че това може да стане и без тунел…
Именно НАТО, естествено, под ръководството на САЩ, беше главната ударна сила срещу Сърбия във войната в Югославия през 90-те години – която война изгради Босна и Косово като предни антихристиянски форпостове в Европа.
След нашумелия случай с Андерс Брейвик, който уби 77 души в Норвегия през юни 2011 г., норвежкият министър-председател Столтенберг заяви, че в отговор на това страната му ще разтвори още повече вратите си за афро-азиатски имигранти. Малко преди това там нашумяха три случая на жени, изнасилени от африканци: една ученичка, жертва на групово изнасилване, се самоуби; жена беше изнасилена на стъпалата пред норвежкия парламент посред бял ден от 15-годишен африканец пред безучастните погледи на охраната (норвежкият министър на вътрешните работи заяви в парламента по тоя въпрос, че не било работа на охраната да спасява жени от изнасилване); една активистка на «правозащитна» организация беше изнасилена и убита от африканец при завръщане от мероприятие срещу «расизма и дискриминацията».
С примера на норвежкия премиер виждаме нагледно нивото, от което се направлява процеса на унищожаване на европейската цивилизация.
Добре, нека приемем, че норвежкият премиер е просто изманипулиран до слабоумие от собствената си вяра в съвременните идеологически постановки на демократичната пропаганда. Също нека да приемем (само хипотетично) и, че действията на САЩ са в известен смисъл разбираеми: те искат да поддържат максимално дълго Европа в състояние на несигурност, расови, етнически и религиозни сблъсъци – и така да не й позволят да се превърне в техен сериозен конкурент. Може би е така, поне на повърхността…
Но действията на целия Европейски съюз?
Пак не става ясно защо, вместо да се разширяват дупките в европейската ограда, през които нахлува имиграционното нашествие, и вместо да се мисли как това нашествие да бъде улеснявано чрез тунели под морето, не се припомни на европейците, че семейството е ценност именно, защото в него се раждат, отглеждат и възпитават децата. Не се искат нито кой знае колко усилия за подаване на сигнал до медиите да действат в тази посока (както действаха и действат в защита на «мулти-култи» и други подобни дивотии), нито много пари за една кампания за насърчаване, на първо време поне като идея, на раждаемостта – както се похарчиха милиарди и милиарди за кампании от рода на «глобалното затопляне», «озоновата дупка», «правата на инвалидите», «рака на гърдата», «разделното събиране на боклука» (цяла Европа е осеяна с идиотски разноцветни пластмасови кофи) и се стигне до откровените брюкселски чиновнически кретенизми като «кривите краставици», «мощните прахосмукачки» и «щастливите кокошки». Не можеше ли поне с 10 процента от всички тези пари да се насърчи раждаемостта на европейките – било чрез директни плащания на млади семейства, било чрез улесняване за ново жилище, облекчени кредити и каквото друго измислят финансистите…
Не. За заплати на идиотизирани чиновници, измерващи кривината на краставиците – пари има (някъде се мярна информация, че чиновническия апарат на Европейската комисия бил 50 хиляди души; дисидентът професор Александър Зиновиев пък в свое интервю сочи, че съвременната бюрокрация в Европейския съюз е 16 пъти повече на глава от населението, отколкото беше някога толкова осмиваната и подигравана «номенклатура» в Съветския съюз).
Няма лошо. Нека има чиновници, сигурно пък може и да са необходими. Но щом се намират пари за тях – защо няма пари да се накарат европейките да раждат?
Изводът е само един. Управляващите демокрацията в Европа нямат желание да я спасяват. А правят точно обратното.
Демокрацията унищожава Европа.
Второ: трябва да бъде преодоляна съпротивата на това коренно население.
Първото условие е сравнително лесно: планетата е голяма, винаги има племена и народи, изпълнени с желание за завоевания. А и нормалният стремеж на всяко едно общество е да се развива, включително като се разширява териториално. Териториалното разширение рядко е ставало по мирен път, така че моделът му е разработван и познат – и този модел задължително включва преодоляването на съпротивата на коренното население.
Но ако това население, освен, че е способно да се защити военно, е и толкова многобройно, че не само не мисли да отстъпва територията си, но също се стреми към разширяване? И тук, завръщайки се към Европа, е достатъчно да си спомним европейската експанзия по света, за да разберем, че оставени на себе си, в своя естествен път на развитие, европейските народи трудно биха били принудени да отстъпят своя територия на чужденци, както става днес.
Тогава?
Отговорът се натрапва от само себе си: броят на европейците трябва да бъде намален. Разбира се, класическият начин за това е чрез войни. Историята на Европа, особено през ХХ-ти век, е достатъчно поучителна в това отношение, но също така тя показа, че и този класически начин не е нито удобен, нито ефективен, защото предизвиква прекалено много разрушения и загуби за евентуалния завоевател.
Напомняме, че досега разсъждаваме само хипотетично. Опитваме да си представим теоретичен модел на евентуалните действия на нашественик, който би искал да завладее Европа, при това в най-неблагоприятни за него условия: малочислен е, не разполага с военна сила, има насреща си народите от цял един континент с висока култура във всяко отношение, включително и военно. Но явно разполага със сериозно влияние върху политиците на Европа. Как да постъпи този хипотетичен завоевател, за да постигне целта си?
Войните са ефикасни, но само донякъде. Тогава?
По пътя към тази цел има един задължителен елемент: намаляването на населението, защото ако населението на предназначената за завоюване територия се увеличава, естествено, ще растат и неговите съпротивителни сили. И ако това намаляване не може да бъде постигнато ефикасно по пътя на войните (макар те да не се изключват), тогава какво да се направи, за да се намали броят му, след като постоянно се раждат и раждат нови хора на нацелената територия?
Изводът е повече от ясен: трябва да се направи така, че да не се раждат. Тоест, раждаемостта да бъде сведена до минимум
Днес коефициентът на раждаемост на европейките се колебае между минимум 1.1 и максимум 1.8 в различните държави. Но винаги е под фаталното 2.1. Тоест: европейците измират. Без войни, без неприятни затруднения като съпротива от тяхна страна.
Тоест, първото условие на хипотетичния завоевател е постигнато.
Второто условие: да бъде намерена друга група народи, които да са способни да заселят територията след нейното «прочистване» от коренното население, също е изпълнено. В момента само в Европейския съюз има около 30 милиона пришълци от Азия и Африка, чийто коефициент на раждаемост се колебае между 3 (туркините) и 7 (пакистанките).
Тоест, с контролирано насочвания процес по изпълнението на тези две условия: намаляване на коренното население и увеличаване на пришълците, имаме достатъчно основания да смятаме хипотезата за целенасочено завоюване на Европа от определена група хора за напълно вероятна.
Разбира се, тя все още си остава хипотеза. Може да е вярна, може и да не е вярна. Трябват ни още аргументи и доказателства «за» или «против», за да определим мнението си относно нейната истинност.
Главният аргумент относно тази истинност е естествеността или изкуствеността на процеса на намаляване броя на коренните европейци и увеличаване броя на афро-азиатските пришълци. Ако това е естествен процес – може да сметнем хипотезата за целенасоченото разрушаване на европейската цивилизация чрез въпросната демографска война просто за предположение без логични основания.
Пред теорията за «естествения процес» на демографската гибел на Европа обаче има един проблем: простичкото обстоятелство, че, както вече казахме, в човешкото общество не съществуват «естествени» или "обективни" процеси. Всички процеси в това общество са контролирани и насочвани – от държавни власти, от религиозна вяра, от идеологически постановки, от действията на отделни хора до цели народи, от финансово-парични съображения… Субектите на тези влияния като групи също са ясни: правителства и парламенти, политически сили, етнически и религиозни общности, идеолози и идеологически кръгове, финансови групировки.
И след като виждаме как процесът на демографското унищожение на Европа и заселването й с пришълци от други континенти се контролира и направлява целенасочено в широк спектър от политически и социално-обществени дейност: от военна сила срещу несъгласните – както срещу сърбите в бивша Югославия, през гигантски кампании по внушаване на стремежи към «равенство» на жената (по-просто казано, за извеждането й от семейството и принуждаването й да работи) до изграждане на нови, аморални и перверзни модели на взаимоотношения между половете, можем с голяма доза вероятност да твърдим, че процесът на унищожаване на Европа, на който сме свидетели, се предизвиква, насочва и контролира изкуствено.
Но какво означава да бъде унищожена Европа, европейската цивилизация? Кой ще спечели от това?
За да се отговорим на тези въпроси, трябва да се вгледаме в кръговете, които организират и ръководят това унищожение.
Как да ги открием?
Не е твърде сложно: необходимо е само да видим кои институции, а и конкретни хора, стоят зад една или друга инициатива, която улеснява демографското унищожение на европейската цивилизация и нашествието на афро-азиатските пришълци. Тоест, такава инициатива, спазването на чиято идеология по един или друг начин води до намалена раждаемост на европейските жени и до разтваряне на вратите за афро-азиатска имиграция.
Тук сме доста улеснени от високата активност на тези кръгове. Защото пропагандирането на «толерантността», «политкоректността» и «мултикултурализма», които понятия означават просто да се позволява на все по-голям брой афро-азиатци да се заселват в Европа и да изтласкват коренното й население, се извършва на най-високо политическо ниво – зад него стоят двете най-влиятелни политически сили на Запада: американското правителство и ръководството на Европейския съюз. Съвсем наскоро пък държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън заяви, че основна цел на американската външна политика е защитата на хомосексуалистите по света – а американският посланик в България Уорлик дори заяви, че ще участва в шествие на педераси, лесбийки и травестити (не се разбра дали той самият е такъв). В Западна Европа са известни случаи на отнемане на деца от семействата им, защото родителите ги възпитавали в традиционни ценности и в неприемане на пропагандата на хомосексуализма.
Няколко факта…
Сръбският публицист Марко Маркович в интервю още през 1994 г. цитира книга на съпругата на бивш шеф от френските тайни служби, участвал през 1973 г. в преговори между Испания и Мароко за изграждане на тунел под Гибралтар. Цел: улесняване на имиграцията на африканци в Европа. Е, оказа се, че това може да стане и без тунел…
Именно НАТО, естествено, под ръководството на САЩ, беше главната ударна сила срещу Сърбия във войната в Югославия през 90-те години – която война изгради Босна и Косово като предни антихристиянски форпостове в Европа.
След нашумелия случай с Андерс Брейвик, който уби 77 души в Норвегия през юни 2011 г., норвежкият министър-председател Столтенберг заяви, че в отговор на това страната му ще разтвори още повече вратите си за афро-азиатски имигранти. Малко преди това там нашумяха три случая на жени, изнасилени от африканци: една ученичка, жертва на групово изнасилване, се самоуби; жена беше изнасилена на стъпалата пред норвежкия парламент посред бял ден от 15-годишен африканец пред безучастните погледи на охраната (норвежкият министър на вътрешните работи заяви в парламента по тоя въпрос, че не било работа на охраната да спасява жени от изнасилване); една активистка на «правозащитна» организация беше изнасилена и убита от африканец при завръщане от мероприятие срещу «расизма и дискриминацията».
С примера на норвежкия премиер виждаме нагледно нивото, от което се направлява процеса на унищожаване на европейската цивилизация.
Добре, нека приемем, че норвежкият премиер е просто изманипулиран до слабоумие от собствената си вяра в съвременните идеологически постановки на демократичната пропаганда. Също нека да приемем (само хипотетично) и, че действията на САЩ са в известен смисъл разбираеми: те искат да поддържат максимално дълго Европа в състояние на несигурност, расови, етнически и религиозни сблъсъци – и така да не й позволят да се превърне в техен сериозен конкурент. Може би е така, поне на повърхността…
Но действията на целия Европейски съюз?
Пак не става ясно защо, вместо да се разширяват дупките в европейската ограда, през които нахлува имиграционното нашествие, и вместо да се мисли как това нашествие да бъде улеснявано чрез тунели под морето, не се припомни на европейците, че семейството е ценност именно, защото в него се раждат, отглеждат и възпитават децата. Не се искат нито кой знае колко усилия за подаване на сигнал до медиите да действат в тази посока (както действаха и действат в защита на «мулти-култи» и други подобни дивотии), нито много пари за една кампания за насърчаване, на първо време поне като идея, на раждаемостта – както се похарчиха милиарди и милиарди за кампании от рода на «глобалното затопляне», «озоновата дупка», «правата на инвалидите», «рака на гърдата», «разделното събиране на боклука» (цяла Европа е осеяна с идиотски разноцветни пластмасови кофи) и се стигне до откровените брюкселски чиновнически кретенизми като «кривите краставици», «мощните прахосмукачки» и «щастливите кокошки». Не можеше ли поне с 10 процента от всички тези пари да се насърчи раждаемостта на европейките – било чрез директни плащания на млади семейства, било чрез улесняване за ново жилище, облекчени кредити и каквото друго измислят финансистите…
Не. За заплати на идиотизирани чиновници, измерващи кривината на краставиците – пари има (някъде се мярна информация, че чиновническия апарат на Европейската комисия бил 50 хиляди души; дисидентът професор Александър Зиновиев пък в свое интервю сочи, че съвременната бюрокрация в Европейския съюз е 16 пъти повече на глава от населението, отколкото беше някога толкова осмиваната и подигравана «номенклатура» в Съветския съюз).
Няма лошо. Нека има чиновници, сигурно пък може и да са необходими. Но щом се намират пари за тях – защо няма пари да се накарат европейките да раждат?
Изводът е само един. Управляващите демокрацията в Европа нямат желание да я спасяват. А правят точно обратното.
Демокрацията унищожава Европа.
Тази глава на "Демократура или Диктатура на демокрацията" беше написана през 2009 г.
За съжаление последните събития около нашествието на т. нар. "бежанци" я направиха злободневно актуална.
08.09.2015
Любомир Чолаков
Демократура
или
Диктатура на демокрацията
роман-есе
В памет на
Шарлот Корде
Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/285676_%D0%94%D0%95%D0%9C%D0%9E%D0%9A%D0%A0%D0%90%D0%A6%D0%98%D0%AF%D0%A2%D0%90++%D0%A3%D0%9D%D0%98%D0%A9%D0%9E%D0%96%D0%90%D0%92%D0%90++%D0%95%D0%92%D0%A0%D0%9E%D0%9F%D0%90+
Публикувана на 04/18/18 05:51 http://www.klassa.bg/News/Read/article/285676_%D0%94%D0%95%D0%9C%D0%9E%D0%9A%D0%A0%D0%90%D0%A6%D0%98%D0%AF%D0%A2%D0%90++%D0%A3%D0%9D%D0%98%D0%A9%D0%9E%D0%96%D0%90%D0%92%D0%90++%D0%95%D0%92%D0%A0%D0%9E%D0%9F%D0%90+
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2018/04/18