Къщички, които сякаш си шепнат наведени една към друга, църкви с уютни куполи, кончета с изящно извити вратове и дървета с артистично огънати клони, козички котки, магаренца, които теглят лекокрили каручки, снежни преспи, успокоено море... Художникът Милчо Спасов-Маестрото рисува света от нашите детски сънища и често сънува света, който е нарисувал. По всяка негова картина може да се създаде стих или да се напише песен, твърди поетът композитор Михаил Белчев, който откри поредната изложба на наивиста от Берковица в Клуба на архитекта на столичната улица „Кракра“. Сбирката от 25 маслени живописни платна ще остане там до 6 май.

Неотдавна самобитният творец представи свои самостоятелни изложби в културните ни центрове в Германия и Швейцария, в Братислава, а две негови експозиции гостуваха в Народното събрание на жълтите павета с небивал успех. Маестрото не крие, че винаги се е вдъхновявал от прозата на своя земляк Йордан Радичков, приживе огромен ценител на неговата витална живопис, заредена с позитивни символи и послания. Другият му духовен източник са

северняшките ритми в хората на Дико Илиев

и ненапразно художникът смята, че живописта е овеществена музика. „Някои казват, че българското село, особено по нашия „северозападнал“ край, е грозно и кално. Не е така – ето, аз седя там и творя. То си има дух, носи някаква светлина, която никога няма да угасне“, категоричен е Милчо Спасов. А щом пейзажът и неговите обитатели минат през очите и ръката на художника, озаряват се още повече. В картините на берковчанинът властва светлият колорит, в най-нежните дори се смесват нюансите на бялото, а когато му залипсва морето и книгите на Радичков са затворени, той сам си го измисля и на платното се появяват ефирно синьото, тюркоазеното, слънчево жълтото, оранжевото... Всъщност в пленителния наивизъм на Маестрото няма нищо битово и „селско“ - плодовете му са въплъщение на универсалния човешки копнеж по красота и хармония.

Милчо Спасов е учил архитектура, но навремето големият

Светлин Русев открива таланта му на живописец

и повече от 3 десетилетия оттогава той не се разделя с четката. Представял е десетки самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Но ако не живееше в „дивия Северозапад“, щеше ли да създава такива магически картини? „Имал съм възможност да остана в София или зад граница, но не съм пожелал, тъй като имам чувството, че сменя ли атмосферата, климата, средата, може би ще загубя много“, казва художникът. Той твърди, че усещането за лекота в работите му идва от сърцето, а не от специфична техника на рисуване или характерно използване на боите: „Оная вечер сънувах как рисувам синьо небе. Какво ли означава?! Сънувам това, което съм правил, аз живея с него...“. А какво означава ли?Навярно, че сърцето и ръката му ще са все така леки, за да пресъздава и своите, и нашите сънища...

Колоритът в творбите е светъл и оптимистичен.