Болници поискаха от МЗ компромис за дълговете и бонусите на персонала

Представители на държавни болници поискаха от Министерството на здравеопазването гаранции, че новият единен стандарт за финансовото им управление, с който се затягат правилата на работа, няма да доведе до изтичането на кадри и невъзможност да плащат текущи разходи. На изслушване в парламентарната здравна комисия замeстник-министърът на здравеопазването Жени Начева обясни, че стандартът иска да наложи единни правила за финансово управление на болниците, така че да не трупат нови просрочени дългове заради лоша дисциплина и злоупотреби, а няма за цел да блокира разплащането на текущи дейности като режийни разходи, гаранционни поддръжки и др. Тя допълни, че целта на стандарта е да има съпоставими разходи за лекарства, храноден в сходни по вид и обхват лечебни заведения. До идеята за единен финансов стандарт за управлението на болниците се стигна след като проверки на министерството се натъкнаха на драстични примери за лошо управление в болниците чрез неизгодни договори, покупка на апаратура и лекарства с големи разлики в цените и др. Половината болници нямат просрочия, другата половина са натрупали 155 млн. лв. Начева съобщи, че стандартът ще се прилага в 70 лечебни заведения с държавно участие, като просрочените дългове в тях към края на месец февруари са 155 млн. лева и се увеличават спрямо миналата година. 25 от лечебните заведения имат просрочени задължения за над 1 млн. лева, като едно от тях е с просрочия за 21 млн. лева. 13 лечебни заведения са с просрочия между 24 000 лева до 1 млн. лева и останалите 50% от болниците нямат просрочени задължения. Тези лечебни заведения усвояват над 50% от публичния ресурс от касата и допълнително от Министерството на здравеопазването получават субсидия от 90 млн. лева за различни дейности. “След като половината болници не формират просрочия, а средствата от НЗОК постоянно се увеличават, има системни фактори, които трябва да елиминират този процес на натрупване на нови просрочени задължения“, коментира Начева. “Не ограничаваме допълнителните възнаграждения от НЗОК заради дългове“ Тя отхвърли и другото притеснение на болничните директори – че при просрочени дългове няма да могат да плащат допълнителни възнаграждения на персонала си по линия на приходите от здравната каса и по този начин ценните им кадри ще напуснат. “Когато направихме анализ на структурата за персонала установихме над 19 вида допълнителни възнаграждения с непостоянен фактор. За нас възнаграждения с постоянен фактор са основният приходоизточник от МЗ и НЗОК и не сме искали да ограничаваме или обвързваме допълнителните възнаграждения с приходите от НЗОК“, коментира тя. Д-р Нели Савчева от Сдружението на областните болници коментира, че формулировката в стандарта има нужда от уточняване, иначе с министерството имат по-скоро терминологични, а не съществени различия. Тя заяви, че болничните мениджъри не се притесняват от повишен контрол. Болници и депутати разкритикуваха сегашния модел на финансиране Д-р Момчил Мавров от “Свети Георги“-Пловдив, който е представител на Асоциацията на университетските болници, заяви, че е неизпълнимо изискването в стандарта болниците да си планират дейността от предходната година, защото има външни фактори като това, че договарянето с НЗОК става през април следващата година. Като проблем той посочи и “типовото плащане по клинични пътеки“, без да се отчита сложността на всеки отделен случай. Освен това той припомни и трупането на неразплатена налимитна дейност на болниците. Зам.-председателят на парламента д-р Нигяр Джафер (ДПС) коментира, че от нейната група са очаквали повече от новия стандарт. Тя посочи, че подкрепят мерките за повече контрол, включително по отношение на клиничните изпитвания в болниците, но според нея проблемът с финансирането на болниците не е счетоводен, а е нужна промяна във финансовия модел. Георги Михайлов от БСП също посочи, че проблемът е в липсата на остойностяване на лекарския труд и на медицинските дейности и се съгласи с д-р Мавров, че лечението на един болен с херния не струва колкото лечението на друг със същата диагноза. Председателят на Лекарския съюз д-р Грозев напомни, че за две години и половина болниците са натрупали 100 млн. лева извършена, но неразплатена надлимитна дейност, като това са 2/3 от съобщените от Начева просрочени дългове. Начева от своя страна заяви, че колкото по-бързо се приложи новият стандарт, толкова по-бързо ще се изчистят част от изброените от лекарите и депутатите недостатъци. От ГЕРБ не взеха участие в дискусията, а председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова обясни, че целта на изслушването е стандартът да бъде обяснен по-добре и да се чуят колкото се може повече мнения по него. В крайна сметка спорните текстове в стандарта може да бъдат прецизирани, за да се тушира напрежението на лечебните заведения.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/bolnitsi-poiskaha-ot-mz-kompromis-za-dalgovete-i-bonusite-na-personala-news278169.html

Свързани новини: